Ако искате да избягате някъде през уикенда, Ардино е перфектният вариант. Тук се диша най-чистият въздух на Балканите и няма нито един промишлен замърсител.

Малката община се намира на границата между Източните и Западните Родопи. Надморската ѝ височина е над 600 метра, но има места, които достигат до 1200 метра. Ардино предлага добри условия за туристите. Тук има 15 хотела и къщи за гости, както и много ресторантчета и места за хранене. Нощувките варират от 50 до 80 лева за двойна стая, но в цената влиза и закуската. По частните квартири цената обикновено е наполовина. Ардинци са изключително гостоприемни и любезни. Сигурно ще бъдете изненадани, ако в хотела ви попитат какво да ви приготвят за закуска.

Поръчайте къпана баница и пресен айрян.

Тракийското светилище Орлови скали е първата дестинация за туристите, ако са отседнали в “Белите брези” или в Ардино. Намира се над града. До подножието на Орлови скали води 3-километров асфалтов път, който завършва с паркинг. Следва пътеката, по която за 20-ина минути ходене се стига до тракийското светилище. По пътя се минава през Алеята на ардинските поети. На всеки ъгъл има табелка със стихове от местни автори, включително и от класика на турската литература Али Сабахатин, който е родом от Ардино. Орловите скали представляват огромна и страховита канара, върху която древните са изсекли 112 трапецовидни ниши. Смята се, че светилището е от 5-4 век пр. Хр. Науката няма единно мнение какво е предназначението на нишите. Най-разпространената теория е, че са място, в което се поставяли урни с праха на починали. Други автори смятат, че нишите са олтари, в които са поставяни идоли или дарове. Според някои учени младите момчета са получавали право да бъдат мъже и воини едва след като издълбаят своята ниша. Според други - трапецовидните отвори са нещо като

код, който показва къде в района има

златни находища.

Най-популярната забележителност в общината е

Дяволският мост,

който свързва двата бряга на река Арда. Той се намира на 10-ина километра от Ардино. Пътят е изключително живописен. Дяволският мост е построен в сегашния си вид през 16-и век по заповед на султан Селим Първи, вероятно на мястото на римски мост, част от пътя Виа Игнатия за Бяло море.

Дяволският мост има 3 арки, дълъг е 56 метра, широк 3,5 м, а височината му е почти 12 метра.

Според легендата дълго време местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали основите.

Със строежа се заел млад майстор, на когото се явил дяволът. Той научил мъжа какъв градеж да направи, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен,

трябвало да

бъде изобразен

ликът на дявола.

Феноменът може да се види между 11 и 12 часа, когато мостът и отражението му във вира пред него се слеят.

Резултатът е лице със зинала паст (арката на моста) и очи (по-малките отвори на моста).

Дяволският мост е идеално място за пикник. До него има изградена дървена беседка с барбекю, на което може да се приготви скара. Вирът пред моста изобилства от риба, но риболовът е забранен.

Друга забележителност на общината е

джамийският комплекс между селата Горно и Долно Прахово.

Той е построен в средата на XIX век и освен джамия включва медресе (духовно училище), каменна чешма и тюрбе (гробница). По време на Балканската война комплексът е опожарен. Въстановен е 10-ина години по-късно. Изключително интересно е молитвеното помещение на джамията. Покривът се крепи на 6 дървени колони, таванът е обкован с дъски и украсен с 3 розетки. Помещението има 11 засводени правоъгълни прозореца. Над входната врата е разположен балкон с полукръгла форма и малък дървен парапет. Това е женско отделение.

Интерес за туристите представлява и

опашката на яз. “Кърджали”.

Тя привлича като магнит риболовци и любители на водните спортове от цялата страна и чужбина. Природата тук е изключително красива, а по пътя към село Русалско се открива величествена гледка към меандрите на Арда.

Непременно опитайте къпана 

баница и телешко сукалче на жар.

В Ардино задължително опитайте къпаната баница, която е един от специалитетите на местните. Домакините с удоволствие ще направят мекици или катми, ако пожелаете. Не пропускайте да изпиете чаша домашен айрян. За обяд непременно си поръчайте качамак, който се предлага във варианти със сирене и масло, с агнешко, с телешко месо, а може да направите и комбинация. Забравете за свинските пържоли на вечеря. Поглезете небцето си с телешко сукалче или агнешко на жар или на фурна. Ардинци са изключително горди с месото на животните в района. Казват, че уникалнияj вкус се дължи на факта, че стадата пасат предимно билки.

Как се прави къпана баница в Ардино:

Продукти: 6 броя яйца за корите,

1 ч.ч. хладно прясно мляко, 1 с.л. оцет, 1 ч.л. сол, брашно - колкото поеме, 1/2 пакетче краве масло за намазване, около 1/3 ч.ч. олио, бяло сирене за плънката и хладка вода за поливане

Приготвяне: Разбъркайте яйцата с прясното мляко, оцета, солта и постепенно брашното. Започнете да месите, докато ie получи средно твърдо тесто. Оставете го да почине 15-ина минути. След това оформете 10 еднакви топки от него и ги разточете на тънки кори. Кипва се тенджера вода, в която се потапят корите. За плънката леко разтопете маслото и го смесете с олиото. Натрошете и добавете около сиренето. Започнете да редите баницата в намазнена тава - 2 кори, между тях малко масло и вода, трета кора, пак масло и малко вода, сирене, отново кора, масло, сирене, вода и така до изчерпване на продуктите. Последната кора се поръсва само с масло и вода. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна. Щом се зачерви, къпаната баница се вади и се полива обилно с вода (около 2-3 ч.ч.). Веднага върнете баницата във фурната и допечете на 170 градуса, докато водата се поеме. Готовата баница се вади и престоява половин час, преди да я нарежете.