Тодор Колев живя само 73 години. Беше актьор, музикант, певец, режисьор, шоумен. И навсякъде беше добър, впечатляващо добър.

Още първокурсник мечтае за киното. И осъществи мечтата си.

За първи път се

снима в

“Цар и генерал”,

кани го режисьорът Въло Радев. Хонорарът му е 100 лв. за 10 снимачни дни. Ролята на млад полицай, който присъства на разстрела на ген. Владимир Заимов, дори я няма в сценария. Въло Радев му казва сам да измисли какво да прави пред камерата.

И понеже в гарнизонното стрелбище, където става екзекуцията на генерала, обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, е студено и влажно, Колев решава героят му да е хремав - киха, кашля, подсмърча.

Въло Радев остава доволен от представянето на младия актьор.

През 1967 г. дебютиращата режисьорка Иванка Гръбчева го кани за ролята на поручика в новелата си “Искам да живея”. “Тодор се справи блестящо, казваше Гръбчева. - той загатна за огромния си актьорски потенциал, който после успешно разви.”

А самият Тодор казва, че за първи път в киното ни е изиграл “полицейски началник с човешко лице”. След тази роля го забелязва и критикът Иван Стоянович, който пише, че в киното ни се е появил нов артист.

И като му тръгват роли в униформа, край нямат: офицер в “Цар и генерал”, войник в “Случаят “Пенлеве”, поручик в “Един миг свобода”, поручик Балчев в “Иван Кондарев”, офицер в “Неочаквана ваканция”...

После идва

“Козият рог”

И в него ролята не е голяма, има една-единствена реплика: “Кой? Кой?”. Но филмът е първият, в който го забелязва вече и публиката. Макар че в надписите не фигурира с името си Тодор Колев, а като Адама, прякора, с който бил известен в Шумен. Тодор определя снимането на “Козият рог” като песен и един от най-приятните мигове в живота му.

“Последният ерген” е първата му комедия. Режисьорът Володя Янчев го налага като комедиен актьор и в киното, на сцената той отдавна е такъв. Блеснал с комедийния си талант и в “Топло” на същия режисьор, Колев влиза в поредица отсмешни филми - “Двойникът”, “Царска пиеса”, “Господин за един ден”, “Опасен чар”.

Силно мобилизиран, актьорът приема предизвикателството да се раздвои на умен доцент и селски простак. През целия снимачен период е “на нокти” и изключително внимателен. Не си позволява дори за ден да не е в абсолютна кондиция. Като някакъв инженер постоянно мери със сметачна линийка в коя от двете роли къде какво да направи. За играта в “Двойникът” актьорът е отличен за най-добра мъжка роля на фестивала във Варна. Ако Тодор Колев беше актьор в някоя западна кинематография, щеше да има поне остров на негово име! Това казва писателят Никола Статков, по чиито разкази “Господинът” и “Чуждоземец” е направен “Господин за един ден”.

Той е първият

български филм,

показан

в Италия

и то в компанията на ленти, заснети от Акира Куросава, Карлос Саура, Ален Рене и др. Ролята му е озвучена от самия Нино Манфреди, но Тодор Колев не е пуснат да пътува за Италия.

През 1984 г. е премиерата на друг знаков комедиен филм - “Опасен чар”. И след това настъпва период, в който го снимат само в сериозни филми: “Черните лебеди, “Смъртта може да почака”, “Само ти, сърце...”, “Човек на паважа”, “Нощем по покривите”, “Без драскотина", “Тест 88”.

През 1989-а - годината на рухването на комунизма, Тодор Колев е отново в комедиен костюм. Премиери имат два филма с негово участие: “Зона Б-2” и “Разводи, разводи...”.

10 ноември 1989 г. преобръща по доста особен начин живота му. От суперпрофесионалист на снимачната площадка и театралната сцена, той избира да е дебютант в политическия театър - става депутат.