Или да погледнеш към 8-хилядника от Светилището, 4000 м по-надолу.

Хималаите винаги са привличали погледа и са отправяли предизвикателство към хората, които имат отношение към планината - просто защото съществуват.

Всеки един уважаващ себе си планинар и приключенец си е мечтал някой ден да се докосне до тяхното величие, да отправи поглед към многото 8-хилядници отблизо.

Е, на мен и на още 9 души тази мечта бе осъществена

през втората половина на април 2018 г.

Гледките от височина 4130 м към близките върхове наистина са неописуеми.

Масивът Анапурна, дълъг 55 километра, и прилежащите му върхове Хиунчули (6441 м), Южна Анапурна (7219 м), Гангапурна (7454 м), Анапурна III (7575 м), Мачапучаре (6998 м) и първенецът Анапурна I (8091 м) са подредени в почти идеален кръг с диаметър около 16 км, в средата на който има дълбок глетчерен амфитеатър, още известен и като Светилището.  

Светилището на

Анапурна е южният

циркус на главния

масив на Анапурна I

- 10-ият по височина връх на Земята. Властващ господар на това вълшебно и митично място е ледникът Анапурна, в който се “вливат” 5 други ледника и който с мощта си е изровил дъното на циркуса, а дейността му продължава и досега.

Нашето пътешествие започна с полет от София до Катманду с 8-часов престой в Дубай, който използвахме за нощна разходка из прекалено луксозния град. На другия ден пристигнахме в Катманду, който изглеждаше като село в сравнение с Дубай. След уреждане на прекалено тромавите формалности с попълването на визите и дълго чакане по опашките успяхме в късния следобед да стъпим на непалска земя. 

Сега предстоеше ново чакане за транспорт до хотела, но оказа се, това било нормално за непалците. Те никога не бързат и всичко вършат с усмивка. Не можеш да им се разсърдиш. След настаняване в хотела имаше малко време за разходка по близките улици, където имаш чувство, че си се върнал доста назад във времето. Неасфалтирани тесни улички, пълни с дъсчени сергии, бедни хора, предлагащи какво ли не. Задушлив въздух. Мръсотия навсякъде, още не изчистени руини от голямото земетресение през 2015 г.

На сутринта поехме към летището, където трябваше да летим до Похара, град в подножието на Анапурна, с малък витлов самолет. От самолета се откри хубава гледка към масива на Анапурна. Кацнахме благополучно. Похара се оказа доста по-приветлив и туристически насочен град. Беше доста по-чисто, въздухът по-планински.

Но все пак нашата цел не бяха градовете, а трекингът до Светилището на Анапурна, за което на другия ден поехме с багажа в един бус до началната точка на трекинга - селцето Педи.

Пътят до това вълшебно място в Хималаите не е лек. Ходи се 6 дни по 5-7 часа на ден и обратно още толкова, общо 12 дни ходене по стръмни терени и стъпала. Тръгва се рано сутрин към 6,30 ч, ходи се до следващата лоджия (къща за гости), където се стига следобед. 

Времето в Хималаите е много променливо, сутрин се изчиства, обикновено изгревът е без облаци, следобед те бързо се струпват и започват поройни валежи. Ние имахме късмет и не можа да ни намокри през целия трекинг. Обикновено стигахме точно преди да завали.

Пътеката минава през много живописна клисура с почти отвесни склонове, през цъфнала рододендронова гора. Минава се край много високи и красиви водопади. На височина до около 2500 - 2800 м има буйна растителност, виждат се и маймуни (макаци) по клоните. Пътеката върви стръмно ту нагоре, ту надолу.

В Хималаите равни преходи почти няма. Неусетно се стига до селцето Деурали на височина 3200 м. 

Там изведнъж започват да никнат 7-хилядници като гъби след дъжд.

Изключително

впечатляващо

се откроява връх

Мачапучаре

(рибя опашка)

Почита се като изключително свещено място от местното население и е забранен за изкачване. Той е единственият непокорен връх.

От 3200 м нагоре изкачването става все по-трудно, започва недостигът на кислород. Организмът бързо се обезводнява. Поради тази причина трябва да се пие много вода и трябва да се почива по-често.

Бавно се достига до базовия лагер на Мачапучаре, който е на височина 3700 м. Там гледките започват да стават все по-невероятни и започваш да разбираш, че си се качил на място, което няма да видиш никъде другаде. Там обикновено се нощува, защото следва най-трудната част преодоляването на 400 м денивелация до базов лагер Анапурна (4130 м), където е кулминацията на прехода.  

На тази височина

започва да се усеща

липсата на кислород

във въздуха

Появява се леко главоболие, трудно се поема въздух, правиш 10-ина крачки и трябва да спреш за почивка.

Но всички от групата, независимо от възрастта (най-възрастният беше на 65 години) се качихме без мрънкане до заветната цел - базовия лагер на Анапурна. Там се настанихме в една от лоджиите и тръгнахме на разходка.

Трудно е да се опише каква гледка се открива. Оттук зърнахме за първи път и връхната точка на главния връх - Анапурна I (8091 м).

Пред нас се откри една от най-големите и величествени стени на Земята - южната стена на Анапурна, висока около 3500 м. Под нея се виеше гигантът - ледникът Анапурна с вливащите се в него 5 ледника. Обградени бяхме от над 10 върха, повечето от тях 7-хилядници!

Разходихме се из Светилището и видяхме отблизо висящи ледници, както и движението на основния ледник, мястото на оригиналния базов лагер на Анапурна, и незабравимия залез на 4300 м н.в.

Вечерта Хималаите показаха нрава си и заваля сняг. През нощта беше наваляло 10 см и температурите паднаха до - 10 градуса.

Спането беше в спалните ни чували с всички налични дрехи плюс допълнителни завивки, но заради разредения въздух почти никой от групата не можа да спи пълноценно.  

На следващата сутрин всичко беше побеляло и Светилището изглеждаше коренно различно, но също толкова красиво. По изгрев слънце - Анапурна I и всички заобикалящи го върхове заблестяха като златни.

Замайващи пейзажи,

неповторими гледки,

човек не може да откъсне поглед от величието на това място.

Но за съжаление, трябваше да се разделим с хубавите гледки и да тръгваме обратно.

По обратния път минахме по друг маршрут, през красиви рододендронови и кедрови гори. Посрещнахме изгрева на един 3-хилядник с панорама към Даулагири, поредния 8-хилядник.

След като слязохме от планината, ни остана време да посетим националния парк “Читуан” до границата с Индия, където видяхме алигатори, носорози, слонове, тукани и други местни видове животни.

От “Читуан” ни предстоеше да изминем около 140 км до столицата Катманду, но това пътуване с малък бус беше кошмарно. Пътят беше много натоварен, а шофьорът ни не спазваше никакви правила, задминаваше товарни камиони в насрещното платно без никаква видимост. На няколко пъти можехме да се блъснем челно, но извадихме късмет.

Последния ден остана малко време и за разглеждане на Катманду. И така неусетно приключението в Непал завърши, оставяйки ни с незабравими спомени и с надеждата, че може някой ден пак да се върнем там.  

В заключение да се поклоним пред смелостта на нашия алпинист Боян Петров, който по същото време се опита да изкачи връх Шиша Пангма, но не успя. Спасителните екипи така и не можаха да го намерят и той остана завинаги в любимите си Хималаи.