Eдва ли има друг писател от XIX в., който да е бил толкова неизкушен от славата, а тя да го е преследвала с такава неумолима упоритост, както това се случва с граф Лев Николаевич Толстой. Наричат го

не просто голям, не дори велик, а колосален творец.

Още приживе, та до наши дни около него кипят страстни спорове за смисъла на творбите му, за възгледите, убежденията и за особеностите на личността му. Горки твърди: "Лев Толстой е най-сложният човек от всички велики хора на XIX в." Американският президент Теодор Рузвелт признава, че няма друга книга, която да го е белязала с такава сила, както "Ана Каренина".

Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг се вдъхновяват от него.

Нравствено-социално-религиозното учение, което създава и което носи името му - толстоизъм, има последователи по цял свят.

Изминаха 120 години, откакто Руската православна църква официално засвидетелства, че

повече не счита за свой член граф Лев Николаевич Толстой.

И вече 120 години не стихват споровете и обсъжданията около това трагично събитие. Интересът е разбираем и закономерен: авторитетът на Толстой като признат класик на световната литература е невероятно висок, името му е известно на милиони образовани хора по цялата планета. И ако една толкова значима обществена институция като Руската православна църква е предприела толкова крайна мярка по отношение на писател като Толстой, то

напълно закономерно следва да си зададем въпроса:

каква е причината за този разрив?

Ето, например, какво пише самият Толстой по този повод през 1884 г. В работата си „Изследване на догматическото богословие”:

„Православната църква? С тази дума вече не свързвам друго, освен няколко небръснати хора, много самоуверени, заблудени и слабо образовани, в коприна и кадифе, с брилянтови панагии, назоваващи се архиереи и митрополити, както и десетки други небръснати хора, намиращи се в най-дива, робска покорност пред първата десетка, заети чрез извършването на някакви тайнства да мамят и обират народа”.

„Вие сте прекалено наивни – казва пред познати неговият бивш приятел и събеседник Владимир Сергеевич, нима може този горделивец да прости на някой си „дърводелец от Назарет”, че той преди него, Толстой, е дал на света такова учение ,което да преобрази света, а той, Толстой, въпреки усилията си, е успял да обърне в своята секта само няколко десетки души и знае, че тази секта ще се разсипе след смъртта му, а учението му ще мине в архив като нелепица…”. 

Лев Николаевич се ражда на 28 август 1828 г. в семейното имение Ясна поляна, днес отворено като музей за милионите му поклонници.

Произходът на рода му е проследен до XIV в. Твърди се, че негов основоположник бил граф от Фландрия, който останал на служба в Русия след провала на поредния кръстоносен поход.

Лев е четвъртото от 5-те деца в семейството на Николай Илич Толстой и княгиня Мария Волконска. Майката умира, когато бъдещият писател е едва на 2 г. Момчето било изключително привързано към баща си - човек с мек характер, но който никога не се унижавал пред никого и винаги запазвал чувството си за собствено достойнство. Смята се, че Николай Ростов от "Война и мир" притежава някои от чертите му.

Затова и едно от най-мъчителните преживявания в детството на Толстой е смъртта на баща му. Николай Илич умира внезапно при неизяснени обстоятелства през 1837 г. Опеката над 5-те сирачета поема една от лелите им, но тя също издъхва скоро, така че цялото детство на писателя е белязано от тези трагични събития.

През 1844 г. Лев започва да учи във факултета за арабски и турски език в Казан. След две години обучение той не успява да издържи изпитите за превод и се мести в юридическия, но след още две години напуска университета. В живота на младежа се редуват религиозните настроения, стигащи до аскетизъм, с игрите на карти и гуляите с цигани.

По онова време братята в семейството вече са разделили наследството. На най-малкия по традиция се пада фамилното имение. Така Лев получава Ясна поляна, която обаче се смята за твърде недоходоносна. Бъдещият творец започва да прави опити да реформира живота на крепостните селяни, но на първо време удря на камък. Оттогава обаче датира неговата вътрешна неудовлетвореност, която ще го преследва през целия му живот и ще го тласка към неуморно преследване на съвършенството.

Няколко години той се лута между Ясна поляна, Тула, Москва и Петербург. Приема като изход предложението на брат си

Николай да го последва в армията в Кавказ. Докато чака документите, създава първата си повест "Детство". Изпраща я в най-доброто на времето списание "Съвременник" на Некрасов. Не се надява на особен успех, затова слага в плика и парите за обратната поща.

Докато чака отговор, пише в дневника си: "Вече съм на 24 г., а нищо не съм постигнал. Но чувствам, че не напразно вече 7 г. се боря със страстите и съмненията. Какво е предназначението ми? Какво ми готви бъдещето?" Появата на "Детство" в списанието със скромния подпис Л. Н. Т. обаче го поставя от раз в групата на най-забележителните писатели на съвременността.

В Кавказ Толстой остава две години, участва в боеве, става офицер. Включва се и в Кримската война и под куршумите край Севастопол пише "Севастополски разкази", които потрисат читателите със суровото изображение на действителността в окопите. След края на войната графът се оттегля отново в Ясна поляна.

През 1857 г. Толстой тръгва на пътуване из Европа - минава през Варшава, Берлин и стига до Париж. Във френската столица отива на гроба на Наполеон и записва в дневника си: “Обожествяването на злодея е ужасно.”

Там се случва и едно от най-потресаващите събития в живота му.

Той присъства на гилотиниране на един от парижките площади.

Гледката не му дава покой в продължение на месеци, той не може да спи или сънува кошмари. Смята се, че този епизод в голяма степен предопределя ужаса и

отвращението, които Толстой изпитва към всякакъв вид насилие.

По това време руският дворянин все още има

слабост към гуляите с цигани и хазарта.

За да плати дълговете си от игрите с карти, му се налага да продаде на издателя незавършения роман "Казаци". Този случай толкова силно му повлиява, че той повече никога не сяда зад игралната маса. Писателят вече минава 40-те, когато среща 17-годишната София Андреевна Берс, дъщеря на московски лекар. Двамата се женят и имат 13 деца. София става и един от най-близките му помощници, преписва голяма част от романите му. В този период от живота си Толстой създава две от най-великите си произведения - "Война и мир" и "Ана Каренина". Първата част на "Ана Каренина" "24 часа" ви предлага във вторник като №10 от "Златна колекция XIX в.".

След 1880 г. светоусещането на Толстой рязко се променя. Той е преследван от ужаса от смъртта. Страхува се, че ще свърши живота си със самоубийство, крие всички въжета, за да не се обеси, ходи в гората без оръжие, за да не се застреля.

В последните 30 г. от живота си развива философията за несъпротивление на злото, която става един от най-важните постулати на толстоизма. Заради твърдението си, че църквата е "най-злият враг на християнството", писателят е отлъчен от нея.

През 1885 г. той става пълен вегетарианец. Изоставя лова и започва да проповядва "вегетариански пацифизъм", като се обявява против убиването дори на най-малките живи същества като мравките. В яденето на месо започва да вижда нещо ужасно и безсмислено, което потъпква най-висшите човешки качества на милост и състрадание.

През 1901-1902 г. Толстой боледува тежко. Налага се да се премести в Крим и да прекара там половин година. Трагично се развива и семейният му живот. Прекрасните в началото отношения с жена му постепенно се вгорчават. Той няколко пъти повдига въпроса за развод, като се отказва от цялото си имущество.

В крайна сметка измъченият 82-годишен писател бяга от имението на 28 октомври 1910 г. На път с влака на гара Астапово белите му дробове се възпаляват.

Седем дни той се бори с инфекцията в дома на началник-гарата. София Андреевна пристига при него, но той заповядва да не я пускат в къщата и тя се принуждава да спи във вагон.

Лев Николаевич умира на разсъмване на 7 ноември 1910 г. Погребан е в гората край Ясна поляна, на място, което той сам избира за свой гроб. Тъй като е отлъчен от църквата, на гроба му няма кръст.

С какви мисли Лев Николаевич Толстой е напуснал живота – това ние не знаем. Всичко се е случвало при закрити врати. Достъп до Лев Николаевич са имали само двама души – неговата дъщеря Александра Лвовна и личният му секретар Владимир Чертков – и двамата яростни „толстоисти”.

Известно е, че при умиращия е дошъл оптинския старец Варсонофий. Обаче не са го пуснали при Толстой. Дали това е станало по волята на самия Толстой или по решение на Чертков и Александра Лвовна?

Знаем само, че възсъединението на Толстой с църквата, за съжаление, не се е случило…

В статията за използвани материали от "24 часа" и от www.foma.ru, в превод на Тони Николов за www.kultura.bg.