"...Историята на българската и на световната литература е пълна с лица на обсебени от тъмни страсти писатели, от гении на подземието и гнева, от недостижими, горди, позиращи приживе пред вечността. Сега можем да видим ясно сред тях един друг профил, едно по-друго лице - любопитно като на дете, странно като на птица, възторжено и милостиво, не като да е тукашно. И то е, което болезнено ще ни липсва. Присъствието му на естествен и неозлобен, притеснително добър и притеснителен български писател. Дано не е бил последният..." Думите са написани от Георги Господинов в "Невидимите кризи" за големия Йордан Радичков. Да си припомним какви благи и мъдри думи ни завеща този притеснително добър, велик писател.

1. Надеждите ни тъй са се пръквали по пасищата и пак по пасищата са издъхвали. Много надежди помня от детските си години, накъдето и да се обърне човек тогава, беше пълно с надежди. Те се раждаха и умираха пред очите ни, но все някъде в някое ъгълче на душата оставаше тайната вяра, че ще се сбъдне някой ден някоя от нашите надежди... – "Ланските гнезда"

2. Децата са нашите ангели, ангелите на света, затова всички трябва да ги пазим и да се грижим за тях. Чрез децата Бог разпростира благодатта си над нас. Цялото детство е красиво, може би най-красивото от целия живот. Младостта живее хубавите си млади години – когато човек живее хубавите си млади години, то той не пита, просто живее. Въпросите идват по-късно, те ни чакат по завоите и по нанагорнищата на нашия път. Когато човек върви по пътя си, той все нещо намира, а и нещо изгубва по пътя. Не знам кое е повече – дали намереното, или изгубеното. Знам само, че всеки човек има своя път и този път той сам трябва да извърви. – в интервю за "Жената днес"

3. Човек трябва да спазва хигиена, не само телесна, но и духовна, преяждането винаги има неприятни последици. – "Към читателя – Спомени за коне"

4. Хората, изглежда, че имат слабост към мистичното и невероятното... За да повярват хората в някоя работа, тя трябва да е малко по-засукана, па да има и нещо необяснимо в нея, че да си блъскат по-дълго главите и да не я решат съвсем до края, ами да оставят и на поколенията да си блъскат главите. – "Заекът"

5. Жената... като сапуна е тя. Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва. - "Свирепо настроение"

6. Селянинът лежеше по гръб, мигаше и си мислеше, че жените са колкото гневни, толкова и милостиви и че тъкмо затова са жени. Да не говорим пък, че и затова са прелестни. – "Гняв божи"

7. Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, деца, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте! – "Птича перушина – Ние, врабчетата"

8. Аз лично съм проверил в дългите си пътешествия и мога да ви препоръчам, когато тръгнете някъде на път — а човек е винаги на път, — да вземате със себе си и по някоя песен, да видите колко по-леко се пътува. Ако хвърчиш, песента също хвърчи с тебе, ако тръгнеш да се разхождаш из ливадата, песента също се разхожда и ти прави най-приятна компания... Забелязал съм, че когато заспивам с тананикане, всичките ми сънища са много хубави и предимно летящи.

Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане.

Опитайте и ще видите, че ви говоря самата истина: тананик, тананик, тана-та-наник! – "Тананик – Ние, врабчетата"

9. Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере! – "Яйцето - Ние, врабчетата"

10. Даже и оня който си въобразява, че усуква и преплита своята малка кошничка на живота, тайно от всички и тихо, и че може да се прокрадне зад гърба на живота, без живота да го усети или забележи, е в пълна заблуда. Ти може тука като Тахо да стъпваш тихо на пръсти, за да не стреснеш някоя буболечка на пътя си и да не плашиш блатните птици в тръстиките. Но как да преминеш ти тихо и незабелязан от никого зад гърба на живота, като вътрешно стенеш от мъка, виеш от болка и чувстваш сърцето си цялото в синини. Страданието е човешката кошничка. На нейното дъно нашите чувства се бутат едно друго и скимтят, както скимтят слепи вълчета в бърлога. – "Кошници"

11. Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага. – "По петите на насекомото – Ние, врабчетата"

12. Всеки човек е поука за другите - добра или лоша. – "Скакалец"

13. Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има. - "Суматоха"

14. Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети... Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче! – "Думи и думи"

15. Човекът е същество хитро и умно, макар че през живота си повече хитрува отколкото да усъвършенства ума си. Обикновено накрая остава излъган, обаче това не бива да му се казва. Човекът не обича да чува нелюбезни оценки за себе си - той се засяга от тях. Не бива да забравяме, че човекът е обидчиво същество! Ооо, много обидчиво, болезнено обидчиво! Ами че човекът е обиден още когато бог го изгонва от рая. Той и до ден днешен продължава да си е обиден. Огледайте се внимателно около себе си и вие ще видите, колко много е обиден човекът край вас. Ако това не ви е достатъчно или не ви задоволява то тогава надникнете в огледалото и ще се убедите!

Така е с всички ни!

Свраката е била свидетелка на изгонването на човека от рая и още тогава любезно му е съчувствала. Тя и до ден днешен щом види човек, се запътва веднага към него, за да му изкаже съчувствията си относно изгонването от рая. И не може да никак да разбере, горката сврака, защо човекът се гневи и обижда, когато му напомня любезно, че е изгонен от рая.

Ами, че той освен рая какво друго е имал?

Нищо! – "Хора и свраки"

16. Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни. – "Нежната спирала"

17. Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!” - "Опит за летене”

18. Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки. - "Домашна тетрадка"