Съдбата не е добра към княз Кирил Преславски, второто дете на княгиня Мария-Луиза и цар Фердинанд. Историците го включват в общия списък на загиналите от новата българска власт след 9.IХ. 1944 г. Кирил (1895-1945 ) е осъден от т.нар. Народен съд. В хода на разследването князът е откаран тайно в Москва. Той и останалите регенти са били "обработвани" с психотропни вещества, създаващи временни изменения на възприятията, настроението, съзнанието и поведението.
Присъдите на Народния съд са произнесени на 1 февруари 1945 г. Царица Йоанна, вдовицата на цар Борис III, описва последвалите събития: "Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур."
Княз Кирил все още не е намерил своя биограф, историк или романист. Синът на цар Фердинанд има интересна житейска история. Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, княз Преславски, княз на България, принц Сакс-Кобург и Гота, Херцог на Саксония, е роден само една година след княз Борис, по-късно цар на българите.
Кирил и Борис са близки приятели и съмишленици.
Те имат едни и същи възпитатели, завършват Дворцовата гимназия и Военното на Негово Величество училище. През Първата световна война, макар и съвсем млади, Борис и Кирил са на фронтовата линия. За тях това е въпрос на чест и достойнство. Цар Борис III се възкачва на престола на 24-годишна възраст след абдикацията на баща си през 1918 г. Той поема държавата в рискована и нестабилна ситуация - тежки репарации, наложени от Ньойския договор, териториални, човешки и стопански загуби вследствие на последните две войни и агресивна антимонархическа опозиция в лицето на комунисти и земеделци. В България е наложена диктатурата на оранжевата армия. Офицерският корпус и някои от буржоазните партии са преследвани, а монархът е под постоянна заплаха.
През 1925 г. комунистите правят два опита за убийството на царя - единият при прохода Арабаконак, а другия няколко дни по-късно при атентата в столичната катедрала "Света Неделя". Последният е най-кървавият терористичен атентат, който българската история познава. В тези тежки години един от най-верните приятели на царя е неговият брат Кирил. Князът споделя политиката на монарха. Забраната на политическите партии през 1934 г. отрежда на Борис III цялата власт. Това е периодът на най-големия икономически възход на България в цялата нова история. Четири години преди това царят сключва брак с принцеса Йоанна Савойска - дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил. В държавата настъпва спокойствие.
Кирил е съветван от брат си да уреди личния си живот. Като всеки млад човек и той има своите интимни увлечения. Много от авторите на жълти текстове му приписват какви ли не странни връзки - с медицински сестри, певици и бивши държанки на големци - всичките все невероятни красавици.
Истината е съвсем друга. През 1929 г. и 1930 г. княз Кирил има поредица от срещи с принцеса Илеана Румънска (1909-1991), най-малката дъщеря на румънския крал Фердинанд и на Мария Единбургска, внучка на легендарната английска кралица Виктория.
Илеана е изключително популярна сред румънците заради своята социално ориентирана дейност. Двамата се запознават в Букурещ. Следват срещи на дипломати от двете страни за уреждането на вероятен брак. В някои спомени на техни съвременници се разкрива, че Кирил е посещавал Илеана и нейната майка в Балчик, който е румънска територия до 1940 г. От своя страна младата принцеса гостува на княза в Евксиноград. Симпатиите и чувствата им са взаимни, но обективните исторически обстоятелства са срещу тях. След смъртта на съпруга си крал Фердинанд I кралица Мария Единбургска е потискана от своя син Карол II, който заема престола. На нея й е забранено да взема самостоятелни решения. В румънските висши политически кръгове цари мълвата, че Илеана не е дъщеря на крал Фердинанд.
Кралица Мария има тайна, но продължителна връзка с министър-председателя Барбу Щърбу. Барбу е нейният съветник и ръководител, човекът, който я издига в очите на румънската нация. Румънските и английските биографи на кралицата споменават, че Илеана е плод на голямата й любов с аристократа Щърбу. Детето е официално признато от краля на Румъния.
Карол II не разрешава брак между Илеана и Кирил. С това той обрича и двамата на нещастен личен живот. На 31 януари 1931 г. румънската принцеса е омъжена насила за ерцхерцог Антон Австрийски, принц на Тоскана. След сватбата Карол II отказва да разреши на младоженците да живеят в Румъния под предлог, че румънците никога няма да допуснат един Хабсбург да стъпва на румънска земя. Илеана и съпругът й се установяват в Австрия.
След избухването на Втората световна война Антон Австрийски е мобилизиран в "Луфтвафе", а румънската принцеса открива болница за ранени в замъка Зонебург край Виена. През 1944 г. родолюбивата Илеана се връща със семейството си в Румъния, където остават да живеят в замъка Бран. Там принцесата създава болница за ранени Скоро мъжът й е арестуван от Червената армия и е поставен под домашен арест. Комунистическият режим принуждава румънското кралско семейство да напусне страната. Антон и Илиена емигрират в САЩ.
Принцесата работи в румънска православна църква в Америка. Развежда се със съпруга си и се омъжва повторно за лекаря Стефан Нисареску. И този брак е кратък. Той води принцесата до пълно разочарование от светския живот.
През 1961 г. Илеана става монахиня под името майка Александра
в православен манастир във Франция. След това се връща отново в САЩ. В Елоуд, Пенсилвания, основава православен манастир и става негова игуменка. Принцесата пише книги за своя живот. В спомените си тя отбелязва, че никой и никога не може да забрави първите любовни трепети на своето сърце. Дъщерята на Мария Единбургска и внучка на кралица Виктория умира от сърдечен удар на 21 януари 1991 г.
Илеана надживява с 46 години княз Кирил Преславски. За разлика от нея той умира на 50 години и не успява да създаде свое семейство. След смъртта на брат си цар Борис III e регент на престолонаследника. Участва в политическия живот на България.
Той има като човек своите лични увлечения по оперната певица Надя Ножарова. За разлика от него, останал до края на живота си верен на задълженията си към България, сопраното успява да се махне от родината си. Сключва брак с граф и по различни пътища става милионерка. В европейското общество и в Америка Надя е известна като графиня Дьо Наваро. Но не става княгиня Преславска...
