Споделяйте, не се изолирайте, не се отдавайте на вредни навици

Скръбта от загубата на скъп човек трудно се лекува със съвети и философия. Но когато мъката на опечаления застрашава живота и здравето му, трябва да се направи нещо, казва специалистката по оцеляване от покрусата Лиана Чамп. Не крийте страданието си, споделете го, не се изолирайте, съветва тя.

50-годишната г-жа Чамп е собственик на погребална агенция в Клейтън ле Морс, Англия. От 10-годишна е решила, че това е призванието ѝ. На 15 г. майка й я изпраща в погребално бюро, за да я разколебае. Напротив. Излиза оттам напълно убедена, че ще подготвя хората да посрещнат смъртта на близък.

“От малка исках да помагам на скърбящите да се съвземат, да им покажа път да дойдат на себе си след докосването до смъртта”, казва Лиана. На 18 г. тя става

първата жена

със сертификат за

погребален агент

в Англия. Наскоро написа книга “Как да скърбим”, в която дава следните препоръки за облекчаване на мъката по изгубени близки:

Признайте болката си и се примирете с парливото чувство на липса, което тя поражда, съветва Лиана Чамп. Бъдете честни. Ако казвате “Добре съм”, а не сте, заравяте страданието дълбоко в себе си, а това е опасно. Позволете си временно да рухнете, да потънете, да изгубите вкус към живота – всичко това е нормално, вие не сте роботи. Да плачете, не означава слабост. Не е нужно да се държите стоически, за да не залеете с мъка и близките си. Избликът на истинските ви чувства и възможността да ви утешават ще помогне и на тях.

Но да плачете само и само за да не излезе, че не страдате, също не е редно. Някои хора не дават шумен израз на скръбта си, макар тя да не е по-малко дълбока.

Каквито и чувства да ви владеят, дори гняв и нежелание да виждате хора, са нормални. Такъв е резултатът от загубата и начинът да се справиш с натрапчивите тъжни мисли.

Преодоляването на скръбта изисква време. За нея срокове няма и тя се проявява на етапи, които трябва да се изживеят. Някои започват да се чувстват по-добре след седмици или месеци. Други страдат с години. Не очаквайте твърде много от себе си, оставете всяка фаза от този процес да се развива естествено.

Мъката ви вади от реалността, намалява концентрацията. Не можете да се храните и спите нормално. И най-дребнaта работа ви затруднява.

Вечер си

записвайте

задачите

– това ще ви мобилизира да ги изпълните и ще ви разсее. На сутринта се фокусирайте върху изпълнението им, независимо колко незначителни ви се струват. Мислете за позитивните неща, които са ви се случили през деня. Помнете мъката от загубата на близкия човек, но не позволявайте тя да определя изцяло битието ви.

Не се изолирайте. Споделете емоциите си с някого, който ще ви изслуша с открито сърце. Изливането на болката чрез думи носи облекчение. Не анализирайте чувствата на другите, нито ги сравнявайте с вашите. Всеки страда посвоему. 

За да потисне терзанията след загуба на близки, понякога

организмът

включва на

автопилот

Задействат се защитни, често вредни за здравето механизми – започвате да прекалявате с цигари и алкохол, хвърляте се в непосилна работа. Създайте си заместител на всеки вреден навик, планирайте го и го изпълнявайте. Ако спите твърде дълго и се събуждате съсипани,

отидете

на кратка

разходка

преди лягане

или си определете час, в който да станете и излезете сутрин. Извеждането на домашен любимец прави задачата по-лесна. Измислете начин да се залисате с друго, когато посегнете към следващата цигара. Опитайте да продължите с хобитата и интересите, които сте имали. И най-важното –

не се винете

в слабост

и липса на воля

– победата над опасните привички отнема време, иска търпение и решителност. Ако осъзнаете това и се преборите с него, чувството за постижение ще ви помогне да продължите напред, казва Лиана Чамп.

А да продължиш напред, не означава забрава. Можете да се върнете към нормален живот и да пазите спомените за човека, който вече го няма. С времето тези спомени ще се превърнат във ваша опора и вдъхновение.

Разговорите за покойника, за това как е живял, за достойнствата и приноса му са лековити. Те започват от погребението и продължават с години, когато вече сме осъзнали липсата му и сме свикнали с нея. Тази памет ни помага да се примирим с факта, че сме смъртни, пренася ни от материалния в духовния свят, кара ни да разсъждаване за смисъла на живота.

Възпоменателните ритуали – опело, поклонение, панихида, посещение на гроба с букет цветя, не са само показен жест, а израз на любов и внимание към покойника, знак, че не е забравен.

Сами пред

надгробния паметник

можем да си поговорим

с любимия човек, да се изповядаме, да поискаме съвет, макар и без отговор. От това на душата става по-леко.

Някои изливат покрусата си в дневник. Пишат за отношенията си с покойния, фиксират спомени, изповядват грешки, признават, че е можело да се държат по-добре, искат прошка и така лекуват угризенията.

Смъртта на близък поразява емоционално, душевно, умствено, а оттам и физически. Когато си в траур, се чувстваш изтощен, имунитетът се разклаща, отслабваш или напълняваш, всичко те боли. За да не допуснете да се разболеете, борете се със стреса, апатията и умората чрез достатъчен, но не прекален сън, здравословна храна, леки физически упражнения, разходки на чист въздух. Пазете се от алкохол и злоупотреба с лекарства, особено такива, които ви успокояват и освежават изкуствено.

Ако проблемът излезе от контрол, обърнете се към терапевт или психолог. Физически здравият човек има сили по-лесно да преодолее тези най-тежки моменти в живота.