Кольо Карамфилов: "Аз съм на щат при Господ. Няма почивен ден за свободния дух"

13.01.2021 24 часа онлайн
Кольо Карамфилов почина едва на 50 години.
СНИМКИ: КАЙТ НА ХУДОЖНИКА
Кольо Карамфилов почина едва на 50 години. СНИМКИ: КАЙТ НА ХУДОЖНИКА

"Още помня момчето, което седна до мен в 9-и клас. Коленце, не приемам смъртта ти!"

С тези думи писателят Александър Секулов посрещна в онзи студен неделен ден вестта за кончината на художника Кольо Карамфилов, който си отиде на 14. януари 2014 г. Най-колоритният представител на пловдивската бохема почина месец, след като навърши 50 г.

Тежък кръвоизлив в стомаха е причина за фаталния край.

Почувствал се зле, потърсил фелдшера в Садово, където напоследък се пресели да живее в ателието си. Лекарите в университетската болница "Св. Георги" не могли да му помогнат. В петък е бил на изложбата на Радул Шишков в Градската художествена галерия."Беше в изключително добро настроение", разказа синът на художника Димитър Шишков. После Карамфилов събрал компания в Садово да продължат приятната вечер.

Той обичаше да казва:

"За свободния дух почивен ден няма. Аз съм на щат при Господ, не на държавата."

"Загубата за Пловдив е огромна. Все едно си отиде едно от тепетата в града", не е на себе си Секулов.

"Бяхме огромна компания - Кольо, Елин Рахнев, Димитър Митовски, братята композитори Кристиян и Стефан Белеви, Георги Димитров - режисьор на филма Love.net, драматургът Емо Атанасов. Кольо беше ядрото на компанията", връща се в спомените Секулов.

Талантът на Карамфилов "разпукнал" много рано - още в 9-и, 10-и клас бил завършен творец. С това впечатлил легендарното поколение художници като Георги Божилов-Слона и Димитър Киров. Сега Кольо се пресели при тях, а последният му пристан ще е на метри от гроба на учителя му Слона.

Всички описват Карамфилов като най-широката душа. На купони бил в стихията си. "Свиреше на китара, пееше по неподражаем начин.

Обичаше джаз и рок Виждал съм Стефан Данаилов как се заливал от смях, когато Кольо разказва вицове. Уникален човек", допълва Секулов.

"Той имаше способността от нищото да направи прекрасно платно. Тая магия, която много малко художници я могат. Казваше ми: "В моите картини държа да има разказ, история", покрусен е колегата му Румен Жеков, който заедно с Карамфилов са от основателите на група "Ръб". Остави син Росен, който е от първия му брак с Ина Дамянова - художник керамик. Момчето е с детски паралич и е студент в Пловдивския университет. Вече има издадени 2 стихосбирки. Карамфилов правеше всичко, за да му осигури спокоен и достоен живот. Беше му наел малко апартаментче, където да живее с приятелката си и социален помощник. Затова момчето научава за смъртта на баща си от фейсбук!

"Тази душа, тази огромна душа я няма. Ще гледам към небето, ще гледам, за да го видя в някакъв момент как там, където са го повикали, рисува ангели. До вчера беше с усмивка на уста и с планове за бъдещето. Нямаше страх от смъртта. Просто пожела да си тръгне, да е другаде. Съжалявам единствено, че не успях да му кажа "чао" на живо. Татко беше артист, който никога не довършваше картините си. Вече може да е всеобхватен, вече и в Космоса. Искаше да си напише автобиография. Сълзите ще пресъхнат. Болката - не. В негово име ще го направя аз", сподели тогава Росен.

През 2009 г. Карамфилов се жени за дъщерята на Наум Шопов - Лиза, след 6-годишна връзка: "Разбита съм. Защо си отиде? Той си знае и дано там горе да му е по-добре. Дано го посрещнат мама и татко (големите актьори Наум Шопов и Невена Симеонова) - те много го обичаха."

"Все рисуваше нещо - по салфетки, по менюта и покривки. Непрекъснато си разменяхме дрехите - шалове, пуловери...", спомня си драматургът Елин Рахнев, чиито книги са илюстрирани само от Колето, както той го нарича, а и е автор на сценографията на няколко негови пиеси. Не доживя да направи последната - "Ателие за любов". Написал сценарий по текста му "Прозорецът на Йонеско", който пратил на друг техен приятел - продуцента Димитър Гочев. "Кольо беше препълнен с идеи. Често съм се чудел защо се раждат в неговата глава, а не в моята", казва Гочев. А писателят Калин Терзийски е убеден, че дори и краят на твореца доказва, че е бил свободен дух - отива си от този свят така, както никой не очаква от него.

Карамфилов признава, че отдавна е търсил спасение от големия град и затова се и преселва в Садово. Остави забележително наследство от картини и скулптури. Изкуствоведи се удивляват на

умението му да работи със сложни цветове, макар да е далтонист.

В последните години откри своя галерия в Пловдив UPARK, където организира благотворителна изложба за набиране на средства в помощ на изгорялата сцена на театъра.

"Градът трябва да направи нещо за този човек. Добре ще е да бъдат събрани творбите му заедно с разкази за него и да се издаде един голям том. Пловдив дължи това на Кольо", категоричен е Александър Секулов.

Тъй рече художникът:

Ако ще ходиш някъде, си купи бензин, изсипи го на пътя, по който си въобразяваш, че ще минеш, запали си цигара и хвърли клечката. Ще забележиш колко много си изминал.

* * *

Облаците не могат да се изтрият от гледане...

* * *

Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза...

* * *

Да разсипеш усмивка върху официалния си костюм... на това му казвам събитие!

* * *

Изглежда, всички сме в една сКептична яма.

* * *

...И като ви писне, писнете и вие...!

* * *

Любовта е като връх на планина. Но изкачиш ли го веднъж, трябва да се вкопчиш в него и да не слизаш обратно. Иначе си изгубен.

* * *

Цифрата 50 е страшна! Тежи, та се не трае! Не на мен! Аз съм си на 18, истински абитуриент, автентична майна, стопроцентов хулиган.

* * *

Така и не се научих как се краде синьо от изгрев...

* * *

Отдавна живея с максимата, че не може да мине един ден, без нещо да те изненада. Трябва да си откраднеш нещо от този ден.