Най-големи проблеми в бъдеще ще има масовият туризъм
Вече е ясно, че туризмът е сред най-силно пострадалите от пандемията индустрии в световен мащаб, дори по всяка вероятност ще се окаже с най-големия възможен срив. Според скорошен доклад на световната организация по туризъм към ООН 2020 г. е върнала този отрасъл с 30 години назад – в 1990 г., когато по света са отчетени едва 400 милиона пътувания. COVID-19 на практика изтри близо 1 трилион долара на тази индустрия и възстановяването ще отнеме около 2 до 4 години.
За България най-красноречива е цифрата, която илюстрира броя на туристите през лятото – от близо 9 милиона туристи, посетили Българското Черноморие през 2019 г., те паднаха на малко над 2 милиона за 2020 г. Липсващите 7 милиона са почти само чужденците и тяхното повторно привличане ще е най-важната задача през предстоящия и през следващите няколко летни сезона.
Възниква обаче въпросът как точно ще стане това и какъв изобщо ще е туризмът след пандемията. Специално в България сравнително големият за мащабите на страната брой чужди туристи се дължи предимно на големите курорти, в които има големи хотели, чиито гости идват с чартърни полети и се трансферират от летището до курорта с големи автобуси. Те се хранят само на територията на хотела на принципа ол инклузив и ако правят екскурзии до някъде, биват превозвани със същите големи автобуси.
Т.е. този тип почивка предполага непрекъснато огромни групи хора да се събират заедно, много често в тесни затворени пространства. Точно това, което хората със сигурност ще избягват поне още няколко години.
България набързо въведе това лято субсидия за доведени с чартърни полети туристи от 35 евро за всяка седалка в самолет, за която браншът настояваше от много години. Раздаването на тези пари ще продължи и това лято, но както се вижда от отчета за миналата година, повечето пари са отишли в чужди туроператорски фирми.
И то не в онези, които традиционно водят чужди туристи – големите немски и британски туроператори, а във фирми, които въпреки пандемията все пак са работили активно на българския пазар (виж карето).
Много хотели по морето – на практика три четвърти от тях, това лято изобщо не отвориха и към края на годината очаквано се появиха много обяви за продажба на хотели. В средата на декември 2020 г. в. “24 часа” установи, че на практика всеки ден у нас по един средно голям хотел се обявява за продажба. Сред тях има и немалко средно големи хотели по морето, но няма нито един, който да принадлежи на някаква верига или да работи с големите западни туроператорски фирми.
Според директора на Института за анализи и оценки в туризма доц. Румен Драганов има просто обяснение на този факт. “Най-големите, онези, които са предназначени за масов туризъм, у нас са предимно собственост на бизнесмени, за които туризмът не е основен бизнес. За тях той е просто един от многото начини да инвестират парите си. Особено за морските хотели, които работят само по 3 месеца в годината, не е от голямо значение, че ще им се наложи да стоят затворени не 9, а цели 12 месеца в годината. Затова смятам, че те ще преживеят лесно сегашната криза и когато нещата отново се оправят, ще отворят. Тъй че картината в масовия туризъм няма да се промени особено”, каза пред “24 часа” Драганов.
Според него обаче тенденцията ще е по-скоро онова, което досега у нас се смяташе за нишов туризъм – селският, екотуризмът, приключенският, ловният, виненият, културният и т.нат., да заемат подобаващото им се място.
“През лятото по морето нямаше къде да се паркира именно около малките хотели и къщите за гости в малките населени места. Тази тенденция в никакъв случай няма да заглъхне, а ще се разширява. Това е и същността на туризма – храната, приготвена на бавен огън, гостоприемството, наблюдаването на природата”, каза Драганов.
Наред с това се наблюдава още една тенденция, която пролича най-ярко покрай коледно-новогодишните празници – хората, които държаха непременно да отидат някъде, заложиха на екзотични далечни дестинации от типа “веднъж в живота”. По стечение на обстоятелствата за българите това се оказаха Малдивските острови и Занзибар - две места, за които не се изискваха PCR тестове и където местните се видяха принудени да намалят цените наполовина. Затова и за първи път от десет години насам туроператори организираха специални чартъри до двете места.
Тази тенденция да се прави едно в годината, но запомняващо се пътуване вместо многократното отскачане до познати места не е само българска. Тя бе отбелязана през последната година и на много други места по света. Според статия в списание Traveller през пандемичната 2020 г. е имало чувствително завишаване на пътувания до Аржентина във връзка със слънчевото затъмнение, до Исландия за наблюдаване на северното сияние и до много места в Кения специално за сафари.
Много от бъдещите тенденции не са някаква новост и са съществували и досега, но пандемията ще тласне напред развитието им. Такава е например тенденцията организирането на пътуването да бъде почти или изцяло безконтактно и трансферите да се организират не групово, а индивидуално. Нищо чудно много туристически дестинации да въведат правилото да допускат на своя територия само ваксинирани граждани, ако идеята за ваксинационни паспорти се превърне в реалност.
Чешки туроператори получиха най-много
пари за доведени в България туристи
Чешките туроператори получиха най-много пари за доведени чужди туристи в България. Това показва справката на Министерството на туризма, която е публикувана на сайта на ведомството. Става въпрос за субсидията от 35 евро на седалка в самолет за доведен чужд турист, за която държавният бюджет отпусна с разрешението на Европейската комисия 55 млн. лв. От тях за периода юни – декември 2020 г. са усвоени едва 3,5 млн. лв. за 50 хиляди чужди туристи, доведени от 22 туроператорски фирми. .
Най-много средства са получили 8 чешки туроператора. Това са Alexandria, Blu Style, Cedok, Cestovni Kancelar Fischer, Emma agency, Exim tours, Krasim tour и VVV TOUR CZ. От тях на Blu Style са преведени над 671 000 лв., което нарежда тази фирма на първо място в класацията по изплатени субсидии от държавата, т.е. е довел най-много гости от Чехия. Cedok е с над 355 000 лв. Втората група са германските туроператори. Само три компании са получили средства - SCHAUINSLAND REISEN - 396 212,04 лв., ALL TOURS FLUGREISEN - 356 577,15 лв. и CORENDON INTERNATIONAL B.V. - 206 936,59 лв. Прави впечатление, че другите големи германски туроператори - DER Touristik (в който влиза ITS) и ТУИ, ги няма в списъка.
На трето място по най-много получени субсидии са туроператорите от Полша. Това са NVA ITAKA - 514 500,64 лв., и RAIBOW YOURS SPOLKA AKCYJNA - 119 041,59 лв. На датския туроператор ML TRAVEL GROUP са отпуснати 30 256,69 лв., а на украинския ALF TOUR - 25 601,81 лв.
Четири български туроператора също са в списъка на доведени чужди туристи с чартърни полети. Единият е AEРОТУР ММ ООД с 90 838,52 лв. Компанията работи основно на пазарите в Русия, Украйна, Молдова, Беларус. Руският пазар обаче беше затворен през изминалото лято. Фирмата е собственост на Мария Ангелова и Надежда Ангелова. Главният им офис се намира в Руския културен център в София.
Бургаският туроператор ТЕДИ КАМ ЕООД на Тодор Камарашев е получил 21 494,57 лв. Компанията също оперира основно в страните от бившия соцлагер. Субсидии за туристи от Украйна, Молдова и Беларус са преведени още на “Тез тур” с централа в Турция и на варненската “Он Кю травъл” ЕООД с управители Виктор Жуков и Валентина Осокина.
Преди няколко дни вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова съобщи във Варна, че мярката за подпомагане продължава до 31 май 2021 г. или докато не се изчерпят предвидените 55 млн. лв.
