Пълководецът се възхищава от горите, водите, овощията и добитъка. Крепостта била яка. Със сила и юначество не можела да се превзем
Пълководецът на османските войски Лала Шахин паша, започнал набезите срещу София, е роден като християнин в земите около днешна Бурса, но приел исляма. Така успял да се издигне и станал личен учител на бъдещия султан Мурад I, който после го назначил за главен бейлербей на Румелия (завладените земи в Европа).
Падишахът го изпращал в най-трудните битки
на завоевателите. Когато стигнал до София и се опитал да я подчини, той срещнал сериозна съпротива. Написал доклад, в който обяснил, че трябва да се измисли друг подход и описал цветисто града според цитираните от Диаманди Ихчиев източници.
"Аз, сердар на османските победоносни войски, които воюват с кюфарските (неверници – бел. ред.) владетели в центъра на Румелия, няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но за жалост крепостта не можа по никой начин да се превземе с атака и щурм отвън - започва рапорта си пашата. - Тая крепост е силна, здрава и много яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха от динислямските (изповядващи религията ислям – бел. ред.) храбри войници, които се самопожертваха като курбан.
Аз като румелийски бейлербей (главен военачалник – бел. ред.) сам лично водих храбрите войски на атака, но нищо не се сполучи – връщах се надире без успех. Убедих се, че тази яка и много силна крепост със сила и юначество не ще може да се превземе скоро, ако не се употребят в случая някои хитрости и изкусни военни планове. Да се дават напразно безполезни жертви от хора, да се хабят материални средства и да се губи време е доста рисковано и гибелно за нашето завоевателно дело.
Преди всичко осмелявам се да ви опиша според както имах възможност отблизо да узная и да се осведомя за положението и здравината на софийската крепост. Последната
още от старо
време е била добре
укрепена отвътре
с всички приспособления на военното изкуство.
Тя е била столица на кюфарските хакимтекфури (области) и постоянно е била главна резиденция на всички кюфарски военачалници, велможи, сановници и главнокомандващи. Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отборна армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия –
с една дума
хора веселяци.
Откъм продоволствия крепостта има в себе си изобилно храни – жито, брашно и жива стока – едър и дребен добитък. Софийската котловина е много изобилна в земеделско и скотовъдно отношение. Тя може да храни дълго време огромна армия. Военни провизии, припаси и военножелезарски работилници има в крепостта предостатъчно и оттам може да се набавя всичко, що е потребно за войската им.
Индустриални заведения, занаятчийници и работилници в София има доста – там се обработват тънки и дебели, вълнени и памучни материи, с които се обличат както кюфарските войници, тъй и многобройното население, което живее там. София като заобиколена от близки гори и планини има преизобилно студени балкански води за пиене на населението и за поене на многобройните стада, с които тъй много се слави тая страна.
Климатът е добър, умерен и много здравословен. Овощия от всякакъв род и лозя там има в изобилие. Търговията в града е доста развита, защото
на всяка страна
се съглеждат
като пиявици
наредени пътища,
по които сноват насам-нататък пътници-търговци, търговски кервани с разни стоки и изделия, които се работят в София и се разпространяват по посока за Румелия и за по-нататък. Пътищата и друмовете са много големи.
Полето и горите са пълни с изобилни треви и овощни дървета. Има и големи балкански дървета за градежи. По Софийската котловина се забелязват много диви животни като чакали, вълци, сърни и други. Така щото
София и Софийското поле представят истинска райска ябълчева градина.
