Скандалите за рожденото му място започват още по времето на комунизма. Знаел ли е Неофит, че Паисий Хилендарски е роден край Самоков, се питат и днес историци. След като става монах, книжовникът губи връзка с родителите си и с Банско.

Неофит Рилски е личност, която и днес предизвиква интереса на историци, литератори и богослови. През годините са подлагани на съмнения много факти за живота му, а учени продължават да спорят за събития, свързани с неговото дело.

Словесната война, която се разрази между Банско и село Баня, - кое е неговото родно място, е само един аспект от историческите съмнения за личността му. Още по време на комунизма някои учени възразяват на факти от историята, свързани с живота му. Какво е неговото рождено име,

къде прекарва първите години от живота си?

Знаел ли е истинското родно място на Паисий Хилендарски? Дали големият пожар в Рилския манастир е случаен или умишлен? Това са само част от темите, за които учените водят дебати през годините.

За Неофит Рилски се знае официално според повечето източници, че светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му се занимава с търговия на памук и е първият учител в Банско. Никола учи в местното килийно училище, а по-късно заминава за Рилския манастир, за да се усъвършенства в иконописа. През 1813 г. Никола Бенин се превръща в известния на националната ни история монах Неофит Рилски. Баща му е твърдо против той да сложи расо, но за сина това е единственият път, по който може да се изучи, а после да предаде наученото и на други. Конфликтът със семейството му бил толкова сериозен, че той никога повече не посещава родителите си до края на живота им, като през същия период не е посещавал Банско нито веднъж. Според някои сведения през целия си живот страдал за семейството и родния град. Живеел с чувство, че е предал родителите си, но знаел, че това е единственият възможен за него път. Според други връзките му със Самоков, където учителства четири години, и самоковските възрожденци са много по-близки от тези с Банско и Разложкия край. Затова и често в исторически документи са

цитирани негови спомени

от самоковския край и почти никакви от родното му място. Именно липсата на достатъчно подробно описание от него на ранните му години е в основата на спора къде всъщност е роден.

След като през 1833 г. в Рилския манастир избухнал пожар, целият личен архив на великия книжовник бил унищожен. Това е и най-черната дата в историята на манастира. В много документи се споменава, че пожарът е случаен. Въпреки че се губят документи за този период, според историци палежът е умишлен, за да се сложи край на развиващата се книжовност зад портите му. Това обаче не е достатъчно

да унищожат делото на Неофит Рилски

Работата му е затруднена за дълго време, но той не се предава.

Неслучайно Неофит е наречен от Константин Иречек "патриарх на българските учители и книжовници". Определението той заслужил заради преподавателската си и духовна дейност и приноса си към българския език. В летопис на Българското възраждане е описана и среща на Иречек с духовника от Рила.

"Иречек посетил Рилския манастир в 1880 г. с един руски капитан от българската армия и бил честит да види Неофита и да говори с него не само веднъж и на кратко, а няколко пъти и обширно. Иречек направил визитата на Неофита на другия ден след пристигането си. След като описва килията и се възхищава от разкошната гледка към гората и планината, Иречек описва и външността на стареца:

малък ръст, вече почти 90-годишен, до негде прегърбен,

с приветлив израз на очите и лицето и къса бяла брада. Облечен бил в черна манастирска одежда с лесичи кожи и калугерска калимявка. Неофит седял на ниска възглавница между отворени книги и пишел, наместо на масата – на малко дървено сандъче."

Твърди се, че в техния разговор е споменат Паисий Хилендарски. Неофит не възразил на твърдението, че първият български книжовник е родом край Самоков, а не в Банско. И до днес това се смята за една от отправните точки в спора кое е родното място на Паисий.

По инициатива на Васил Априлов първото взаимно училище в Габрово е открито в началото на 1835 г., а Неофит Рилски е първият му учител. Той въвежда взаимоучителния метод и обучава своите възпитаници в светски дух. Три години по-късно, през 1837 г., Неофит отива в Копривщица. Той обаче не успява да се разбере с копривщенските първенци. Сам казва, че е бил принуден да напусне Копривщица и затова се връща в Рила. До края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител. През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир.

Спорът

къде е роден е духовникът избухна, след като в село Баня откриха паметник пред родната му според местните къща. От съседно Банско веднага се опълчиха на подобни твърдения. Факт е, че подобни противоречиви тези по този въпрос има от много години. Въпреки официалната позиция на БАН, за жителите на Баня и Банско продължава да тлее спорът и съмнението. Академиците показаха писмо от Неофит Рилски, адресирано до Васил Априлов и Николай Палаузов, съхранявано във фонд на Научния архив, което доказва категорично, че българският книжовник е роден в Банско.

Още през 1972 г. доц. Румяна Радкова открива в архива на учителя неговата собственоръчно написана бележка, която и публикува. В нея се казва:

"Иринъ Пиринъ планина... е една знаменита планина и най-висока от сичките окрестни планини во моето отечество. В подножието на тази планина лежит село великое, Банско, во което съмъ се родилъ и воспиталъ."

Според кмета на село Баня обаче

не са правени достатъчно изследвания на бележката,

както и на цялото житие на Неофит. Според него разкритията по време на комунизма, че Банско е роден град на Неофит Рилски, идват в подходящ момент, в който местността започва да се развива като курорт.

"От партията толерираха Банско. Именно през 1972 г. се взема решение да се направи отклонение на пистата и да се оформи трасе за гигантски слалом. Така се сложи началото на Банско като курорт, а през 80-те години започва работа по приета програма на Окръжния комитет на БКП в Благоевград за интензивно развитие на спорта в окръга през годините 1981 - 1985. Построен е голям скиорски дом. И през цялото време се повтаряше, че мястото е специално, защото е роден дом на Неофит Рилски и Паисий Хилендарски", гневят се днес местни жители на село Баня.

"Ние искаме да уточним, че Неофит Рилски е роден в село Баня, и разбира се, че в Банско се формира като личност – в това няма разногласия. Аз не съм историк и затова се опирам само на факти", смята кметът Красимир Герчев. Той се основава на исторически документи, в които е написано, че Рилски е именно от Баня, познат под името Никола Каташов, а след като майка му се омъжва повторно за учител в Банско, Неофит, приема фамилията на доведения си баща – Бенин. Причината Рилски да се премести в Банско е бягство след поредното опожаряване на село Баня, при което майката на Рилски, която е вдовица, и тогавашният Никола остават без дом. Изводи, че Неофит Рилски е роден в с. Баня, отстоящо на 4 км от Банско, могат да се правят и от негови писма до други възрожденци, продължават да твърдят в селото.

"За историята претендираме, че трябва да се изяснят фактите, и затова даваме повод за размисъл на историците. Да изследват, да видят, да съберат още документи, ако трябва. Ние ще предоставим, каквото имаме, за да може в учебниците да имаме вярна информация", казва кметът Герчев.

Отец Георги от храм "Света Троица" има друга теория. Той коментира, че до края на живота си Рилски не прекъсва връзката със своето родно място. Божият служител показва снимки на камбана, дарена от славния българин на родния си град Банско и на най-големия храм там.

"От 1860 година до 1864-та Неофит е игумен на Рилския манастир

Много интересна подробност е, че първата камбана на завършената през 1850 година камбанария е подарена от игумена на манастира в Банско, а не в Гулийна Баня", подчерта отец Георги Касапинов. Камбаната е изработена във Виена през 1857 година за Рилския манастир, но не влиза в употреба. През 1863 година е донесена от двама провинили се монаси на гръб през планината. За същата камбана игумен Неофит казва: "Подарявам това камбанче на моето родно Банско, да кани християните на молитва, а учениците за четмо и писмо", разказа Георги Касапинов.

Жителите на Банско атакуват хипотезата за родното място с друга теория. Според тях, историята, че Неофит е роден в съседното село, тръгва от родения там Никола Рачев, комунист, секретар на Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая. Той сам "лансирал" идеята за родното място по време на комунизма, защото вярвал, че така ще насочи партийни средства към селото.