Още едно от големите имена в българските щанги приключи земния си път. Великият Антонио Кръстев се събра с треньора си Иван Абаджиев и съотборника си Наим Сюлейманоглу, за да направят лагер на небето. И да преподават на младоците Милен Добрев и Величко Чолаков.

Кръстев е загинал в тежка катастрофа на магистрала 13 край Метдота Хайтс, предградие на Минеаполис. Неговият джип GMC Youkon е бил във висока скорост в насрещното платно, преминал е на червен светофар и след като е пропуснал завой на авеню “Фурлонг”, се е преобърнал няколко пъти. Кръстев е бил без колан и е останал затиснат под автомобила. Издъхнал е на място. Полицията се съмнява в употреба на алкохол, но това ще стане ясно след аутопсията.

Антонио Кръстев е роден на 10 октомври 1958 година в Хасково. Има двама братя и една сестра, но само той тръгва по пътя на спорта. Негов откривател е треньорът от Димитровград Иван Тенев, а след това е поет от Слав Славов. Попада в полезрението на великия Иван Абаджиев и вече всичко е история.

Още като юноша става световен и двукратен европейски шампион. Следват още две световни и две европейски титли при мъжете. И то в свръхтежката категория, която е най-престижната в спорта. Категория, която дълги години бе табу за друг щангист, освен представител на СССР.

Голямата му драма бе липсата на олимпийско отличие. Първо е бойкотът на игрите в Лос Анджелис през 1984 година, когато всички социалистически страни отмъщават на САЩ за бойкота на игрите в Москва 4 години преди това. В Сеул всички очакват от него титлата, но целият ни отбор е изхвърлен от игрите заради положителните проби на Митко Гръблев и Ангел Генчев.

Така титлата там печели Александър Курлович от СССР с двубой от 462,5 килограма. Второто място е за представителя на Федерална република Германия Манфред Нерлингер, който е на 32,5 килограма след победителя. Трети е също немец - Мартин Завеля, който е със скромните 415 килограма. Двубоят на Антонио от световното първенство в Острава през 1987 година е точно 460 килограма. Или с други думи, медалът е повече от сигурен.

Точно в Острава е и звездният момент на Антонио Кръстев. Той заковава в изхвърлянето невероятните 216 килограма. Този рекорд издържа чак до олимпийските игри в Лондон през 2016 година, когато бе изравнен от иранеца Бехдад Салими и подобрен през 2017 година на европейското първенство от грузинеца Лаша Талахадзе с 217 килограма. В момента Лаша го докара до изключителните 220 килограма.

Рекордът си бе истински, независимо от промяната в категориите, защото при свръхтежките никой не се състезава с лично тегло от по-малко от 130 килограма. В някои състезания Антонио достигаше до невероятните 180, преди да се появи един тъмнокож американец, който се качи на подиума, тежащ 196 килограма.

След разочарованието в Сеул и идването на демокрацията Антонио замина за Северна Америка, като първо бе бодигард в дискотека. След това американците се усетиха, че могат да имат състезател от неговия калибър, и пробват да го уредят за олимпиадата в Барселона през 1992 година, но не му дават паспорт. Гражданството му излиза доста по-късно. Така се разминава за трети път с олимпиадата.

За последно Антонио се появи на подиума преди европейското първенство във Варшава през 1995 година. Тогавашният треньор на националите Йордан Иванов изненадващо вкара на лагер него и Ангел Генчев. При пристигането в Полша обаче вездесъщият президент на международната федерация Тамаш Аян директно казва на нашите, че ако тези двамата вдигат, ще има последствия, или с прости думи - положителни проби за допинг. Чак през тази година Аян бе изхвърлен от спорта точно заради това - прикриването на проби срещу пари. Но по това време колеше и бесеше в спорта.

“Ако не го направиш както трябва, забрави. Това е много кратко движение, всичко е техника. Ако щангата мине зад точката на баланс, може да ти падне на главата. Заради това изхвърлянето е изкуство”, обясняваше за любимото си движение Антонио.

Бате Тонко, както го наричаха съотборниците му, бе един от най-обичаните щангисти. Така и не каза лоша дума за някого в спорт, където всички се мразят. Добродушен и верен приятел. Единствено пушеше доста, но това е още от годините му като спортист. И, разбира се, доста сериозно похапваше, въпреки че през последните години в живота си бе спаднал на около 100-тина килограма.

През 1990 година го канят и на състезание във Финландия и повече не го викат. Просто защото печели по безапелационен начин турнир от веригата “Най-силните мъже”.

През години се луташе между САЩ и Канада, работеше какво ли не. Дори в някои моменти бе и треньор по физическа подготовка в някои колежи. Но там наблягат повече на бодибилдинга, отколкото на щангите. Единствено те се използват за подготовка за американски футбол. Основното му занимание бе да кара камиони Както мнозина българи. Това го върна и в Америка. През последните години доста дълго си бе в България, защото имаше проблеми с черния дроб, като дори се говореше за трансплантация. Тогава се прибра в родното Хасково, като дори искаше да направи и собствен клуб.

Всичко приключи със завръщането му в САЩ и с тежката катастрофа, станала на 9 юли в 14,30 часа местно време на фаталната магистрала 13.