Наполеон вярва, че от чума се разболяват само тези, които се страхуват от нея

07.07.2020 Бела Чолакова

Наполеон е безстрашен пред чумата, граф Григорий Орлов по собствено желание се отправя към покосената от болестта Москва, за да помогне на страдащите, а монголският хан Янибег

използва заразата,

за да превземе

град Феодосия

в Крим. Великите пълководци не се страхуват от епидемии, а смело се изправят пред тях, дори се възползват от пагубната им сила, за да постигат целите си.

Когато армията на Наполеон е покосена от бубонна чума по време на похода към Акра, той смело се изправя пред мъжете и им заявява, че ще се зарази само онзи, който се бои от болестта. Той е безумно смел и наистина вярва, че ако човек контролира съзнанието си, останалото ще го последва.

Няма страхове и дори посещава болните и ги докосва, за да покаже на войниците си да не се боят. И наистина Наполеон остава незасегнат. За съжаление много от войниците са поразени. Години по-късно местните разказват, че чумата е била наказание за френската армия заради жестокостта й. Моментът е описан от историчката Кейт Уилямс в книгата й "Амбиция и страст": "Наполеон отново потегли на път, вечният авантюрист. "Виждах се на път за Азия, яхнал слон, на главата с тюрбан, как нападам англичаните в Индия." Действителността на кампанията не беше толкова романтична. Мъжете не бяха доволни от условията в пустинята и страдаха от жегата. В Яфа напиха хората на Наполеон с алкохол, за

да им дадат кураж да изколят гарнизона,

включително жените и децата. На сутринта Наполеон изпрати сина на Жозефин – Йожен, и още един млад адютант – Кросие, да поискат мир. Османските войници, скрити в една цитадела, казаха на Кросие, че ще слязат, ако пощадят живота им. Той доведе всичките четири хиляди като пленници.

Наполеон бе бесен на Кросие и Йожен. "Имам ли провизии да ги храня?", ругаеше той. "Какво да правя с всички тях, по дяволите?" Беше невъзможно да се очаква от тях да станат лоялни членове на френската армия и нямаха достатъчно войски да ги изпратят обратно. Наполеон нареди мъжете да бъдат разстреляни. Три дни деморализираните му войници бяха принудени да гонят бягащи мъже в морето и да ги застрелват. Плачещи деца висяха по вратовете на бащите си, докато те също бяха убивани и морето почервеня от кръв."

Само няколко дни по-късно първите френски войници започват да падат жертви на чумата, затова се вярва, че тя е проклятие за жестокостта им. Въпреки епидемията Наполеон продължава похода към Акра, но не успява да превземе гарнизона, охраняван от британците. Едва тогава нарежда на хората си да се върнат в Кайро. Оставя след себе си

две хиляди

ранени и поразени

от чумата войници

Отказва да ги вземе на корабите и веднага щом френската армия си тръгва, всички те са обезглавени от османците.

Наполеон обаче е свикнал винаги да бъде победител, затова просто играе ролята на такъв. Пише послания до Франция, изпълнени с хвалби за невероятните си победи, и дори не споменава за чумата.

Кейт Уилямс изяснява: "Нямаме нужда от нищо тук", възкликна той пред Директорията, "силни сме, с добро здраве и висок дух". Беше наредил неговите хора да бъдат посрещнати в Кайро като герои завоеватели с голяма церемония и оркестри. Наполеон бе добър в ролята на победител дори да не го заслужаваше и се надяваше новината за празнуването му да стигне до Франция. "Ние сме господари на цялата източна пустиня", писа той. "Ако може да ни изпратите 15 хиляди мъже допълнително, ще стигнем навсякъде."

Безстрашен

срещу чумата е и Григорий Орлов

В интервю за "168 часа" психоложката Моника Балаян обяснява: "При хората, които имат силна вяра, силно желание, тялото се адаптира по начин, който позволява на човек да постигне мечтата си. Ще ви дам един пример. Руската императрица Екатерина Велика не знаела как да овладее чумната епидемия през 1771 г. Влюбеният в нея граф Григорий Орлов й обещал, че ще спре разпространението на болестта.

Императрицата го помолила да не тръгва, защото се опасявала, че и той ще умре, но Орлов бил непреклонен. Той успокоил хората в градовете, където върлувала чумата, убедил ги да съдействат на докторите, наложил нови санитарни правила и за всеобщо учудване

чумната епидемия затихнала

Той бил силно влюбен и имал своята голяма цел – да успокои хората, обхванати от панически страх, и заедно с лекарите да преборят болестта. Влизал при заразените и показал на всички, че при определени правила болестта може да бъде овладяна. Всъщност това състояние на голяма обич в комбинация с висша цел му създава невероятен имунитет, благодарение на който оцелява."

Наистина графът е сред личностите, които допринасят много за овладяване на чумната епидемия в Москва. 1771 г. е изключително тежка.

Хората буквално умират по улиците

Жертвите достигат до две хиляди на месец. Хората изпадат в паника, страхуват се, не вярват на лекарите. При смърт се изгарят всички вещи на починалия, понякога и домът му. Затова и мнозина крият, че имат болни в обкръжението си. Затваряни са обществени бани, кръчми, магазини. Въведен е полицейски контрол на заразените. Хората до такава степен се страхуват, че не само не допускат лекари в домовете си, но дори има случаи на убити медици. Жителите се вдигат на бунт и искат да нападнат с брадви и колове дворците и манастирите.

Граф Орлов е човекът, който е изпратен в Москва, за да намери решение. Той не се страхува нито за живота си, нито за бъдещето на страната, убеден е, че мисията му ще е успешна. Успява да събере лекари, да намери решение за опушване със серен прах вместо изгаряне на вещите и домовете на починалите и възможност за по-кратка и поносима карантина за близките. Графът организира така нещата, че всеки, който е под карантина, да получава безплатно храна и дрехи, както и парична помощ след изписването си от болница. Така хората спират да се крият, ако са болни, което довежда до по-лесно справяне с епидемията.

И докато едни не се страхуват от болестите, други ги използват съвсем съзнателно. Монголският хан Янибег остава в историята не толкова с военните си успехи, колкото с това, че

става причина чумата да достигне до Европа

Според генетици заразата тръгва първоначално от Китай и е пренесена по Пътя на коприната с монголските армии и търговци или чрез кораби.

Горещата точка се оказва град Феодосия в Крим. По време на Латинската империя градът е под контрола на Венеция. Тогава се нарича Кафа и е основен център на търговията в Черно море.

През 1346 г. монголският хан Янибег обсажда града. Битките са дълги и жестоки. Чума покосява воините на хана, но той не се отказва. Решава да катапултира заразените трупове през градските стени, за да разпространи болестта сред местното население.

В мемоарите на италианеца Габриеле де Муси е записано: "Въздухът миришеше на гниещи трупове, водата беше мръсна, никой не можеше да избяга. Заразата се разпространяваше много бързо и никой не можеше да облекчи страданията на болните. Страхът обземаше всички."

Всеки, който има възможност, бяга. Така болестта обзема цяла Европа. Корабите, напускащи Кафа,

отнасят заразата до Генуа и Венеция

От Италия тя се разпространява из Европа, поразявайки Франция, Испания, Португалия и Англия. В следващите две години постепенно завладява страна след страна и стига чак до Скандинавския полуостров и до Исландия.