През 1966 г. един срещу друг се изправят британският таен топагент 007 Джеймс Бонд и българският суперконтраразузнавач Авакум Захов. Битката им, чийто финал е чак на Антарктида, е описана в повестта на Андрей Гуляшки "Срещу 007".
Едно английско издателство е готово да издаде тази книга, има и опция историята в нея да бъде и филмирана като част от поредицата за мистър Бонд на компанията EON Productions.
Но като всяка идея, изпреварила времето, тя се проваля. Ето защо и как.
Преди няколко години дъщерята на Андрей Гуляшки - Светла, ми разказа, че "английската връзка" за романа и филма тръгнала след едно интервю на баща й за руски вестник, в което разказал за намерението си да изправи Авакум Захов срещу Джеймс Бонд. Джентри, издателят на книгите на Флеминг, прочита това и, силно заинтригуван, лично идва със самолет в София да преговаря.
После, по покана на Джентри, Андрей Гуляшки, придружен от Константин Кюлюмов като представител на Агенцията за авторско право, заминава за Англия. Целта е писателят да разгледа Лондон, да види къщата на Шерлок Холмс на "Бейкър Стрийт", да усети лондонската атмосфера.
Според Светла Гуляшка наследниците на Флеминг не били съгласни Авакум да се бори срещу героя му 007 и баща й редуцирал кодовия му номер до 07. В първото издание през 1966 г. може и да е било така, но в изданието на повестта през 1985 г. героят си е 007. Но никъде не се споменава името Джеймс Бонд.
В крайна сметка МВР, страхувайки се от идеологическа диверсия, не позволява нито да се подпише договор за книгата, нито по нея да се снима филм.
Дипломатът Богомил Герасимов, който в средата на 60-те години е на работа в Лондон, има по-различна гледна точка към пропуснатата възможност. Според него английското издателство дискретно пуска слух, че преговаря за "епохална сделка" - книга на Гуляшки, в която се описва титаничен сблъсък между любимия агент на английската кралица Джеймс Бонд и неговия български колега Авакум Захов.
Битката между двамата щяла да символизира двата свята, разделени от желязната завеса. По книгата щяло да има и филм.
Нещо повече - издателството почти било сигурно, че наследниците на Флеминг едва ли ще дадат съгласие героят му Бонд да бъде използван в български роман. Но то било готово да плати евентуално присъдените щети от няколко милиона лири в името на очакваните големи печалби от книгата и филма.
"Андрей Гуляшки стана мигом знаменитост - пише в книгата си "Дипломация в зоната на кактуса" Богомил Герасимов. - Журналистите вървяхя след него като песове след разгонена кучка и го обсипваха с хиляди въпроси. Но отговори можеха да получат само чрез мен, защото Гуляшки като повечето български писатели не знаеше дума английски." (Писателят е говорел френски език - б.а.)
Гуляшки от години пуши лула, но в Лондон си купува пелерина и шапка ала Шерлок Холмс и се опитва да прилича на прозорливия детектив. Изненадващо за Богомил Герасимов гостът обаче не иска да гледа прожектирания в момента пореден филм за 007 с Шон Конъри.
Българското посолство дава прием в чест на Андрей Гуляшки. Той е уважен от доста журналисти, критици, режисьори и актьори.
Идва дори легендарната Вивиан Ли (Скарлет О Хара в "Отнесени от вихъра" - б.а.). Богомил Герасимов я представя на Гуляшки и с негова помощ двамата разменят няколко думи под светкавиците на фотографите.
Но според Герасимов Андрей Гуляшки написва една лоша книга, издържана в социалистическия реализъм. "Която, вместо да гръмне, издаде звук на въздишка като от спукан балон. В издателството направо ми казаха, че са очаквали нещо по-добро и в никакъв случай не книга във формата на дневник. Освен това Андрей Гуляшки не послуша съветите - в това число и на моята скромна персона - да не прехвърля действието на Северния полюс. Върху лед трудно се реализираха романтични сцени. Джеймс Бонд имаше навика да съблича в един филм поне няколко красавици..."
Тук в интерес на истината трябва да направя две уточнения. Първо, много малка част от книгата на Гуляшки е във формата на дневник. И второ, трябва да му признаем първооткривателството на полярните ширини като място на действието. В заснетия през 2002 г. пореден филм за 007 "Не умирай днес" голяма част от действието се развиваше точно някъде в задполярието и имаше и страховити екшън изпълнения, и впечатляващи любовни сцени дори в ледената вода.
В издателството не губели надежда, защото бъдещият сценарист щял да оправи слабостите на книгата. "Казаха ми, че и самите книги на Флеминг не били кой знае какво цвете, но че филмите правят парите", спомня си Герасимов.
Той потвърди наполовина думите на Светла Гуляшка: в София дават съгласие за книгата, но филм с английски продуценти - не! Когато Герасимов съобщава това решение, от английското издателство казват: "Няма филм - няма книга!"
След време на едно парти Богомил Герасимов се среща със самия Шон Конъри и му разказва за идеята неговият герой Бонд да се срещне с българския Авакум Захов. Конъри се усмихва и казва: " Можеше да стане интересно".
Как се родиха двамата знаменити агенти?
Джеймс Бонд е по-голям от Авакум Захов с 6 години. "Казино "Роял" - първата си творба с Джеймс Бонд, писателят Йън Флеминг издава през 1953 г.
Първият роман на Андрей Гуляшки, в който главен герой е Авакум Захов, се казва "Контраразузнаване", но е по-известна като "Случаят в Момчилово". Той излиза през 1959 г. Точно с 6 години и Флеминг е по-възрастен от Гуляшки.
Бащата на Бонд Йън Флеминг е роден на 28 май 1908 г. в Мейфеър, Лондон, в семейството на депутата Валънтайн Флеминг. В родословното му дърво личат куп известни личности. Брат му Питър е автор на пътеписи, а виолончелистката Амарилис Флеминг му е полусестра. Дядото Робърт Флеминг е шотландски финансист, създател на Шотландско-американския инвестиционен тръст и на търговската банка Robert Fleming & Co. Йън Флеминг е братовчед на актьора Кристофър Лий и девер на актрисата Селия Джонсън (жена на брат му Питър). Прачичо е на композитора Алън Флеминг-Беърд, а племенникът му Матю Флеминг е известен играч на крикет.
Създателят на Авакум Захов - Андрей Гуляшки, е роден на 17 май 1914 г. в с. Раковица, Кулско, но от 2-годишен живее в София. Бащата Стоян Гуляшки е секретар бирник, но е уволнен от работа и се мести със семейството си в столицата. Умира, когато синът му е на 7 години. Когато е на 18 умира и майката. Гуляшки няма известни хора в рода си, но от Раковица са адашите му проф. Андрей Пантев и поетът Андрей Андреев.
Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд. След това последователно учи в Бъркшир, Итънския колеж и Кралската военна академия "Сандхърст". В Итън той две години подред печели званието най-добър спортист.
Напуска "Сандхърст", понеже не му харесва, и отива в Европа, за да учи езици. Първо учи немски в Кицбюел, Австрия, и в Мюнхенския университет, а в Женевския университет усъвършенства френския си. Кандидатства във Форин офис, но се проваля на изпитите. Започва работа като журналист в Ройтерс. През 1933 г. е пратеник на агенцията в Москва, но се отказва и става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 г. е член на Boodle's, джентълменски клуб от Сейнт Джеймс Стрийт в Лондон.
Андрей Гуляшки завършва основно и средно образование в София. Изкарва и френски колеж. Работи като чиновник в столицата.
През 1939 г., в навечерието на Втората световна война Флеминг става личен помощник на шефа на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри. Прави кариера, като последователно е лейтенант, подпоручик и накрая поручик. Кодовото му име е 17F. През 1944 г. Флеминг участва в командването на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30, и планира действията му.
В Речника на българските писатели за Андрей Гуляшки пише: "Участва активно в антифашистката борба". През 30-те и 40-те години на миналия век сътрудничи на левия печат. Печата за първи път през 1931 г. във в. "Струя". Публикува редовно във в. "РЛФ", "Жар", "Заря", "Звезда" и др. Издава три книги - "Дон Кихот от Селвеция" (1936), "Жени" (1938) и "Смъртна присъда" (1940).
През 1952 Флеминг се жени в Ямайка за аристократката Ан Картрис, бивша втора жена на втория виконт Ротмар и вдовица на третия барон О'Нийл. Кумува му драматургът Ноел Кауърд.
Андрей Гуляшки се жени за Ема, дъщеря на Коста Петров, червения кмет на Дупнишката комуна, просъществувала 842 дни - от 3 октомври 1920 до 11 февруари 1923 г. 10 дни по-късно Коста Петров е убит от дееца на ВМРО Харалампи Златанов. Ема и Андрей имат син Любомир и дъщеря Светла.
След 9 септември 1944 г. Гуляшки е секретар на Съюза на българските писатели (1956-1962), главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1966), директор на Народния театър (1967-1970), главен редактор на сп. "Съвременник" (1972-1973), зам.-председател на СБП (1972-1989).
Съвсем естествено Йън Флеминг черпи идеи за първите шпионски новели от преживяното през войната. Агентът Джеймс Бонд с кодово име 007 се появява още в първата му творба "Казино "Роял" през 1953. Флеминг взема фамилията Бонд на съседите си от остров Пърбък.
В книгата противник на Бонд е руски шпионин с кодово име Ле Шифр. Бонд побеждава руснака на бакара в казино "Роял". Но Ле Шифр му прави курт капан с красива девойка. От такъв капан по принцип изход няма, но не и за 007. Книгата е филмирана два пъти - през 1968 г.с Дейвид Нивън в ролята на Бонд и през 2006 г. с Даниел Крейг.
За разлика от Флеминг Андрей Гуляшки черпи идеите за книгите си след 9 септември 1944 г. от социалистическото строителство. Като очеркист във в. "Работническо дело" през 1949 г. е изпратен в Добруджа. Там той "непосредствено се запознава с новия живот в българското село, с острите конфликти при колективизацията и с изгражднето на социализма". Написва три големи романа: "МТ Станция", "Село Ведрово" и "Златното руно". После ги преработва и ги слива в една книга "Ведрово". До дебюта на Флеминг в писателството той вече има две Димитровски награди, после получава още две.
Андрей Гуляшки създава своя герой контраразузнавач Авакум Захов през 1959 г.,
кръщавайки го на името на библейския пророк Авакум, който, говорейки с Бога, му казва: "Докога, Господи, ще позволяваш на земята да се случват лоши деяния?"
Всъщност Авакум Захов е служебният псевдоним на капитана от ДС и авторът никога не разкрива истинското име на родения във Велико Търново литературен герой. По професия Авакум е археолог, завършил е история в СУ, аспирант по епиграфика и специализант в Москва по реставрация на археологически предмети. Освен това завършва задочно Физико-математическия факултет и частно - фотография и лабораторно дело. Но едно непредвидено обстоятелство го прави доброволен сътрудник на Държавна сигурност и после щатен контраразузнавач.
Почитателите на Джейм Бонд са виждали как изглежда той, благодарение на актьорите, превъплътили се в образа му: Шон Конъри, Роджър Мур, Пиърс Броснан, Даниел Крейг и по-неизвестните Джордж Лейзънби и Тимоти Долтън
Андрей Гуляшки описва героя си така: "На ръст Авакум е над 180 см, с широки и могъщи рамене, леко приличащ на боксьор в тежка категория. Възрус, с леко къдрава коса, големи гълъбовосиви очи и скулесто с високо чело лице на актьор, комуто прилягат романтични роли. Умен, интелигентен, понякога е приказлив и весел, понякога - мълчалив и кой знае защо правеше впечатление на потиснат и тъжен човек. Самотник, но с впечатляващи успехи сред жените, които постоянно го напускат с тъга заради вечните му служебни задължения и отсъствия..."
През 1964 г. излиза първият филм с Авакум Захов - "Приключение в полунощ". За ролята режисьорът Антон Маринович кани актьора Любомир Димитров.
Когато в края на 70-те години на миналия век БНТ подготвя телевизионния сериал "Приключенията на Авакум Захов", най-сериозният кандидат за ролята естествено е Стефан Данаилов. На след като го гледа в няколко филма и в театъра, Гуляшки подкрепя избора на режисьора Йордан Джумалиев за актьора Иван Налбантов. Заснети са шест серии, но до "Срещу 007" така и не се стига.
007 краде съветски професор, нашият човек го спасява
Какъв е сюжетът на повестта "Срещу 007"?
Съветският професор Константин Трофимов открива лазерен лъч, който има свойството да не се отразява от никаква огледална повръхност, да прониква през всякакви материи и абсолютно да парализира всякакъв вид електромагнитни вълни.
В НАТО се стряскат, че от него руснаците могат да направят страховито оръжие, и вземат спешни мерки. На 007 е наредено спешно да научи руски език. Изпратен в България под името Рене Лефевър, кореспондент на ливанската телеграфна агенция в Женева.
Крайната му цел е Варна, където проф. Трофимов пристига за участие в международен конгрес по квантова електроника. Българските власти охраняват зорко професора, в опазването му е включен дори и Авакум Захов.
Преди да замине за Варна, Авакум разрешава една забавна загадка във вилата на проф. Станилов, която обаче едва не завършва фатално за него. А читателят ще подразбере, че на този Станилов, който е определен за домакин на проф. Трофимов, май не му е много чист идеологически косъмът.
Във Варна Захов се настанява в специална вила, близо до вилата в която е съветският професор, а 007 се подслонява в почивната станция на журналистите. Двамата не се познават. Докато е в станцията, се опитва да съблазни една красива камериерка, но тя отблъсква мераците му.
Въпреки свирепата охрана 007 успява да отмъкне Трофимов и красивата му сътрудничка Наталия Николаевна. А проф. Станилов, станал вече непотребен, убива.
И в действие влизат умът, логиката и наблюдателността на Авакум Захов. Той успява да разшифрова една радиограма и да разбере в коя държава и в кой кораб 007 е натоварил "стоката" си. В последния момент успява да се качи на кораба, като преди това открадва самоличността на проф. Шеленберг, преподавател по квантова механика в Мюнхенския университет, но преследван от поляците, заради извършени опити с концлагеристи през време на Втората световна война.
На кораба Авакум се качва с такава техника, че успява да засече радиограмите на 007, да го заблуди и да го направлява по свой курс. Елиминира един по един всички от екапажа, всичките верни хора на английския агент. Накрая корабът стига до ледовете на Антарктида, а Авакум успява да изпрати съобщение до своите. Съветският самолет от полярната станция "Мирни" изпреварва натовския ледоразбивач "Франклин" и спасява проф. Трофимов, асистентката му Наталия и самия Авакум.
А какво става с 007?
"Там, където беше останал 007, в тъмницата лежаха стаени вечните ледове", е последното изречение в повестта.
