Когато се чувстваме самотни, често сме склонни да се самобичуваме и да вярваме, че нещо не е наред с нас, че бъркаме. И за съжаление колкото по-сами се чувстваме, толкова по-дълбоко задълбаваме в това усещане и толкова по-трудно го борим. Ако наистина сме сами и няма с кого да разговаряме, това е перфектна почва за негативни мисли. Тези мисловни модели съставляват "критичния вътрешен глас" - враг, който води до саморазрушителни мисловни процеси и поведения. Този вътрешен критик се храни с нашите чувства на изолация, като ни насърчава да избягваме другите и да оставаме в самотно състояние.

Въпреки че нашите критични вътрешни гласове може да ни кажат друго, в действителност вината да сме самотни не е задължително наша. Често срещано погрешно схващане е, че хората са самотни, защото нямат социални умения. Всъщност новите проучвания показват, че самотните хора имат напълно адекватни социални умения и дори навън рядко изглеждат като самотници.

Самотата не се определя от времето, което прекарваме сами, а по-скоро от това как се чувстваме за времето, в което сме сами. И как възприемаме отношенията си с другите. Ако мислим, че не ни обичат и ценят, ние се чувстваме самотни, дори да не сме сами всъщност.

Какво причинява самотата?

Има няколко фактора, които карат хората да се чувстват самотни. Основните причини за самотата са:

Наследственост – това не означава, че самотата се определя от гени. Болката, която човек изпитва от самота, е наследствена.Околна среда - ако човек живее в изолирана зона или наскоро се е преместил на ново място, е по-податлив на самотаОбстоятелства - болезнените житейски обстоятелства като развод или загуба могат да увеличат чувството за самота.Мисли и нагласи - начинът, по който мислим и се чувстваме относно себе си и света около нас, също може да предизвика самота

Има и други психологически и фактори като истории за насилие, натрапчиви или незаинтересовани родители, привързаности и др.

Болест ли е самотата

Въпреки че временните периоди на самота са често срещани и могат да преминат бързо, самотата може да бъде хронично състояние със сериозни, вредни последици както върху физическото, така и върху психичното здраве. Ефектите от дългосрочната самота върху психическото здраве включват намалено качество на съня, отслабено здраве и дори повишена смъртност. Докато ефектите върху психичното здраве включват депресия, тревожност, слаба памет и т.н.

Самотата обаче не е безпомощно състояние. Има действия, които може да предприемете, за да се борите с чувството и да започнете да имате по-смислени социални връзки в живота си.

Предизвикайте вътрешната си критика. Не позволявайте на онзи глас да ви убеждава, че сте различни, че не можете да създадете връзка и т.н.Практикувайте съчувствие към себе си. Отнасяйте се към себе си по същия начин, по който бихте се отнесли към приятел, който се оплаква от самота. Погрижете се за себе си, поглезете се. Бъдете топли и разбиращи към себе си. Отричането на реалността на нашата болка води само до повече страдания и безсилие. Когато приемем къде сме и срещу какво се борим, можем да започнем да се променяме.

В същото време не бива да преувеличаваме с чувството за самосъстрадателност, за да не дадем още повече власт на усещането за самота.Практикувайте щедрост също така. Едно от най-добрите действия, които можем да предприемем, за да противодействаме на безнадеждността, е да не се фокусираме върху себе си. Доброволчеството е чудесно упражнение в този смисъл. Дори и малките жестове на щедрост оказват значително въздействие върху психиката ни.