Режисьорката на Тодор Живков Иванка Антонова: Видях как го нападнаха във Враца

25.05.2020 Симона Димитрова
Тодор Живков поздравява Иванка Антонова на един от митингите на БКП.
Тодор Живков поздравява Иванка Антонова на един от митингите на БКП.

Първа се осмелява да му сподели, че без грим не прилича на себе си, а той: Защо никой не ми го е казал досега?

Аз, че съм грозен, съм грозен, ама чак толкова, колкото ме изкарвате, не съм, смеел се Тато. Майка му имала запазена пейка в Докторската градина и оттам й казвала: Писна ми от напудрените софийски кокони.

По случай 90-годишнината на легендарната режисьорка Иванка Антонова, сестра на ген. Димитър Гръбчев, в  края на 2019 г. разказахме първата част от историята й. Сега ви предлагаме втората, посветена на професионалния й път в БНТ, работата й с Тодор Живков и гафовете на политиците, които е прикривала на екрана.

След 10 години в киното Иванка Антонова вече е достатъчно ценен кадър, който трябва да започне в новосъздадената БНТ. Първоначално е монтажист, но след това генералният директор Борислав Петров я назначава за асистент на пулт.

Така започва да отразява на екран всички митинги, конгреси и всякакви предавания с Тодор Живков. Затова някои я наричат и режисьорката на Тато.

Вероятно в процеса на работа двамата се сближават така, че тя в прав текст му казва, че ако иска да изглежда добре на екран, му трябва грим.

"Живков имаше дълбоки хлътнали очи, а веждите му падаха като козирки и образуваха сенки - споделя пред "168 часа" Иванка Антонова. - На моменти просто не личеше, че е той. Затова трябваше да го гримираме, но никой не смееше да му каже. С мен се държеше много човешки и затова един ден му рекох: "Другарю Живков, знаете ли, че трябва да ви слагаме лек грим, защото като застанете пред прожекторите, не личи, че сте вие. Отговорът му беше: "Вие си вършете работата! Защо не сте ми казали досега, че е необходимо? Аз откъде да знам." Прие без абсолютно никакъв проблем. Това се случи още на черно-бялата телевизия, а при цветната беше задължително. Дори винаги след приключването на митинг или каквото и да е мероприятие ме питаше дали сме си свършили добре работата."

Тодор Живков не бил суетен,

но един път се пошегувал с Иванка, че не изглежда добре пред камера.

"Каза ми: "Аз, че съм грозен, съм грозен, ама чак толкова грозен не съм, какъвто ме показвате" - разказва режисьорката. - И аз му отвърнах: "Другарю Живков, нали знаете, какво стояло, това излезнало." Всички се заяждаха с мен за това, че съм си позволила да се помайтапя с него. Но след като той се шегува, защо и аз да не се шегувам с него. Тато беше хуморджия и дори винаги започваше новогодишните си речи с шега."

Всъщност Иванка и Тодор Живков били свързани още от деца. Бащите им служели в една рота, а майките им станали близки приятелки.

"Майката на Живков - баба Маруца, го водеше у нас, но не съм очаквала, че на този човек един ден ще му треперим всички - категорична е Антонова. - Майките ни си бяха доста близки.

Баба Маруца дори имаше запазена пейка

в Докторската градина, на която винаги седеше. Като минех, все ми казваше: Ела, Ивано, при мен да си подумаме по нашенски, че ми писна от тия напудрени софийски кокони."

Бащата на Живков и този на Иванка също останали приятели докрая на живота си.

"Последните два пъти, в които видях баща му - дядо Христо, беше около погребението на брат ми и на честването на година от смъртта му - спомня си през сълзи Иванка. - На 2 септември преди 51 г. ген. Гръбчев падна в краката на Живков. На погребението му баща ми Стоян и бащата на Тато се прегърнаха като братя. Моят не успя да понесе смъртта на брат ми и от мъка почина на 17 януари следващата година."

На отбелязването на 12 месеца от смъртта на ген. Гръбчев полагат и паметника му в Етрополе, където присъства и бащата на Тодор Живков.

"Той искаше да види баща ми, но му казах, че е починал - допълва режисьорката. - Не беше разбрал. Разстрои се."

Вероятно заради приятелството на родителите им

Живков се държал изключително човешки с Иванка,

а тя успявала да прикрива политическите му гафове пред камерата, за които той дори и не разбирал. Заради някои от тях тя е на косъм от уволнението.

"Имах голям проблем с показването на Михаил Горбачов - разказва режисьорката. - Имаше някаква среща с него в НДК. Уточнени бяха местата за камери. Едната показваше близки кадри, а той като застанал точно белегът му на главата се вижда. И както работя, тича един страхлив главен редактор и ми казва:

"Какво правиш, ще ни уволнят заради този белег."

Направо ми буташе ръцете. Нареди ми да не го показвам така. След малко обаче дойде завеждащ отдела на ЦК, който напълно противоположно каза: "Как може да не го покажеш в близък план?" Не знаех какво да правя, но по-късно разбрах, че Горбачов се гордее с белега си, тъй като това му бил късметът."

Безспорно директните предавания криели много рискове и заради едно от тях тя е уволнена, но само устно за няколко часа и то защото прикрила страхотен политически гаф.

"Трябваше да предавам на живо срещата между Тодор Живков и тогавашния президент на Румъния Николае Чаушеску - обяснява Иванка. - Позволиха ми да сложа в залата само две камери, но за всеки случай, ако стане, нещо поставих и една отвън на вратата. Започна предаването, нямаше видима опасност. Редакторът ме предупреди изрично, че чак когато чуя последните думи: "Да живее дружбата между румънския и българския народ", тогава да затъмня и приключа. Седят Чаушеску и Живков на едно бюро, подписаха документи, следваше да се ръкуват и да си разменят едни папки.

Румънският президент обаче скочи от стола,

все едно някой го бутна с шиш отдолу, обърна се с гръб към камерата и я закри. Опита се да тръгне, но Живков леко го хвана и го спря."

Това обаче го вижда само Иванка, а за зрителите пуска картини със знамена и делегация.

"В този момент дойдоха таблите с шампанското, дадоха им чашите - спомня си тв легендата. - Чаушеску се обърна и тръгна, а Живков с едри крачки върви след него да го спре. Чаушеску си остави чашата в краката на едната камера при оператора. След него на другата камера тича Тато и той си сложи чашата по същия начин. Нямах какво да покажа, затова включих едно от знамената и затъмних. Веднага ми се обади Павел Писарев, директор, и ми каза, че съм уволнена, да свърша и с предстоящия митинг и да си подписвам оставката.

Никой не знаеше какво точно се е случило,

само аз. Като се върнах в телевизията да си подпиша оставката и Писарев ме срещна с рулоните от митинга и започна да ми целува ръцете. Беше разбрал какво точно съм направила. Не ме уволни."

По абсолютно същия начин успява да прикрие и още две изключително важни събития.

"Нищо не се знаеше за случая, когато нападнаха Живков във Враца - спомня си Антонова. - Бодигардът Димитър Мурджев и други се спуснаха, вдигнаха го и всичко приключи."

На 1 юни 1980 г. по време на Ботевските празненства във Враца Живков е на площада сред хората. 20-годишният Цветан Килограмски се притичва и хваща Тато за ръката, за да му каже нещо. Гардовете от УБО обаче веднага реагират и го залавят.

Самият Килограмски преди време заяви пред "168 часа", че само е искал да говори с Живков, защото баща му е бил болен.

Антонова е очевидец на още едно инфарктно събитие.

"Присъствах и на митинга на 1 май през 1966 г. във Враца, когато се

скъса стената на язовир

"Плакалница" - спомня си тя. - Беше страшно, но политиците не казаха и дума за трагедията. Скриха всичко."

Тогава водната стихия отнася част от Враца и едно цяло село, загиват 38 души, а 47 са ранени.

Години наред Политбюро пази и двете събития в тайна и за тях се разбира чак през 90-те.

Има още доста гафове, които Иванка е прикривала от пулта. По тази причина режисьорката успява да научи наизуст навиците на управниците и умело ги прикривала.

"Например след дълго стоене Живков си разтъркваше лицето и започваше да го мачка - коментира Антонова. - Жив човек е, нормално е да помръдне. Знаех, че вдигне ли си ръката, ще последва това. Милко Балев беше същият. Не знам кой от кого беше видял. Станко Тодоров пък, излезне ли от зала, първо си наместваше очилата. Един път го имитирах пред него, той се заля от смях.

Борис Велчев преди да стане от стола си дърпаше жилетката,

закопчаваше си копчетата и се изправяше. Иван Михайлов имаше пареза и си мърдаше много специфично устните. Все едно дъвче дъвка."

Овладяването на работата до най-малката тънкост донася на режисьорката редица награди. В колекцията й има орден “Кирил и Методий”, Златна значка на Министерството на просветата, Златна значка на профсъюзите, Заслужил деец на културата и др.

"Много спокойно и гладко съм работила, хората са ме уважавали и искаха само с мен да си партнират - допълва Иванка. - Даже като ми чуеха гласа, знаеха, че пак ще си разказват вицове по слушалките."

Четете още:

Режисьорката Иванка Антонова на 90 г.: От миячка на чиниите на Георги Димитров до "генерал" на БНТ