Великият футболист до края на живота си няма да забрави как лежи на пода с опрян в слепоочието пистолет. Легендарният нападател успя да се откъсне от цигарите, но накрая си отиде от рак на белите дробове.

Ако беше жив, на 25 април щеше да навърши 73 години. Но сърцето му спря да бие на 24 март 2016 г. Много съперници подчини през живота си, спечели битки срещу уж непобедими врагове, но ракът се оказа по-силен и отне живота на един от най-гениалните европейски футболисти за всички времена.

През онзи проклет мартенски ден Йохан Кройф издъхна в собственото си легло, заобиколен от най-близките си хора. Но не страдаха само те. Милиони хора по цялата земя усетиха онази всепоглъщаща мъка, когато си отиде нещо красиво, нещо прекрасно, нещо изключително, което те е карало да се усмихваш на младини. Крал Йохан беше точно такъв - властваше уверено над положителните емоции на тълпата и с невероятните си финтове, и със спиращите дъха голове.

После се умори и седна на резервната скамейка, влизайки в нова главна роля за "Оскар". Като футболист спечели много, а като треньор - още повече. Златни топки, титли с "Барселона", индивидуални отличия и още, и още, и още. Но като че ли най-безценни бяха уроците му към играчите, които имаха шанса да се докоснат до неговото величие. Христо Стоичков със сигурност може много да ви разкаже по темата. Камата плака като малко дете, когато дойде вестта за смъртта на неговия треньор и духовен учител.

Мъката по изгубените хора е сигурно доказателство, че те никога няма да бъдат забравени. Летящият холандец няма как да бъде изтрит от архивите на фенската памет. Твърде много приказни истории остави след себе си. Самият той приживе често обичаше да си спомня за онова изпълнено с толкова радост и болка световно първенство във ФРГ през 1974 г. "Лалетата" отиват на мондиала с реномето на отбор, който едва ли не довчера е играл аматьорски футбол. Тимът е пълен с млади момчета, които нямат опит, но разчитат на изключителен талант и ентусиазъм.

Двете оръжия се оказват достатъчно силни, за да изстрелят "лалетата" чак до финала, където губят от домакините.

"След последния съдийски сигнал бях тотално сринат психически. В следващите дни, седмици, че и месеци положението не се подобри значително. Но времето си минаваше и лека-полека започнах да преосмислям това, което ни се случи в Германия. В крайна сметка ние бяхме моралните победители. Загубихме финала, но всички говореха за нашия тотален футбол. Домакините си получиха своята купа, но светът се прекланяше пред нашето постижение. За първи път в цялата история загубилият получи повече похвали от победителя", разказваше много години по-късно Йохан Кройф.

Като играч и треньор той спечели почти всичко в клубния футбол, но така и не успя да вдигне световната купа над главата си. Какво ли щеше да се случи, ако Крал Йохан се беше решил да участва на Мондиал '78 в Аржентина? Там кошмарният сценарий се повтаря. "Лалетата" се класират уверено за финала, но губят от домакините. Този път Холандия е без най-важния си играч и доскорошен капитан. По онова време Йохан Кройф се оправдава, че вече е бил на 31 години и се е чувствал твърде уморен за второ подобно приключение. По-късно ще разкрие далеч по-страшна причина за крайното си решение да се откаже от националния и да не пътува за Южна Америка.

"Тогава се оправдах с възрастта и с нежеланието ми да участвам в събитие, организирано от военната диктатура в Аржентина. Обаче вътрешно знаех, че това са просто думи, зад които исках да скрия разбитата си психика. Няколко месеца преди началото на световното ми се случи нещо наистина ужасно", признава в своята автобиография великият футболист и треньор.

Въоръжени мъже нахлуват в дома му в Барселона с намерението да го отвлекат. Единият от похитителите опира пистолет в слепоочието на известния футболист, докато друг връзва ръцете на съпругата му. За негово щастие трите деца са се скрили в другата стая.

"Жена ми някак успя да си развърже ръцете и хукна към улицата, за да търси помощ. Съседите чуха виковете, а полицията успя да хване един от нападателите. Но с това кошмарът не свърши. През следващите 6 месеца полицаи спяха у дома, а професионални гардове ходеха с мен на всяка крачка. Униформени изпращаха децата на училище. Живеех в ад и нямах никакъв шанс да забравя какво ми се е случило. Просто нямаше как да се настроя за предизвикателство от ранга на световното по футбол", признава чистосърдечно холандецът.

За него през годините се говореше, че е сред най-големите непукисти и бунтари в световния футбол. Йохан рядко позволяваше на някого да му диктува какво да върши на или извън терена. И да е печелил врагове с това си поведение, много малко посмяха да се изправят очи в очи срещу него. Когато избухваше конфликт, отсрещната страна просто трябваше да отстъпи.

"Признавам, че е имало не един или два случая да създавам проблеми около себе си. Спомням си как отказах да се кача на самолета, защото шефовете на федерацията направиха застраховки само на себе си, но не и на играчите. Взех си сака и се прибрах вкъщи. На световното пък отказах да облека фланелката, която ми бутнаха в ръцете преди началото на мача. Преди това бях научил, че спонсорът ще даде пари само на федерацията, а ние няма да получим нито цент. Затова на финала играх с различна фланелка", разказва Йохан Кройф.

Всички му се чудеха как така пуши по една кутия цигари на ден, а след това надтичва всички на терена. Никой не успя да го принуди да се откаже от вредния си навик, докато един ден самият той изхвърли кутията и си купи близалки.

Но дали не беше твърде късно?

Един ден Летящият холандец усеща силна болка в гърдите и започва да повръща. В болницата установяват запушени артерии и се налага спешна хирургическа интервенция. Футболистът прескача трапа, но в болницата го предупреждават, че всяка следваща изпушена цигара може да се окаже последната.

Кройф спира с пушенето и лапва близалките, с които също спечели световна популярност. Страшно много бонбони на клечка изсмука, докато печелеше слава и богатство като треньор на "Барселона". Лекарите казват, че белите дробове успяват да се възстановят с времето, ако бъдат отказани цигарите. И все пак ракът се загнезди именно там и този път нямаше кой да помогне на футболната легенда.

Ще бъде красиво да се каже, че той не се страхуваше от смъртта, но няма да е вярно. Кройф губи баща си, когато е на 12, и след това често повтаря, че се страхува да не си отиде твърде млад.

До последно Кройф криеше от околните за болестта си. Разказва какво го очаква, когато вече му остават броени седмици живот. Накрая вече е твърде болен и уплашен, за да измисли вдъхновяващо последно изречение, реч и въобще послание за идните поколения. Нямаше нужда от нещо подобно. Кройф остави достатъчно богато наследство, за да го помним и да се учим както от успехите, така и от грешките му.