"Няма го вече г-н Бояджиев, няма кой да направи такава програма за Нова година", казва Ненка Георгиева. Тя е жената, която 12 години е на заплата при известния режисьор, за да поддържа дома му. Въпреки че се виждат всеки ден, до края тя го нарича "г-н Бояджиев". "Уважавах го много, не можех да си позволя друго, той те респектира с държането и едновременно е много приятно, прави го така, че да не се притесняваш с него."

Когато Ненка се пенсионира, една нейна приятелка предлага да работи за Хачо. Жената вече била възрастна и искала да се откаже, а Хачо имал доверие и й поръчал тя да намери кой да я замести. Режисьорът нямал време сам да проучва нов човек, на когото може да повери дома си. "Колебаех се доста дали да почна, все пак си е тежка работа.

Тя решила, че само аз мога да поема. Отидох и да ви кажа какво ми направи впечатление. Първия ден още тя ми каза какво къде трябва да правя. До последния ден при него той нито веднъж не ми поръча нещо друго. Много точен човек. Такъв Хачо, какъвто съм чула, че е в работата, да се кара и вика, не съм виждала. Да, той изисква много, но как не ми каза никога: "Това не си направила".

На първата среща я пита как иска да плаща и редът никога не се променя. Когато в държавата се вдигне заплатата, той повишава и на Ненка. "Също много често, когато си е решил, че трябва, ми дава повече. Казвам му: "Нещо сте объркали, повече пари са тука". "Не, повишил съм ти заплатата", ми отговаря."

В началото Ненка ходи всеки ден, после поразрежда, тъй като остарява и започва да се уморява. Когато тя постъпва, горе-долу по същото време Хачо се събира с Весела Сапунджиева.

"Ние с Весела сме се възпитавали покрай него и покрай неговото държане. Казваше, че

от дете знае, че у тях е имало жена винаги.

Той е свикнал тя да се грижи за дома, той си гледа неговата работа."

В началото Ненка го вижда как е седнал и нещо си пише и притеснено го пита:

- Да не ви преча?

- Не, не ми пречите, работете си - казва той.

Нейните задачи са да почиства къщата, да го глади. Бояджиев имал много дрехи, но повече се обличал като директор на телевизията и по различни поводи. Накрая вече ходи все с дънковата риза, иска да му е удобно. "Човек като е на години, не му се облича много, не му се разправя. Но дрехи имаше много, много обувки, много нещо."

Апартаментът му е голям, има две стаи, преходен хол с две помещения, просторна кухня, баня, коридори, над 100 квадрата е. Тя ходи всеки ден по 2 часа, за да го поддържа, пребърсва прахта. Тежката работа обаче не била за нея. Режисьорът викал всяка пролет фирма за почистване, която пере всичко - столове, парченца, чердженца, килими, канапета. "Голям чистник беше."

Не му прави и поднася ядене.

"В тази къща

не се готви.

Хранят се навън", разказва Ненка. В хладилника имало всичко за вечеря, който иска нещо студено да си направи. Винаги бил зареден. Хачо пазарувал с торбите, особено откакто Весела заживяла при него.

Много обичал мляко с ориз. Преди години в София имаше един турски магазин "Рамстор" - оттам все си купувал в пластмасови чашки. Понякога Ненка ги намирала с млякото, изсъхнало в тях. Той не давал да ги хвърли, ядял си ги.

Мебелировката е стара. "Аз не обичам новите, модерните къщи. Обичам стар дом", казвал Бояджиев на Ненка. "У него беше един музей, особено в хола. Бърша прах, поместила съм статуетки. Като има време и се разхожда из хола, току хване някоя и я понамести."

Напоследък си пиел кафето от една чаша, иначе чаши, колкото искаш. Но най-много били запалките, които той държи навсякъде из къщи, често по пепелниците. На масата, на която работи, стои фруктиера, в която пуска разни всекидневни неща да са му под ръка. "Хачо

обичаше запалки

и хубави коли.

Като ходех по чужбина, все носех запалки." И той не пропуска да донесе на Ненка армаган. Запомнила е черния хайвер от Съюза.

Също и цигарите му - години наред той пушеше само бял "Давидоф". "Не ги вади тези цигари от устата. У дома задимено, опушено. Рисуваше стените там, където е малко замърсено." Не му се занимавало с ремонти. "Който иска, след мен да прави ремонт", казвал. Затова пък всичките му стени са нарисувани с бои на художници. "Тука нещо се е зачернило и си го замаже. По стените имаше и дебели морски въжета, беше ги опнал. И много картини, не можеш да се разминеш от картини, от статуетки, от работи. Ако искаш, и цял ден можеш да бършеш прах."

Няма как в такава къща да не ти се случи да бутнеш нещо и да счупиш. "Счупя или падне ютия, а той ми каже: "Риск на професията". Отива, купува моментално друга. Казвам му: прахосмукачката не работи. Купена е, като отида на другия ден. Не работи врътката на чешмата - тези

дребните неща

правеше самичък.

Майстор викаше, когато трябва да се смени нов душ или да се сложат плочки. Умееше, в едно чекмедже имаше всякакви инструменти, но нямаше време."

Като свършела със задачите, Ненка сядала на масата и започвала да чете някоя от многобройните книги на режисьора. Вземала си ги и вкъщи. Питала го, а той винаги позволявал. Само една книга - за Александър Македонски, не дал. Казал, че е специална.

Веднъж попаднала на книгата на Генко Генков за "Златният Орфей", където той описва варненските дни на балета. Нещо станало с осветлението и Генко пише: "По едно време гледам Хачо се качил на покрива и оправя". Разказала му тя, а той отвърнал: "Е, можех всичко едно време, сега вече не мога да се качвам."

"Всичко го болеше накрая - и краката, и кръстът. Сигурно не се е чувствал добре, но не е охкал. Един ден ми каза: "Не ми се работи вече". Викам му: спрете. "Е, да спра, но

аз съм свикнал на

друг живот, трябва

да има пари",

това е споделял с мен", обяснява Ненка.

Всичките приятели на Хачо помнят, че той обичаше да работи и не обичаше празниците. Всяка сутрин таксито идва да го вземе. Ненка ходи на работа с градския транспорт. По диагонал на режисьора живее нейна приятелка зъболекарка, при която също чисти. Когато вечер е при зъболекарката, тя я прибира с такси или дава пари.

И друго нещо обича Хачо - да живее нашироко, но не му личи. "Той е възпитан, умен, не се изхвърля - вижте ме. Има домашно възпитание, наслоено. Осиновен е от арменци. На снимката гледам какви достолепни хора са, а той детенце, сложен там на стола и сниман. Всички те са на портрети сложени, майка му я имаше - всичките снимки в дома на Хачо.

Като си седя и си разсъждавам за него, си мисля така: той е благословен човек, защото майка му е еврейка. Благословени са евреите. Виждате животът му как е протекъл", казва Ненка.

Като постъпила при него, сутрин, щом влезе,

той слагал джезвето

с кафето.

"Той ми го вареше, после Веселка го замести. И ще сложи нещо за закуска."

Ненка била чиновничка в Министерството на земеделието. После се мести за малко в телевизията, когато тя се намира в радио "София", но не се засича с Бояджиев. По онова време той е главен режисьор. Тя изкарва няма и месец, тъй като не си удържали на думата. Заплатата била малка и обещали да дежури на Кулата всяка сряда срещу пари. Трябвало да е на мястото на жената, която я завела при Хачо. Но назначили друга и Ненка се отказва. Започва работа в Районния съд, а като се пенсионира - при Хачо.

Не е дребнав човек, не е и от много приказливите. Но понякога я включвал в споровете си с Весела. Тя, по-младо момиче, реши нещо, а той се обръща към Ненка: "Кажи , че не е така". Виждала го е всякакъв да се връща от работа - и тъжен, и радостен, и ядосан. Но за проблемите си не говорел.

Иначе се доверявал за вещите си. Оставял пари сутрин, ако трябва да се плаща нещо в кооперацията или за колети. Така пускал спокойно вкъщи и партийната книжка, и паспортите си, и документите, и очилата, портмонето.

"Мъжът ми много ме е ревнувал, но от Хачо никога. Хачо ще ми даде за Нова година или Великден пари, аз ще го целуна, благодаря му. Но ревност не е имало, защото му разказвах какъв човек е", казва Ненка.