Калоянчев е Ван дер Любе, дъновистка - баба Парашкева

Първият филм за Георги Димитров е заснет през 1956 г. от съветския режисьор и сценарист Лев Арнщам.

През 1971 г. Христо Христов снима “Наковалня или чук”, а през 1981 г. испанецът Хуан Антонио Бардем режисира “Предупреждението”.

“Урок на историята” е сниман в София, Москва и Рига от почти изцяло съветски екип. Втори режисьор е Христо Писков, който обаче е руски зет - женен е за колежката си Ирина Акташева.

Писков много иска ролята на Георги Димитров да се играе от големия актьор Сергей Бондарчук. Правят му пробни снимки и той изглежда чудесно. Но в крайна сметка “от горе” решават актьорът да бъде българин.

Изборът пада върху Стефан Савов, а като баба Парашкева се снима непрофесионалната актриса Цветана Арнаудова, която на всичко отгоре е и дъновистка. Правят идеологически компромис заради изключителната прилика на Арнаудова с майката на Димитров.

На феста в Карлови Вари

Арнаудова разделя

наградата за женска

роля с френската

звезда Даниел Дарио

За ролята на подпалвача на Райхстага налудничавия холандец Ван дер Любе е избран Георги Калоянчев. 34-годишният актьор минава на кастинг и препитване и накрая сам се учудва защо са избрали него.

Да се снима в ролята на шефа на пропагандата в Хитлеровия райх Йозеф Гьобелс, се пада на комедийния актьор Енчо Багаров. Според Калоянчев Енчо му бил одрал кожата.

Режисьорът снима 11 дубъла на кадър, в който Ван дер Любе (Калоянчев) трябва да извика силно: “Она сгорить!”. Накрая избира първия дубъл.

Въобще Лев Оскарович е крайно нерешителен човек и не смее да вземе сам никакво решение. След всеки заснет кадър се обръща към хората от екипа и пита: “Ну, как?”. Ако те мълчат или се мръщят, викал: “Опять!”. Ако му кажат, че дубълът е добър, облекчено въздъхвал: “Ну, спасибо...”

Почти всичките други изпълнители са съветски актьори. В ролята на Хитлер е Аполон Ячницки. Музиката е трябвало да бъде написана от Дмитрий Шостакович, но той се разболява и е заместен от ученика си Кара Караев.

Правят две отделни копия на “Урокът на историята” - на руски и на български. Гледан е от милиони зрители.

На снимките в Москва Калоянчев е заедно с жена си. Хонорарите не са големи, обаче му плащат по 250 рубли командировъчни на ден. На тръгване купуват цял сандък играчки за първородния си син Ивайло.

Вторият филм за Георги Димитров, който трябва да бъде посветен за 90-годишнината му, минава през драматични перипетии. През пролетта на 1970 г. сценарият на Любен Станев “Заледеният мост” с редактор Павел Вежинов минава на художествен съвет на Кинематографията.

За написването му сценаристът е командирован две седмици в Москва и 10 дни в Берлин и Лайципг. В съветската столица се среща с някои от близките сътрудници на Димитров при работата му в Коминтерна и изчита много документи.

В Историческия музей в Лайпциг Станев попада на изследване на немски журналист за последните два месеца от живота на Димитров и двамата му другари Васил Танев и Благой Попов в Германия.

Запознава се и с изрезки от френски, английски и американски вестници, които проследяват прехвърлянето през февруари 1934 г. на тримата българи от Лайпциг в Берлин в черна камионетка.

Станев гради сценария си върху желанието и

опита на Гьоринг

да организира

катастрофа

на камионетката

върху стар дървен мост над Елба на 70-80 км северно от Лайпциг.

“Въло Радев ми се обади и предложи да се срещнем в кафенето на Студията. И узнах, че той отдавна имал желание да заснеме филм за Георги Димитров...”, пише Любен Станев в книгата си “Докато се раждаха филмите”.

Като първо условие режисьорът иска за ролята на Димитров да бъде поканен литовският актьор Донатас Банионис. Той тъкмо е нашумял с ролята си в “Мъртъв сезон”. Обаче от “най-горе” отсичат - тази роля ще се изиграе само от Стефан Гецов!

“Този актьор ми е органично чужд, да не говорим колко противопоказен би бил той за твоя сценарий”, казва Въло Радев на Любен Станев.

Режисьорът си представя “топъл, вглъбен и човечен изпълнител, на когото зрителят да повярва”.

С Гецов ще да се

получи поредният

паметник на вожда,

от който се нуждаят само партийните маси.

За режисьор на филма е определен Христо Христов. Двамата със Станев започват работа по сценария. Сценаристът обаче заминава за Седмица на българския филм на остров Елба и когато се връща, научава, че вече има за съавтор Иван Радоев.

Никой в Студията за игрални филми не може да му даде обяснение за това. Христо Христов се е уединил някъде, за да работи върху режисьорския сценарий, колективът е пред началото на снимките.

“Включихме и Иван Радоев, за да вдигне равнището на сценария, той е автор на пиесата “Червено и кафяво” за годишнината на Димитров. Но после де факто Христо Христов сам си написа сценария отново”, твърди Павел Писарев, тогава шеф на Кинематографията.

Според него Христов не одобрява проекта на Любен Станев, защото сюжетът се върти около една криминална случка. Няма го политическото значение на Лайпцигския процес и голямата роля на Димитров.

“Сценаристи на филма са Любен Станев и Иван Радоев, аз също участвам с някои идеи и текстове. Ползвах архивни материали за Димитров, които ми предложи вторият режисьор Бодо Шмит”, казва след години Христо Христов.

За главната роля той прави пробни снимки на Стефан Гецов и Любомир Кабакчиев. После ходи да кани и Сергей Бондарчук. Актьорът харесва проекта, но казал, че в София имат чудесен актьор за Димитров и той се казва Стефан Гецов.

От един от съветниците на Александър Лилов, тогава секретар на ЦК на БКП по идеологията, Любен Станев научава, че проблемите идват от Стефан Гецов.

Известният актьор заявява “на най-високо място”, че образът на Димитров в “Заледеният мост” не бил активен и дори принизен като борец комунист. Всеизвестна е тогава силната дружба между Стефан Гецов и Тодор Живков. И според Любен Станев именно тя решава проблема с безапелационна бързина.

На фестивала във Варна “Наковалня или чук” е отличен с голямата награда “Златна роза”, а Стефан Гецов - с наградата за най-добра мъжка роля.

Филмът печели и приза “Златен Лачено” на кинофестивала в Авелино, Италия. Наградата е връчена от бащата на неореализма Чезаре Дзаватини.

С филма “Предупреждението” през 1982 г. трябва да бъде отбелязан 100-годишният юбилей от рождението на “вожда и учителя на българския народ”.

Сценарист е пак Любен Станев. Този път той акцентира главно върху дейността на Димитров в европейските страни през 1930-1933 г., връх на която се смята организираният от него международен конгрес на мира в Амстердам през 1932 г.

За ролята на Димитров е избран актьорът от Театъра на армията Петър Гюров, образа на Люба Йевошевич пресъздава Невена Коканова, Борис Луканов е Васил Коларов.

Амбицията на партийното ръководство е да покани мастит европейски режисьор. Спират се на испанеца Хуан Антонио Бардем, вече известен с филма си “Велосипедистът”.

Той обаче е

еврокомунист, а

тази дума трудно

се преглъща

в Политбюро и ЦК

Бардем се съгласява, но поставя условие никой да не се меси в работата му. Филмът е сниман 7-8 месеца в София, Москва, Киев, Будапеща, Виена, Берлин и Лайпциг.

За разлика от “Наковалня или чук” не му дават “Златна роза”, но Бардем, Любен Станев и Петър Гюров стават лауреати на Димитровска награда.

След като режисьорът си заминава за Испания, от филма режат цели епизоди. А при показването му по БНТ няколко негови части са разместени и мнозина зрители не успяват да схванат редица сюжетни и смислови неща от филмовия разказ. Това пише в книгата си Любен Станев.

“Доколкото знам Тодор Живков въобще не е гледал “Предупреждението”. Той не обичаше Георги Димитров, заради значимостта му в българската история”, каза ми приживе актьорът Петър Гюров.