Mистерия е водила ръката на български зограф, преобразил Ноевия ковчег в небесно летало. Върху уникална икона от Трявна библейският кораб е нарисуван като летяща чиния.

Този иконописен феномен плаче за колекцията на Ерих фон Деникен. Ако събирачът на исторически рядкости знаеше за Ноевия звездолет, веднага би го включил в своите "Спомени от бъдещето". Ученият, който се прочу с търсене на извънземни пришълци, издири праисторически летала в шумерски, асирийски, вавилонски и египетски паметници. Върху един скален релеф на маите той дори видя астронавт, пилотиращ сложна машина.

"Клинописните плочки от Ур - най-древните книги на човечеството - до една разказват за пътуващи с ладии по небето богове, които идват от звездите, притежават мощни оръжия и се връщат към звездите! Защо не ги търсим тези стари богове?", пита Деникен.

Нашите изкуствоведи още не са разтълкували необикновената тревненска икона. На нея в две сцени от житийния цикъл на Ной моделът на ладията няма нищо общо с този от Библията.

Когато решава да погуби с потоп порочния свят, Бог заръчва на праведния Ной: "Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола."

Следват точни указания за конструкцията на съда: "Дължината на ковчега да бъде триста лакътя, широчината му петдесет лакътя, а височината му тридесет лакътя. Отверстие направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж" (Битие 6:14-16).

По това време Ной бил на 600 години и здраво се хванал на работа.

В българската икона обаче изпод ръцете му излиза не гигантски кораб, а чудновато овално построение. Сякаш две нашенски паници са се захлупили и са оформили линията на неидентифициран летящ обект.

Заедно с Ноевото семейство и с по една двойка от всяка земна твар ковчегът трябвало да се носи по водата, докато отмине потопът. Вместо да плава, тревненският зограф го е изобразил как се издига във въздуха. Спасените летят към облаците, а машината бълва пламъци. От дъното на летящата чиния се показва змей с огнено дихание.

Това е реактивен двигател на извънземна машина, би възкликнал Деникен. Доказано е, че преди няколко хилядолетия в Близкия изток е имало катастрофално наводнение, пише изследователят.

Високоразвита цивилизация помага на земляните да се спасят от стихията, смело предполага той.

Но как тази легенда е рефлектирала в късната българска икона?

Нашият зограф най-вероятно не е използвал Светото писание. Той е имал подръка някое ръководство по иконопис. В "ерминиите", както ги наричали, са събрани правилата на живописната техника и нормативност.

"Първите художествени тълкувания на религиозните образи и сюжети, които срещаме в църквите от VI в., са послужили за бъдещия облик на византийското изкуство и в продължение на вековете са останали като ръководни начала. По-късно те са легнали в същината на ерминиите", сочи произхода им проф. Асен Василиев.

Много важно е, че Тревненската е най-старата от възрожденските живописни школи. Корените й са някъде в края на ХVII в., а може би и по-рано. Освен това странната икона се вписва в "триъгълника" на архангел Михаил.

След възстановяването на българската държава Асеневци вдигат три черкви, чийто патрон е архистратегът на небесното войнство. Храмове "Св. архангел Михаил" има в Присовския манастир, в Дряновската обител и в Трявна. Тези свети места оформят триъгълник под престолния Търновград, който е с особено значение в диалога на предците ни с Космоса.

Астрономът Петко Недялков направи крайно интересна съпоставка между огнения меч на архангел Михаил и появяването на комети. Оказа се, че в някои икони острието е изрисувано като опашата звезда. Според наблюденията на Недялков от шест такива образа само един не съответства по дата с минаването на ярка комета. "При това тук вероятността от случайни съвпадения е още по-малка - около 2 на 1000", изчисли ученият.

Колкото и да са догматични, ерминиите са допълвани и преправяни от самите художници. Дичо Зограф например е прибавил с червено мастило какво трябва да се нарисува в раздела "Потоп вселенски": "Вода много и люде удавени много. И планини вътре във водата - само върховете им се виждат. На една планина на върха гемия, а Ной се подава от един прозорец, гледа надолу и държи гълъб."

Някои зографи са били и звездобройци.

Техните корекции в ерминиите са свързани с небесните им наблюдения. Астроном любител например е Никола Образописов. Той рисувал звездите и си водил записки. "1853 г. Тая звезда се яви месец август и Севастополският бой започна", отбелязва художникът, като свързва знамението с Кримската война (1853-1856).

Установено е, че Образописов е наблюдавал комета 1853-III. Тя е засечена и в Трявна от поп Никола Хаджикойчев. "1853, август 8, яви се една звезда опашата, и пет-шест вечери все се явява и после се загуби", записва в тефтера си отчето.

Възможно е иконата с летящия Ной да е изографисана по тертипа на ерминия, в която е намесено небесно явление. През 1301 г. и Джото е бил разтърсен от поредното преминаване на Халеевата комета. Далечната гостенка го вдъхновила да изпише Витлеемската звезда в “Капела дел Арена” в Падуа.

РОСЕН ТАХОВ

Илия Блъсков първи видя НЛО

Възрожденският книжовник Илия Блъсков първи документира НЛО в небето на България. Чудото става на Гергьовден 1858 г. над Стара планина, която е естествен ориентир за извънземните пришълци. "Това бе едно необикновено небесно явление, това бяха три звезди, които една след друга, като че ли гонейки се, прелетяха над главите на смаяните селяни", пише в спомените си Блъсков.

Сетне очевидецът чертае сложната маневра на звездните гости: "Те дойдоха от изток, отлетяха на запад, заобиколиха няколко села, завиха към север, спуснаха се към Петрич кале и там сякаш се разпръснаха у стръмната скала и пропаднаха."

Петрич кале е средновековната крепост Петрича край варненското село Аврен. Твърдината се издига на висока скала в южния край на тамошно плато. В камъка е изсечено водохранилище, което изумява археолозите с огромните си размери и изкусната си направа. Вероятно този резервоар е привлякъл вниманието на извънземните.

"Кой каквото държеше - чаша, паница, бъклица, остана си с него в ръката като вдървен", описва реакцията на селяните Илия Блъсков. Те били на обща празнична трапеза, когато възрожденското НЛО смутило веселбата им. "Това е поличба!", мълвели потресените.