Човеците са като игликите, дойде ли момент, избиват и между камъните.

Въпреки, че е казано да не излизат, игликите в двора са наизлезли. Включително и тези, които всяка година упорито се появяват между камъните на плочника.

Храстите покрай оградата са цъфнали, а мушмулата пред входа се е раззеленила.

Листа пусна дори капризният малък баобаб, който си донесох преди 2 години от Сенегал.

Напъпил е и дъбът, който расте самоволно в една голяма саксия на терасата, след като незнайна чавка е изпуснала жълъд, прелитайки нанякъде, кой знае преди колко време.

Само аз все още не излизам.

Въпреки, че имам достатъчно маски с ffp3 защита, закупени в началото на февруари,

когато даже и генералите

не бяха много сигурни за заплахата от вируса.

Не мога да разчитам на това, че властите ще са винаги на 100% адекватни, и въобще човек не може да настоява за адекватност от никого, преди да я поиска от себе си.

Но това решение за маските на министъра на здравеопазването, което бе пуснато необмислено, та се наложи днес да бъде преразгледано, е пробойна в организацията на мерките. Ако бъдат допуснати още две-три подобни недомислици и... край с цялата досегашна стройна система.

Хората са достатъчно разумни и търпеливи, но “отгоре” не бива да се дават сигнали, които

рискуват натрупването на енергия, която

може да се отприщи в гражданско неподчинение.

Тогава всички по улиците няма да могат да бъдат нито арестувани, нито глобени по 5000 лв., а страхът от вируса ще е само до време.

Човеците са като игликите, дойде ли момент, избиват и между камъните.

Нищо, че може и сняг да ги затрупа.

От фейсбук