"Сбогом и прощавай, майко... скъпа моя... моя крепост... мое пристанище..." Това написа в социалната мрежа певецът Стефан Вълдобрев след загубата на майка си в края на 2016 г. Той сподели тъжната новина с феновете си.

„Майка ми отплува към вечния си дом...

В нощта след Архангеловден, в първите минути на 9-ти ноември, пазителят на Небесното Царство, най-справедливият от небесните ангели - Михаил, я отведе... Раздялата не беше неочаквана, подготвях се за този момент, но кой е подготвен да издържи това сътресение... как се понася такава скръб...

Сбогом и прощавай, майко... скъпа моя... моя крепост... мое пристанище... Прегърни татко от нас и останете горе заедно, както бяхте на земята - неможещи един без друг, праведни, чисти, почтени, възвишени, добродетелни, честни и достойни... с топли очи и сияйни лица...

Благодаря ти за всичко... за любовта към музиката, за любовта към думите, за любовта... Никой не проумяваше как успяваш да живееш с толкова невинност в душата в днешните времена. И къде свършваха пределите на тази душа... и колко още съчувствие и състрадание можеше да побере тя... към всякой...към всичко...

Душата ти сега е пред Бога и аз се надявам Той да я приюти до себе си, да и прости и да я дари с вечен покой и блаженство. Моля Го горещо за това...“, написа в социалната мрежа Вълдобрев.

„Тази песен не е за любов“ като опит за укротяване на бесовете

Вълдобрев е играл в десетки от най-добрите постановки на столичните театри, има големи роли и в киното (в „Подгряване на вчерашния обяд“, „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“, „Изпепеляване“, „Миграцията на паламуда“, „Потъването на Созопол“, „Хората от Оз“). Режисьор е на документалните „100 години Тодор Колев“ и „Манчестър Юнайтед от Свищов“.

Композира с оригинален стил, автор е на музика за повече от 20 филма и още повече театрални постановки, има уникални албуми и хитове, като се започне с „О-о-обичам те, мила“ пред 1994 г., мине се през „Една нощ в театъра“, „Революция“, „Към“, „Пропаганда, Хромозоми, Силикон“ и хитовете „Рай“, „Силикон“, „Бряг с цвят най-зелен“, „Аз ли съм или не съм“, „Сняг над Сахара“ до „По-полека“.

„Въпреки заглавието си „Тази песен не е за любов“ е от най-силните любовни песни, които съм създавал. Тя е за двама души, които се разделят, а не трябва да го правят, защото е ясно, че са създадени един за друг“, разказва Вълдобрев пред сайта "Новите родители".

„Писах текста, докато бях в много труден период. Използвах всяка свободна минута да пътувам, за да полагам грижи за майка си. На всички концерти и представления тялото ми беше на сцената, но умът ми беше при нея. Тя си отиде през ноември 2016 г. и исках да ѝ посветя тази песен. Майка и татко бяха заедно почти половин век.

Любовта, описана тук, е била възможна при нашите родители. И при техните родители. Търпелива и кармична.

Нашето поколение е първото, неспособно на това елементарно усилие - да укротиш бесовете си, да обичаш дълго и да прощаваш...“

Защо, как стана така, че нашето поколение е неспособно да укроти своите бесове, да обича дълго и да прощава?

Никаква идея нямам. Свързано е може би с времето, което ни се е паднало да обитаваме. С тази скорост на промените, с тази турбуленция покрай нас, с тази всеядност на сетивата ни.

И аз се опитвам да укротявам бесовете...

Консуматорското мислене по отношение на предметите, пренасяме може би и към близките хора до нас. Може би не го и осъзнаваме, може би не го правим нарочно дори, може би епохата сама ни го налага, медиите неволно помагат, а ние не се съпротивляваме.... Наистина не знам.

Знам, че баща ми и майка ми бяха заедно почти половин век. Бабите и дядовците - също...

И не че всичко при тях е било безоблачно, но имаше някаква отдаденост един към друг, предопределеност един за друг, някаква кармичност във взаимоотношенията им. При по-възрастните - със сигурност и боязън от Бога.

Когато писах тази песен, не съм я мислил като посвещение. Разказах за раздялата на двама души, които не бива да го правят, защото са създадени един за друг. Когато клипът беше готов, режисиран перфектно от Ивайло Минов, изигран въздействащо от Лорина Камбурова и Мак Маринов, си дадох сметка, че

любовта, за която говоря,

съм я виждал единствено при родителите си и

при родителите на нашите родители....

Затова я посветих на майка ми."