Тук живя приятелят на малки и големи: Климент Денчев - Бате Климбо", пише на плочата, за която приятели и съученици на актьора събраха средства и откриха на бул. "Левски" 18 - къщата, в която Бате Климбо е живял. Бате Климбо, който рисуваше приказки за деца на стъкло, почина на 29.март 2009 г. в Монреал, Канада.

Племенникът на Климент Денчев - Евгени Стоев, и Славчо Пеев, един от най-близките му приятели, изпълниха последното желание на актьора емигрант - на помена за смъртта му да има смях, песни и да се въртят клипове с негово участие.

Така и стана преди 11 години. В Сатирата пред портрета на Климбо Денчев оставиха цветя и се поклониха приятели и колеги от всички театри. Той не е пожелал да бъде пренесен в България, не е искал да го видят в ковчег.

“Вуйчо ми няма деца, но всъщност има две - аз, макар че съм му племенник, и Женевиев, дъщерята на неговата приятелка в Канада Надин - разказва Евгени Стоев няколко дни след смъртта на Климент Денчев. - Тя дойде от Берлин на поклонението в Сатирата. Майка й е била до последния миг с вуйчо и е организирала погребалната церемония в Монреал. В завещанието си той изрично споменава, че прахът му трябва да бъде погребан във Вермонт. Там са имали вила, изградена от основите до покрива от него. Сам носил гредите, камъните, тухлите. Чувствал се е най-щастлив на това място. Затова и не е искал прахът му да бъде върнат в София."

Отношенията между Евгени Стоев и Климент били като между син и баща. "Той задоволяваше всичките ми желания - разказва племенникът на актьора. - По онова време в Чешкия център продаваха животни от картон, които трябва сам да сглобиш. Майка ми отказа да ми ги купи и аз се оплаках на вуйчо в жилището му в Дианабад. Само за двайсетина минути той изряза от стиропор животни, изрисува ги и ми ги даде."

Двамата си пишат непрекъснато. Миналата година Денчев заболял тежко и го поддържали в изкуствена кома. Когато се стабилизира, моли сестра си Бонка, майката на Евгени, да дойде при него, за да му помага във възстановяването. Но тя умира на 27 март, а седмица по-късно канадското посолство изпраща известие, че паспортът й е готов.

Никой не видя нещо необичайно в желанието на Климбо Денчев да го поменат със смях и песни. Той е душата на софийската артистична бохема през 70-те години. Изобретателен и готов за шеги, измисля какви ли не щуротии. Аз бях студент във ВИТИЗ, когато на един 8 декември доведе циганче ваксаджийче сред тържествените и официални професори и преподаватели. Да им лъскало обувките.

Тук поместваме спомени и на Славчо Пеев за весели случки с Климент Денчев.

Славчо Пеев: Нейчо Попов катастрофира, а ние запълвахме концерта

Климбо изнасяше представления с 20 деца, които пеят, танцуват и приказват, а той зад тях, обърнат гърбом, рисува върху стъкло. Пътуваше с групата в САЩ и Канада. Веднъж по телефона ми разказа как завел децата в Лондон. Между две представления излязъл от театъра през служебния вход да изпие кафето си и да изпуши цигарата си. Седнал на тротоара, държал пластмасовата си чашка и дърпал от цигарата. По едно време някакъв минувач го наближил, пуснал монета в чашата с кафето и отминал. Климбо погледнал - били 50 цента. "А пък кафето ми струваше една лира!", коментира той. Тогава се озърнал и видял, че на оградата зад него виси надпис: "Помогнете на бедните американски деца!"

* * *

Докато следвахме във ВИТИЗ, още във втори курс, решихме да направим шоу, като представяме епиграмите на Радой Ралин. Това беше идея на Климбо. По това време със сценки обикаляха страната Калата, Стоянка Мутафова, Енчо Багаров, Нейчо Попов, Парцалев. Те започнаха да ни вземат на обиколките.

Веднъж по случай 24 май трябваше да участваме на концерт в Летния театър в Пловдив. Изкарваме с Климбо нашата част и чакаме да влязат "батковците". Обаче те не идват. Научаваме, че вартбургът на Нейчо Попов претърпял инцидент, но те са живи и здрави, само дето ще закъснеят. Какво да правим, трябва да запълним един час. Отиваме при бай Косьо Кисимов, който вече беше рецитирал "О, Шипка!". "Кажи още нещо", го помолихме. И той започна да рецитира от "Илиада", от "Одисея". Пристигнаха Парцалев и другите, едва успяхме да спрем бай Косьо.