„Кой дар ни е толкова необходим, колкото водата?

Всичко (земно) от водата пие и се измива,

и се очиства, и се оросява",

Свещеномъченик Иполит Римски

Без водата животът е немислим.

Тя е един от елементите на мирозданието.

За това се говори още в първата глава на Свещеното Писание, в книга Битие. Там водата символизира самото битие, целия космос, който радва Твореца, отразява и възхвалява славата Му. В цялото св. Писание водата пряко се свързва с човешкото спасение. Нека си припомним Вселенския потоп, където водата е израз на гняв и осъждане; и още преминаването на евреите през Червено море, където тя е символ на спасението; да си припомним и за водата, която потича от скалата в Синайската пустиня, както и за къпалните Витезда и Силоам...

В повествуванието за св. Йоан Кръстител, когато Предтечата призовава за кръщение, откриваме водата като средство за пречистване, покаяние и опрощение. И Сам Христос чрез своето потапяне в река Йордан освещава водата и заповядва на апостолите да я ползват за приемането на хората в Църквата.

В Новозаветните времена водата е символ на духовното възраждане на човека, на нов благодатен, очистен от грях живот. Христос посочва водата като потребност, за да поведе последователите Си по тайнствения път на Царството Божие. В разговора Си с Никодим Спасителят казва: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5).

В Православната църква водата се ползва от най-ранни времена - в тайнствата св. Кръщение, св. Евхаристия и в определени молитвени последования, които имат очистителен и осветителен характер. Последните са т. нар. Водоосвещения. Светената вода в Църквата няма просто духовна значимост - тя е нова реалност, взаимносвързаност между небето и земята, между благодатта и материята (веществото на водата).

Запитани обаче защо носим по къщите си светена вода, рядко някой ще успее да даде ясен и точен отговор. Обикновено хората отговарят: за късмет, за да е всичко наред, за здраве... А и кой ли не иска всичко в дома му да е наред и всички да са здрави?! Малцина са онези, които ще кажат, че са дошли в храма, за да се приобщят с благодатта на Светия Дух, да си вземат светиня и така да отнесат частица от тази благодат в домашната си църква. Затова е нужно да си припомним, че

водата е само едно от средствата, с които нашият Спасител

освещава живота ни, а

основният източник на нашето благоденствие е Христос.

Ние сме свикнали да приемаме светената вода като даденост и не знаем почти нищо за нея.

Водосветът не е св. църковно Тайнство (за участието, в което е задължително да си православно кръстен, бел. ред.), а е молитвено последование, в което чрез определени молитви се призовава Светият Дух, и с кръстообразното благославяне с потапяне на кръста във водата тя се освещава.

В съвременния богослужебен требник на Православната църква има пет чинопоследования, при които се освещава вода:

кръщение,

обновление на храм,

велик водосвет,

малък водосвет и

т. нар. „бабина вода".

ПРИ СВ. КРЪЩЕНИЕ

Към края на ІІ в. Църквата започва да освещава водата, в която се кръщават оглашените, т.е. хората, минали предварителна подготовка за приемане на св. кръщение. На Богоявление след Литургията духовникът влизал във водите на р. Йордан и ги освещавал. След това оглашените били кръщавани. Блажени Августин посочва, че по негово време хората кръщавали децата си, подтиквани от вярата в лечебните свойства на осветената вода. Така например Григорий Тусонски описва водоем в Севиля, който по чудодеен начин се напълвал с вода в навечерието на деня на масовите кръщения. След нейното освещаване духовниците, преди да кръстят оглашените, поръсвали с нея хората, а те взимали от нея за освещаване на домовете и нивите си. И днес преди извършването на тайнството св. кръщение водата в купела се освещава така, както и в древни времена.

Но трябва да се знае, че възраждането на човека при св. Кръщение не е от самата вода, от нейното вещество, а от Дух Светий. Защото водата е само видимият израз на кръщението, а за истинско кръщение на човека са нужни още вяра и покаяние и не само вода.

ВЕЛИК ВОДОСВЕТ

Св. Йоан Златоуст казва, че на Богоявление чрез Своето кръщение в река Йордан Господ Иисус Христос осветил речните води и затова вярващите черпели от нея и я пазели цяла година. Той свидетелства, че тази вода не се разваляла две и повече години. Първоначално водата, която се освещавала за кръщението на християните, се използвала и за Богоявленска светена вода. По-късно тези два акта били разделени и Църквата започнала да освещава Богоявленската вода отделно.

Водосветът, който се извършва на празника Богоявление, се нарича Велик заради особената тържественост на чинопоследованието, проникнато от спомена за Кръщението Господне. В този водосвет Църквата вижда действителното освещение на естеството на водата чрез потапянето в нея на въплътилия се Бог.

Велик водосвет се извършва два пъти в годината. Веднъж в навечерието на празника Богоявление в самия храм. Втори път на самия празник вън на двора или при някой водоизточник, като така се освещава и водата в природата.

Макар че Великият водосвет не е св. Тайнство, осветената тогава Богоявленска вода е равночестна на водата при св. Тайнство Кръщение, защото това чинопоследование произхожда от освещаването на кръщелна вода и в него се споменава Господното Кръщение. Както в св. Литургия се продължава тайнството на въплъщението Господне, така и Богоявленската вода символизира одухотворението и преображението на природните стихии.

МАЛЪК ВОДОСВЕТ

Най-древното свидетелство за извършване на малък водосвет е дошло до нас от Цариградския патриарх Никифор (806-815), който казва, че е прието да се извършва водосвет в началото на всеки месец. Тъй като това не се споменава в Барбериновия евхологий, най-вероятно означава, че тази практика през IX в. все още не е повсеместна.

Документ от XI в. разкрива, че водоосвещението се извършвало по време на св. Литургия след началните антифони и преди малкия вход, през неделни или празнични дни в началото на всеки месец. По-късно по практични съображения водосветът е отделен от св. Литургия.

Днес всеки човек може да поиска в храма да се направи водосвет или да си вземе от освещаваната в началото на месеца вода. Човекът може да пие от нея например всяка сутрин на гладно. С нея може да поръси дома си и хората, които живеят в него.

Малък водосвет може да се направи и в дома, като няма правило, кога и колко пъти годишно да става това. Редно е всеки един нов дом да се освети, като се направи водоосвещение в него. Освещаването на домовете и работните места чрез поръсването с осветената вода няма магично действие.

То е благодатта Божия, слизаща над осветения дом и чакаща отклика на нашето сърце.

ОБНОВЛЕНИЕ НА ХРАМ

Обичаят да се освещава храм е предхристиянски. Такава практика има и при езичниците, и при евреите. В Стария Завет се описва как иудеите освещават „скинията на събранието", как извършват обновлението на Соломоновия храм при Соломон, Зоровавел и Иуда Макавей. (Изх. 40 гл., 3 Царст. 8 гл., 2 Ездра 6-7 гл., 1 Мак. 4 гл.)

В съвременния чин, който е от XVIII в., няма разлика за обновление и освещаване на храм. Знае се, че първите християнски храмове са освещавани само чрез извършването на св. Литургия. Първото ясно свидетелство за освещаване на храм ни дава Евсевий Кесарийски, което е именно чрез извършване на св. Евхаристия. По-късно е развит обособен чин, при който се изисква престолът на храма да се помаже със свето миро, да се измие с „кръщелна вода" и да се положи там частица на свети мощи, след което се помазва и се поръсва целият храм. Водата, която се освещава за храма, се освещава така, както за св. кръщение.

БАБИНА ВОДА

Това е освещаване на вода за родилка и новородено. Този обред, който се извършва в деня на раждането, е особено важен, защото с него Църквата благославя и подкрепя майката в деня, когато е родила, и поема новородения човек под своя покров.

Тази вода през ранните векове се освещавала обикновено извън дома, където е родено детето, и едва след това свещеникът влизал и поръсвал бебето, майката и дома. По-късно, както и досега, някой роднина донася вода в храма, където тя се освещава, и я занася на родилката. Тази вода се ползва от родилката, докато й се прочете разрешителна молитва (40 дена след раждането), и от детето, докато то не бъде кръстено.

ЗАЩО ЦЪРКВАТА ОСВЕЩАВА ВОДАТА,

след като тя веднъж вече е осветена от

Кръщението на Сина Божий?

Своята проповед Господ Иисус Христос започва със Своето Кръщение. Само че Той се кръщава не като нас, на които кръщението е нужно за очистване от първородния грях и за раждане в нов живот. Христос, който носи светостта в Себе Си, чрез потапянето Си във водата обновява и освещава Йорданските води. Така Той връща първоначалната чистота на водата, прави я такава, каквато е била преди грехопадението, защото ние, макар и да се обновяваме с Божията благодат, чрез непокорството на Адам и Ева носим в себе си последствията на първородния грях и така отново и отново внасяме в обкръжаващия свят нечистота и тление.

Господ Иисус Христос подарил на нас, вярващите, възможност със силата на молитвата си да изпросваме от Небесния Отец благословение за земята. Като използва тази възможност, Църквата чрез св. Тайнства и молитви освещава не само хората, но и целия свят. Така тя прекъсва разпространението на греховната нечистота и умножението на гибелните последствия от човешките грехове.

Като освещава водата, Църквата възвръща на водната стихия първообразната й чистота и святост. По време на освещаването на водата се променят не химическите й свойства, а нейното съдържание. От осветената вода изчезва признакът на тлението, а тя неизбежно попада в домовете ни.

Чудесата и изцеленията със светена вода продължават и в наши дни. Само че за това са нужни вяра и надежда в Бога, и лично усърдие за промяна на живота към по-добро чрез покаяние и молитви. А там, където се търсят чудеса от просто любопитство и без желание за промяна, там няма чудеса, а измамни видения.

https://www.bg-patriarshia.bg/