Мъртвите са нашите корени. Дърво без корен не живее, не расте

"Ти знаеш по-добре от мен, че свидетелства за древните цивилизации имаме благодарение на култа към мъртвите. Нямаше да знаем нищо за Египет, ако не бяха пирамидите. Нямаше да знаем нищо за траките, ако не бяха надгробните им могили. Нямаше да знаем нищо за етруските, за древните римляни, за древните гърци, за маите, за шумерите. 

Почитта към мъртвите, желанието и надеждата, че мъртвите продължават да бъдат заедно с живите - това е увереността на един народ, че има бъдеще. Когато някой народ живее ден за ден, без перспектива - такъв народ няма нужда от спомена за своите мъртви. 

Къде са гробовете на българските ханове, на българските царе, на болярите ни, на воините,на редовите ни граждани в древността?

Да питам ли къде са гробовете на Паисий, на Раковски, на Левски, на Ботев и Бенковски?

Как така са оцелели по нашите земи до наши дни тракийските гробници, а българските ги няма?

Известни са ти гробищата в Рим, Лондонските гробища, Пер Лашез в Париж. Знаеш ли Новодевичето гробище в Москва, гробищата в Санкт Петербург, гробищата в Букурещ?

Навсякъде по света селищата на мъртвите съперничат по изящество, чистота и уют с градовете на живите. 

Погледни гробищата в което искаш селище на България:

Бурени. Пустош. Грозни надгробни плочи. Поругани гробове. Имената на мъртвите са изчегъртани. Изгнили кръстове. Немара. 

Смъртта на достойните мъже възпитава добродетели - са казали древните римляни. И те наистина са възпитавали децата си с примера на мъртвите.

Знам само, че дърво без корен не живее, не расте.

А мъртвите - те са нашите корени.

Стефан Цанев

Из "Янини притчи" / Книгоиздателска къща Труд