Оперната дива Христина Морфова е чест гост в дома му в Прага, български художници рисуват портрета му.

Любов от пръв поглед с 23-годишната чехкиня Мария Хитилова през 1903 г. дава начало на българската връзка в живота на големия чешки плакатист и художник Алфонс Муха.

Защо връзката между тях да е българска? Момичето е родено в Пловдив, където родителите й се преселват след Освобождението на България и остават там 4 години. Баща й -

Франтишек Хитил,

е заместник главен

прокурор на

Източна Румелия

и се слави като един от чехите, възродили държавата ни след Освобождението.

Случайна среща в театър събира младата чехкиня с големия художник. Инициативата обаче не била негова. Мария, която се влюбва в него от пръв поглед, успява да си уговори следваща среща с него. Муха отдавна копнеел да си намери чешко момиче. Тя му позира, той я рисува и страстта между тях пламва. И за двамата това е голямата любов на живота им.

От този момент нататък художникът смята всички жени, които е рисувал преди Мария, за “чужди”. Вече почти не рисува полуголите красавици, които вземал за модели. Марушка, както галено я наричал, се превръща в негова любима муза.

За дълбоките му чувства свидетелства писмо до нея, в което пише: “Допреди да те срещна, за мен имаше само една светиня - родината, а сега

поставих олтар

и за теб, скъпа!

Моля се за вас двете...”

Марушка и Алфонс се женят през 1906 г.. От този момент нататък “българският” период в живота на големия художник Муха започва да набира скорост. Още същата година той участва във втората изложба на Съюза на южнославянските художници “Лада” в София. По това време за първи път се появяват и репродукции на негови картини в българското списание “Художник”.

Заминава с Марушка за САЩ, където е добре познат и почитан като голям художник. Преподава в Художествения институт в Чикаго. Работи като декоратор в Немския театър в Ню Йорк. През 1909 г. там се ражда дъщеря му Ярослава. Лятото на същата година семейството се завръща в Прага. След това Муха два пъти пътува до Щатите, където рисува портрети на множество клиенти. Но независимо от шумния си успех и финансовата стабилност, решава да се завърне в родината си. Декорира Театъра на изящните изкуства и други градски забележителности. Ежегодно пътува до Париж.

Художникът наема ателие и апартамент в замъка “Збирох” в Западна Бохемия, за да работи върху монументалната поредица “Славянска епопея”. Финансира го американският милионер Чарлз Ричард Крейн. През 1913 г. пътува до Полша и Русия. Първите 8 картини от поредицата са представени през 1920 г. на изложби в Ню Йорк, Чикаго и Бостън.

След края на Първата световна война през 1918 г. Муха се заема с дизайна на пощенски марки, банкноти и държавни документи.

През 1924 г. обикаля Балканите, като на няколко пъти посещава и България, където събира сведения за нейната история от книгата на К. Иречек “История на българите”. В резултат на дълги проучвания се ражда картинaта “Цар Симеон Български - Зорница на славянската писменост”.

Пътуванията до България на великия творец му носят близки контакти с български интелектуалци и творци. В този елитен кръг е легендарната оперна певица Христина Морфова, която впрочем е чест гост в дома му много преди Муха да стигне до България. Прочутото българско сопрано учи пеене в Прага, а между 1917 и 1931 г. е постоянен член на Пражката опера.

Художниците Александър Божинов, Александър Добринов, Атанас Тасев са сред най-близките на великия чешки художник на българска земя. Тасев и Добринов даже учат в Чехословакия през 30-те години и рисуват портрети на Муха.

След Първата световна война през 1923 г. по настояване на жена си Марушка той оглавява учреденото дружество

“Чехословашко-

българска

взаимност”.

Година по късно членовете на дружеството решават да направят изложба в Прага. Муха пристига в София и дори участва в честването на юбилея на Славянското благотворително дружество. Художникът и публицист Сирак Скитник го нарича “един от добрите приятели на страната ни” в статия, посветена на творчеството му.

На 6 март 1926 г. Муха тържествено открива изложбата в присъствието на кмета на Прага, представители на правителството и на академичния свят.

Сред българските художници се открояват имената на Елисавета Консулова-Вазова, Пандо Киселинчев, Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Кирил Шиваров, Б. Митов, Стефан Баджов.

В знак на приятелство големият плакатист и художник кани българските си колеги в замъка Збирох да видят готовите картини на неговата “Славянска епопея”, преди официалното й представяне.

През 1929 г. съпругата му Марушка Хитилова е сред инициаторите на акция за събиране на пари за строежа на Дома на изкуствата в Пловдив.

Изследователите на Муха у нас пък представят като малко известен факт, че по същото време той изготвя художествените

проекти за български

банкноти от 50

и 100 лева.

Една от последните прояви на Алфонс Муха, свързани с България, е неговата публична лекция в зала на пражкия хотел “Злата Хуса” (“Златна гъска” - б.р.) през 1934 г., посветена на българското изкуство.

Когато през март 1939 г. войските на нацистка Германия навлизат в Чехословакия, Муха е сред първите арестувани. След брутален разпит в Гестапо художникът, вече на възраст, рядко влошава здравето си. Умира през лятото на 1939 година, десет дни преди 79-ия си рожден ден. През 1989 г. чешкият астроном Антонин Миркош дава на открития от него астероид името Муха.

Съпругата му Марушка го надживява с 20 години. Семейството има две дъщери и син - Иржи Муха. По време на Втората световна война Иржи работи като военен кореспондент. След войната е обвинен в шпионаж “в полза на западните сили” и няколко години прекарва в затвора, откъдето е освободен през 1955 г. Работи като журналист, писател и сценарист в Чехословакия, изследва живота на знаменития си баща и пише книга за него.

Детство с молив на врата, младост със Сара Бернар

Алфонс Муха се ражда на 24 юли 1860 г. в южноморавското градче Иванчице. Още невръстен обича да рисува и по тази причина неговата майка му връзва моливче на врата, за да може, докато пълзи по пода, и да рисува.

Малкият Алфонс се изявява и в музиката - обича да пее и като по-голям става хорист в катедралата “Св. Петър” в Бърно.

Учи в местния лицей, но не успява да завърши заради слаб успех. Парадоксално, но е скъсан на приемните изпити в Художествената академия в Прага с мотива, че няма талант.

19-годишен получава първата си поръчка като художник. Работи като декоратор в австрийския “Рингтеатър” и взема уроци по рисуване. Година по-късно театърът изгаря при пожар. Вместо да се прибере у дома, младият художник прекосява с влак Австрия и Моравия. Парите му стигат до гара Микулов. Там слиза и започва да рисува портрети, а с парите си плаща квартирата. Талантът му привлича вниманието на местния земевладелец граф Беласи и брат му, граф Егон, които наемат Муха да рисува стенописи. Граф Егон спонсорира Муха да учи в Академията по изкуства в Мюнхен за 2 г., а после още 3 г. го издържа да учи в Париж в академиите “Жулиен” и “Колороси”. Благодетелят Егон обаче е разорен и спира издръжката му. Следват три години, в които Муха буквално гладува. Оцелява, като илюстрира списания и книги.

Годината 1894-а се смята за повратната точка в професионалния живот на Муха. На Коледа той неочаквано получава поръчка да изработи плакат за новата постановка на Сара Бернар “Жисмонда” в Театъра на Ренесанса в Париж. Aктрисата остава възхитена - на плаката тя е изобразена със стройна и висока фигура, облечена в царски византийски дрехи. Плакатът става толкова търсен, че само част от поръчаните 4000 бройки са разлепени, а останалите са продадени на колекционерите.

Муха подписва 6-годишен договор с актрисата и освен плакатист и декоратор става дизайнер на нейните театрални костюми. Следват плакатите със Сара Бернар в мъжките й роли: Лоренцачо и Хамлет. През следващите 10 години Муха е сред най-популярните и успешни парижки художници. Търсенето на дизайна на Муха за бижутерия, сервизи, платове и т.н. е толкова голямо, че той пише “Настолна книга за занаятчии”, която излиза през 1902 г.

Прави изложби в Париж, Прага и други големи европейски градове, на които са представени неговите “Цветя”, “Сезони”, “Изкуство”, “Скъпоценни камъни”, “Луна и звезди” и др.

Основен персонаж в работите му са красиви млади жени с буйни коси, облечени ефирно, отрупани с цветя и излъчващи свежест и финес.

Чешкият художник си сътрудничи с известния френски ювелир Жорж Фуке, изработва рекламни плакати за фирмата Nestle, за обложките на шоколада Masson, етикети на парфюми. Автор е на ескизите на първите чехословашки марки и банкноти. Един от най-красивите витражи в катедралата “Св. Вит” в Прага също е дело на Муха.

Разработва плакатния жанр до такова съвършенство, че по-късно създаденият от него стил започва да се нарича ар нуво или стилът на Муха.

Славянската епопея и нейният български щрих

Алфонс Муха не се примирява със славата си на комерсиален художник и се стреми да покаже славата и духа на славянството. Така се ражда идеята за “Славянска епопея”, която трябва да увековечи борбите и достиженията на славяните. Първоначалната му идея е била да изработи 36 монументални платна, но в крайна сметка сметка сътворява 20. Работи над платната от 1912 г. до 1926 г.

Цикълът “Славянска епопея” е представен официално през октомври 1928 г. в Прага, но е посрещнат хладно от чешката критика, която оценява картините като анахронизъм. Повечето от тях са с внушителните размери 8,10 x 6,10 метра. Според тогавашните чешки изкуствоведи експозицията е закъсняла с цяло столетие, защото огромни картини на историческа тема според тях са били актуални в началото на XIX в., в епохата на романтизма.

Картините на Муха обаче са приети с възторг от другите славянски държави - за това говорят мнoгoбройните делегации от България, Югославия, Полша, Русия. Българската делегация е оглавявана от министъра на образованието Никола Найденов, в нея влизат още пълномощният министър Борис Вазов, художникът Александър Божинов, скулпторът Иван Лазаров, историкът проф. Васил Златарски.

Поради големите си размери, картините от цикъла “Славянска епопея” са трудни за съхраняване - в Прага така и не се намира галерия, която да ги приюти. По-късно два от експонатите са открити в един пражки антиквариат. Едва след 1963 г. картините стават достъпни - те са изложени в замъка Моравски Крумлов.