Виното от Дървения остров отлежава 150 години.

Една от най-любопитните сделки на аукционна къща “Сотбис” е продаденото преди десетина години десертно вино “Мадейра” за 22 000 долара.

Бутилката е от 1800 г. и от колекцията на третия президент на Америка Томас Джеферсън. Парите си струват - с чаша мадейра в ръка той подпечатва

Декларацията за независимост на 4 юли 1776 г.

Впрочем имал е и примера на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон, който е ценил качествата на уникалното вино и държал

на обяд да получава един пинт от напитката (1 пинт = 472 мл).

През XIX век мадейрата става толкова популярна в Америка, че започват да организират партита и групи по интереси в нейна чест.

Освен интересен вкус, мадейрата има и друго знаково качество -

отворената бутилка е трайна и дори след

9-12 месеца запазва неповторимия си вкус

А запечатана издържа поне 150 години.

Атлантическият остров Мадейра е португалски, макар да се намира на 545 км от Северна Африка и на около 1000 км (час и половина със самолет) от Лисабон. Освен Мадейра в архипелага са островите Порто Санто, Десертас и Селвагенс. Последните два са диви и необитаеми, истинско природно богатство от флора и фауна. Столицата на острова е Фуншал с 250 000 жители.

На пристанището на Фуншал

“Бийтълс” паркират частната си яхта,

която днес е туристическа атракция и ресторант.

През 1985 г. пък в градчето се ражда едно момче на име Кристиано Роналдо. Кариерата му започва във ФК “Насионал Мадейра”, а на 12 г. отива да играе в “Спортинг”, Лисабон.

В историята на това колоритно място не липсва и

българска връзка.

Историята твърди, че младият крал на Полша, Унгария и Хърватия Владислав губи битката при Варна през 1444 г. и турците вземат главата му. Да, но безспорни доказателства няма и до днес. Затова е твърде възможна легендата, според която Владислав Варненчик намира сигурно убежище на остров Мадейра под името Енрике Алемао (Германеца). По-смели историци дори твърдят, че е баща на Христофор Колумб.

На португалски madeira означава дърво. Мореплаватели откриват дървения остров през 1420 г. с огромни масиви от захарна тръстика. Случайно или не, на архипелага избухва пожар. Бушува цели 7 години, унищожава почти цялата вегетация. Но всичко това променя към добро бъдещето на острова, защото дървената пепел и вулканичната почва създават идеална предпоставка за винопроизводство. Засаждат се първите лозички. Резултатите са отлични и славата на виното бързо се разнася по света.

Толкова, че когато през 1478 г. братът на английския крал Едуард IV е осъден на смърт заради конспиративна дейност, той

избира вместо въжето

да бъде удавен в пълна

с мадейра бъчва.

Години по-късно големи площи с лозя влизат във владение на йезуитски свещеници и те изцяло управляват търговията с вино. Най-голям разцвет обаче винодобивът получава през втората половина на XVIII век, когато английски търговци полагат основите на експорта и правят мадейрата световно известна.

Вкусът се подобрява

след минаване през тропическите ширини.

Понякога се налага виното да прекоси 2 пъти екватора и да извърши своеобразна околосветска обиколка (на португалски Torna Viagem). Това обозначение се среща върху етикета на всяка от по-старите бутилки.

Днес лозята на остров Мадейра са разстлани върху скромните 400 хектара, предимно по крайбрежната ивица. Поради силния наклон на терените и използването на традиционни дървени перголи, няма почти никаква механизация. Всичко е усилен ръчен труд. Изключение правят само малка част лозя върху равни площи, които са подредени вертикално като в шпалир.

За да бъде докарана вода от дъждовния север до сушавия юг, е разработена напоителната система от “левадас”, която опасва целия остров.

Годишно о. Мадейра изнася около 4 милиона литра вино. В тази статистика не влизат продаваните на самия остров бутилки. В Европа след Франция и Великобритания най-големият фен на питието са немците. Иначе основните пазари са САЩ и Япония.

Защо Япония ли?

Ястията на далекоизточната кухня пасват прекрасно с мадейрата.

От няколко години в една от най-големите винени компании Vinhos Barbeitos, Ltd. има японско участие, а внучката на основателя Рикардо Барбейто се счита за най-големия спец по мадейрите.

Останалите големи производители са фамилни предприятия. Най-големият независим продуцент и износител на острова е Henriques & Henriques - Vinhos, S.A. със собствени лозарски масиви. Blandy's Madeira пък е семейна фирма с 200 - годишна история. Цените на “Блендис Мадейра” тръгват от 16 евро за 5-годишно вино от среден клас с нежен вкус на сушени смокини и стигат до 295 евро за бутилка от 1948 г. Но мадейра боал от 1920 г. струва 495 евро. И ценителите я купуват, защото знаят, че преди това виното е отлежавало в бъчва цели 86 години.

Друг водещ производител, ориентиран към по-висококачествени и скъпи вина, е Justino's, Madeira Wines, S.A. Той притежава най-големите складове на острова. Негова е легендарната

мадейра Colheita 1999 с аромат на тютюн, сушени сливи, портокалови корички и тофи.

Сортовете, от които се произвеждат по-добрите и скъпи вина са:

- Бутиковите “Бастардо”, “Москател” и “Терантес”. Последната “Москател” мадейра е от 1900 г. По-стари реколти от терантес се срещат все още по търгове и разбунват духовете с фантастични цени. Затова има тенденция този сорт и винен стил да бъде възроден.

- “Серсиал” е най-сухият сорт. Има кисел вкус и блед цвят. Лозята са предимно на височинните северни терени с по-хладен климат. След поне десетгодишно стареене мадейрата от серсиал придобива вкус на бадем.

- “Вердельо" е полусухо и средно сладко вино с тръпчив орехов вкус. Има червен и бял вариант. С възрастта получава една пикантна киселинност и златножълт цвят.

- “Боал” е значително по-тъмно и по-сладко от “Серсиал” и “Вердельо”. Отглежда се предимно на южните и по-топли склонове на острова. Виното от този сорт има кехлибарен цвят и характерен аромат на стафиди и сушени плодове.

- "“Малвазия” (Malmsey) е най-сладката и комплексна мадейра, затова окачествявана от мнозина като най-добрата. Червените и бели зрънца на това грозде виреят по най-ниските и топли участъци около Камара де Лобос. Въпреки впечатляващата уравновесена киселинност виното няма лепкав вкус, а аромат на мед, кафе и карамел. Може да се съхранява 100 и повече години. Остатъчната захар достига 96 до 135 g/l.

- Дъждовна вода. Терминът препраща към специално вино. Едното обяснение е, че това вино е направено от грозде, поливано само с дъждовна вода, на терени, където изкуствено напояване е абсолютно невъзможно. Другата версия е, че още по време на големите морски пътешествия една от бъчвите случайно се пробила и виното в нея било разредено с малко дъжд. Да, обаче американците много го харесали. Днес се произвежда в малки количества.

- “Тинта негра моле” е най-масовият сорт. Използва се за по-евтини и семпли вина. На етикета няма да видите това понятие. От 1993 г. насам не го изписват, а посочват само степента на сладост.

Каква е технологията на това екзотично вино? По-голяма част от мадейрата се произвежда по метода “естуфагем” в отоплени помещения и огромни резервоари от неръждаема стомана, бетонови с кахлена обшивка или дъбови бъчви. С помощта на този метод се симулира въздействието на тропическата горещина при сравнително ускорен процес. Вината, най-вече купажните, развиват типични нотки на карамел.

В масовото производство се използват резервоари с обем 20 000 до 50 000 литра. През тях преминават отопляващи паропроводи, които греят виното от три до шест месеца на 40 градуса по Целзий.

Има и друг начин. Той е по-трудоемък, но по-щадящ.

В типичните дъбови бъчви от 600 литра виното се съхранява в отоплени помещения, но при температура по-ниска от горната. Тук вече ферментацията е от 6 до 12 месеца. Продуцентите на стойностно и скъпо вино са против изкуственото затопляне и затова съхраняват бъчвите под прозрачни навеси под

благородното влияние на слънчевата енергия.

При всички случаи захарта по време на това затопляне частично се карамелизира. След процеса “естуфагем” виното следва да бъде охладено извънредно внимателно.

Възрастта на мадейрата започва да се отчита едва след края на тази фаза.

И сега вече идва ред на дестилата - брендито. Достига се алкохолно съдържание от 17 до 22% Vol. При по-добрите вина насищането със сладост става чрез прекъсване на ферментацията, а при по-евтините - с добавка на Vinho Surdo ( наситена гроздова мъст) и евентуално цветова корекция с карамел. След филтрация виното отпочива 12 до 18 месеца и накрая получава своя щемпел за качество. Финалното зреене се извършва задължително в дървени бъчви. И така, след “естуфагем” са минали вече минимум 3 години (напр. при обикновените вина от Tinta Negra Mole).

Те се обозначават с Finest или 3-Year-Old Madeira.

Минималната възраст при по-благородните сортове е 5 години.

А добрите вина започват от етикета: Special Reserve или 10-Year-Old Madeira.

Кулминацията са продукти “винтидж мадейра”, престояли 20, 30 до 50 години.

За строгия контрол по качеството и титлите бди Instituto do Vinho da Madeira.

Мадейрата е много различна от

униформените съвременни вина.

С всяка глътка тя разкрива интересен свят от вкусове, ухания, изненади и финес.

Колкото е по-стара, толкова е по-добра.

Сухото и светло вино серсиал хармонира с риба, полусухото вердельо пасва към пикантни предястия от шунка и пастет, полусладкото боал пък е добър избор към прясно сирене, бонбони и петифури, а сладката малвазия е превъзходен компаньон на плодове, десерти и силни сирена като рокфор.

За разлика от други вина бутилките с мадейра

се съхраняват само изправени.

Оксидацията, на която е било подложено виното, му позволява дори и при последващ контакт с въздух да не търпи никакви промени повече.

Специалисти препоръчват преди консумация мадейрата да се декантира или да оставите бутилката отворена за 6 часа, за да бъде насладата по-ефектна.