Филмовите суперзвезди Жаклин Бисе и Омар Шариф са навити да се снимат в главните роли на “Осъдени души”, но... Винаги има по едно (или повече!) “но”, когато творци от малка кинематография дръзнат да премерят сили и ръст с титаните във филмовата индустрия.

“Още докато през 1973 г. пишеше сценария по едноименния роман на Димитър Димов, Въло Радев твърдо бе решил да покани чужди артисти за ролите на Фани Хорн и отец Ередия”, разказа ми съпругата на режисьора Жени Радева. Макар да е наясно какви ядове може да бере заради това. Почти цялата филмова гилдия скача срещу него, когато за “Крадецът на праскови” кани сърбина Раде Маркович. “Нямаме ли добри наши актьори, та вземаш чужди”, е най-честият упрек срещу Въло Радев.

Готовия сценарий той предоставя в Италия, Франция и на няколко актьорски агенции.

Големият продуцент

Дино де Лаурентис

го прочита,

но казва, че историята му изглежда далеч от съвременната чувствителност.

Според него увлечението на Фани Хорн по Рикардо Ередия не носи значимо послание. Хосе Луис де Вилалонга, участник в испанската гражданска война, превежда сценария на великолепен френски език със заглавие “Лез ам дамне”. Но и французите не проявяват особен интерес.

Затова пък от Лондон в Париж долита прелестната Жаклин Бисе, която Въло Радев смята за идеалното покритие на Фани Хорн. “Когато й показах “Крадецът на праскови”, тя ме разцелува и заяви, че ще отклони други предложения и ще дойде да снима при нас”, пише Радев в дневниците си.

Египетската звезда на Холивуд Омар Шариф вече е дал съгласието си за ролята на отец Ередия. Въло Радев се среща с Омар, но той не е неговият тип актьор. Режисьорът признава, че не го харесва даже като д-р Живаго в едноименния филм.

Всъщност Въло Радев иска да снима в ролята на отеца Джан Мария Волонте, обаче импресариото му казва, че програмата на италианския актьор е заета години напред.

Тогава режисьорът пита Жаклин Бисе дали би партнирала на източен актьор, поляка Ян Енглерт. “Не - категорична е Бисе, - ще се снимам само с голяма западна звезда.”

Ян Енглерт е избран за Рикардо Ередия въпреки твърдението на полския режисьор Йежи Кавалерович, че сънародникът му няма да се справи с тази роля. В родното си кино вече е с щампата на уличен лумпен.

Щастливата случайност му помага да намери Едит Салай. Унгарски режисьор търси български актьор за свой филм. Въло Радев му помага и докато за благодарност се черпят в Руския клуб, му подхвърля своя проблем. След кратък размисъл унгарецът казва, че познава своя сънародничка, която носи душевността на Фани Хорн, но току-що е завършила актьорския институт и няма никакъв опит в киното.

“Ти мен ми дай

неснимани”,

казва Въло Радев и още на следващия ден кара преводачката Лили Щейлих да звъни от Киноцентъра на “МА филм” в Будапеща. Тя успява да се свърже, но в един момент в разговора се намесва някакъв женски глас. След кратък спор кой на кого пречи, Лили Щейлих гневно пита: “Коя сте вие?”. “Казвам се Салай Едит”, отвръща непознатата. От сърдития глас на преводачката не остава и следа и тя бързо казва: “Моля ви се, госпожице Салай, не прекъсвайте! Ние звъним от София тъкмо заради вас, искаме да ви предложим интересна роля в български филм.” Така “Осъдени души” става първият филм в кариерата на Едит Салай.

След пробните снимки Въло Радев търси мнението и на Ян Енглерт. “Можеш да рискуваш”, казва полякът. И Въло тръгва на риск.

В своя прочит на “Осъдени души” Въло Радев иска да изобрази една епоха на стълкновения, на страсти, на насилие и смърт. И този свят зрителят трябва да види пречупен само през душевния филтър на Фани. Тя се устремява към Ередия, привлечена не само от красотата му, но и от духовната му сила. Художественото кредо на Радев е да покаже всички герои без предпоставеност, с разбиране. Всички - свещеници, анархисти, републиканци, комунисти - силни, правдиви, но различни. Втори режисьор на “Осъдени души” е съпругата на Въло Радев Жени. Тя също е свидетел на историята с малката Луиза Топузян, заради която режисьорът е принуден да се остриже нула номер.

Всички деца за лагера в Пеня Ронда вече са одобрени, сред тях е и малкия Димитър Ганев, вече популярен след “Таралежите се раждат без бодли”, “Изпити по никое време” и др. Но един ден в канцеларията на продукцията в Киноцентъра Въло Радев забелязва момиченце с луничаво лице и кръгли като копчета очи. Впечатлен е от естественото му поведение и от начина на говорене и веднага взема решение: ще снима 7,5-годишната Луиза в ролята на Агеда.

Само че по сценарий

Агеда трябва да бъде

остригана нула номер

в кадър

и това се превръща в сложен проблем. Малката не дава и дума да се издума и режисьорът започва сложни обходни маневри. Правят разкошна перука и убеждават Луиза, че с нея ще е много по-красива.

Освен това всяка вечер режисьор и актриса хапват заедно в ресторанта, даже танцуват. И спечелил доверието, той уж получава съгласието на детето.

Снимките със стригането са правени край варненското село Слънчево. Сцената е подготвена - камери, осветление, реквизит. И в последния момент Луиза отказва. Не скланя нито пред думите на баща си, нито пред молбите на режисьора. Уплашена избягва и се скрива зад скалите.

Въло Радев почти се примирява, че този снимачен ден е провален, но и знае, че ако се предаде пред малката, поведението й може да последват и други от децата актьори. Той отива при скалите, взема на ръце Луиза и докато вървят обратно, прошепва на ухото й: “Не е хубаво, дето ме изоставяш в такъв труден момент...” Малката споделя страха си: остригана ще е много грозна и другите деца ще й се смеят.

Въло Радев се опитва да я убеди, че това не е така, и Луиза изведнъж пита: “А ти защо не се острижеш?”. “Защото няма да се снимам”, отвръща той. “Ааа, и ти се боиш да не ти се смеят”, върти глава малката.

Въло Радев леко я пуска на земята, сяда на стола и нарежда на гримьора Кирил Траянов: “Стрижи! Нула номер...” Главата на режисьора лъсва, той отива да се мие на кладенеца и мимоходом вижда как, без да каже дума, Луиза сяда на стола. Естествено, камерата е включена веднага и улавя истинските сълзи на малката.

След снимките момиченцето изпада в нервна криза. “Взех я за ръка и двамата, изгорени от общ огън, тръгнахме край палатките и се скрихме от погледите на другите”, записва Въло Радев в дневниците си.

“Все едно, Христо,

това трябва да стане!”

Това е фразата, която Въло Радев често казва на оператора си Христо Тотев, докато снимат “Осъдени души”. Двамата се срещат за първи път на снимачната площадка - Радев вече е изминал дългия път от оператор до сценарист и режисьор, и Тотев - все още само с три заснети филма: два телевизионни и един игрален - “Баща ми бояджията”, който всъщност му е дипломната работа.

Бивш оператор е и художникът на филма Константин Джидров. “Така че се събрахме трима и аз се чувствах като между двама патриарси на камерата”, шегува се Христо Тотев или Тотето, както го наричат в киногилдията.

Според него Въло е “голяма глава”, особен човек и типичен представител за зодията си Козирог. Приема всяка идея, обаче само ако авторът успее да го убеди с непоклатими аргументи.

Но не отстъпва от вече взето свое решение и тогава в действие влиза любимата му фраза: “Все едно, това трябва да стане!”.

Въло Радев изпраща Джидров и втория режисьор Иван Халачев в Мадрид. От пазарите там те купуват кепета и по няколко копчета от униформите на републиканците, фалангистите, анархистите и другите участници в Испанската война. После само по тях в България ушиват абсолютно точни униформи за участниците в масовите сцени. В началото на филма има кадри с отстъпващи части на републиканската армия. Край плевенското село Горталово на сухо и равно място екипът прави терен с гъста кал, в която газят героите във филма.

Пак там има сцена с раждане. От детски дом с линейка докарват истинско бебе, придружено от двама лекари и сестра. “Гримират” бебето като новородено и снимат кадъра с раждането, който трае няколко секунди. Секунди, но и те трябва да са истински според професионалния принцип на Въло Радев.

75 литра филмова кръв

е употребена

в “бойните” сцени

Има един кадър, който наистина потриса с автентичността си - когато отец Ередия оказва помощ на Карлито, чието око е подуто и затворено от удара на Джордж, един от компанията на Фани Хорн.

За този кадър Въло Радев нарежда на екипа си да направи отливка от лицето на пребит човек в “Пирогов”. После тази отливка е наложена върху лицето на актьора, играещ Карлито, и върху нея със скалпела си отец Ередия резва отока, от който обилно бликва “кръв”.

В дневниците си Въло Радев пише: “Днес довършихме епизод 38. Отначало заснехме целувката на Фани и Ередия и мисля, че нещо се получи: чаят, костенурката, разсипаната захар, смехът на Фани, докоснатите им ръце. В сценария съм написал: “След миг Фани усеща как една неподозирано силна ръка я блъсва назад. Тя полита и се свлича на земята. Когато се изправя, вижда, че монахът се отдалечава бързо в сивата влажна степ.” И толкова. А какво става с Ередия, какво преживява той - нито ред.”

Всъщност режисьорът отдавна е решил, че ще покаже вътрешната драма на божия служител, разкъсван между фанатичната си вяра и любовта си към красивата Фани Хорн, на кладенеца в лагера. На помощ му идва операторът Христо Тотев. Той сковава специална конструкция, на която закрепват камерата и осветлението.

И когато актьорът върти чекръка на кладенеца, с който се вади вода, той върти в кръг и камерата. “Заснехме три плана - общ, среден и близък, със “сляпа камера”. А тогава нямахме видеоконтрол, за да следим нещата. Резултатът се вижда чак след като материалът бъде обработен в лабораторията", спомня си Христо Тотев. В тази сцена Ян Енглерт е в стихията си и необузданата му страст е потресаваща.

В яростта, с която върти чекръка на кладенеца, има всичко: и самобичуване, и потрес от целувката, и самоосъждане за греха. Сам католик, полякът изпълва великолепно образа. Много убедителен е в кадрите с църковните ритуали. А психологическите сцени играе не само с духа си, но и с тялото си.

Ян Енглерт е озвучен от Коста Цонев. “С Виолета Донева, която озвучаваше Едит Салай, се справяхме много бързо с работата си. Но Въло Радев, който беше изключително прецизен, ни връщаше по 2-3 пъти на сцена, за да бъде изпипано всичко”, разказа ми Коста Цонев.

Има един епизод, в който Ян Енглерт извършва свещенослужение и изрича на латински молитвени слова. Режисьорът, който иначе снима бързо, този път прави повечко дубли. “Полякът, изглежда, се изнерви - спомня си Коста Цонев - и накрая

вместо божи слова взе

да мърмори псувни

и цинизми

И представете си как трябваше да нагаждам думите от молитвата към псуващите устни на Ян.”

Ян Енглерт и унгарката Едит Салай не питаят особена симпатия един към друг, докато снимат. “Едит беше с доста труден характер, а и Енглерт не беше лесен. Но актьорлъкът е велика работа и след команда “Камера” двамата съвсем професионално влизаха в образите си даже и като влюбени”, разказа ми операторът Тотев.

Той потвърди, че Въло Радев имал идея да филмира и романа “Поручик Бенц” и за главната роля мислел отново да покани Ян Енглерт.

“Осъдени души” е последният в кинокариерата на режисьора. Самият той казваше, че този му филм е най-многопластовият.