На 21 май се честват светите равноапостолни цар Константин и неговата майка царица Елена. Константин e управлявал Рим и Запада от 306 до 337 г. и Цариград и Изтока от 324 до 337 г., когато премества столицата във Византия и изгражда Константинопол.

Царуването му сякаш е небесна поличба, защото гонената три века християнска вяра става господстваща религия в империята. А десетилетие преди него двамата императори Диоклециан и Максимиан издават указ за изтребване на християнството - отнемали гражданските права на вярващите в Христос, пращали ги на мъчения, робство и смърт. Стигнало се дотам, че във Фригия бил изгорен цял град с жителите му християни.

На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорени 20 000 души. Галерий, зет на Диоклециан, избил легион от 6600 войници християни.

Смъртта на хиляди ражда и много великомъченици, умрели за Христос - св. Георги, св. Димитър Солунски, св. Варвара, св. Анастасия, св. Теодор Стратилат...

Но след три века преследване християнството намира своя покровител.

34-годишният Константин се покръства и премества столицата от езическия Рим във Византия. Ражда се Цариград, или Константинопол.

Императорът свиква Първия вселенски събор в Никея през 325 г., продължил 2 месеца. Там 318 епископи от Запад и Изток съставили "Символа на вярата", допълнен на Втория вселенски събор през 381г.

Сякаш Бог изпраща Константин за спасител точно по времето, когато езическият свят се вдига на война, за да изтрие от лицето на земята християнството. Той е първият християнски римски император, а неговият Милански едикт от 313 година слага край на държавното преследване на християните в империята.

Константин Велики направил невероятно много за християнството, но ратувал да намери и кръста, на който бил разпънат Христос.

По негова заръка майка му царица Елена открива неизвестния дотогава Кръст Господен на Голгота. В Ерусалим през 326 г. тя намира дървото, на което бил разпнат Спасителят на света. Разкопки под Капитолия откриват гробницата на Христос, а недалеч от нея е намерена яма с кръстовете на двамата разбойници и животворния кръст Господен.Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст. Той бил поставен в сребърен ковчег, а на Велики петък го изнасяли на Голгота за поклонение. Като напускала Ерусалим, света Елена взела частица от кръста като дар за сина си Константин.

На това място Константин издига базиликата "Гроб Господен", (Божи гроб). 

За една година майка му Елена успяла да построи още храмове в Ерусалим, Витлеем и на Елеонската планина. Като свършила тези добри дела, тя се върнала в Константинопол през 327 г. и скоро починала. Църквата обявила Константин и майка му Елена за равноапостоли, защото с апостолска ревност разпространявали християнската вяра.

Константин умира 10 г. по- късно в Никодимия на 65 години. Погребан е в златен ковчег в построения от него храм "Свети апостоли" в Цариград.

Тъкмо заради заслугите си към целокупното християнство той още приживе е наричан "равноапостолен", а после е канонизиран за светец. В историята на източноправославния свят остава с имената

Свети Константин и Константин Велики.

Пътят му на държавник не е бил лек, тъй като идеята му християнството да сплоти и заздрави империята срещала съпротива в езическия Рим, събрал в Пантеона боговете на всички покорени народи. Затова императорът харесал за столица на империята град във Византия на бреговете на Босфора. Той сам начертал новия Константинопол, в който наред с дворци и театри вдигнал много християнски храмове.

Народът отбелязва 21 май с голяма клада на мегдана като ден на нестинарството. Начело на хорото около огъня се носят иконите на св. Константин и Елена. Тъкмо те според вярванията закрилят нестинарите от изгаряне при танца върху жаравата. На този ден селяните се събират на голям курбан, именниците посрещат гости, връзват се люлки за момите и ергените.

На места се прави се общ селски курбан, почистват се изворите и кладенците, връзват се люлки за момите и ергените. Харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета.