Бившият вътрешен министър е роден на 19. октомври 1947 г. в гр. Гоце Делчев, почина на 17. април 1999 г. едва на 51 г. възраст. Помним го като политика, спасил България от гражданска война и четвърта  национална катастрофа.

Малко политици наистина заслужават мястото си в историята, но Николай Добрев със сигурност е един от тях. И един ден със сигурност ще влезе в учебниците като политика, взел едно от най-тежките решения за себе си и за БСП - да се откаже от властта в името на това държавата излезе от дълбока политическа криза и да се възстанови мирът между гражданите. Той е човекът, спасил страната от гражданска война след протестите от януари и февруари 1997 г.

Днес историята показва, че малко политици са способни да поставят националния интерес над партийния.

Да започнем от началото.

Годината е 1996-а. На власт е правителството на Жан Виденов. Николай Добрев е вътрешен министър в кабинета в оставка на Виденов. Той е наследил на този пост Любомир Начев, който е принуден да подаде оставка, след като е уловен от медии да се весели с манекенки няколко часа след като в столичния квартал “Люлин” са застреляни трима полицаи. Именно при Добрев започва реформирането на МВР.

Управлението на Виденов ще бъде запомнено със съсипването на банките, хиперинфлацията и връщането на плановата икономика, то е съпътствано от поредица скандали. Първо е смъртта на 14-те войничета през август предната година. В същия ден като първа новина е показан премиерът, който рипа хоро на центъра на Копривщица. Следва зърнената криза, после идва провалената икономическа политика, недоволство срещу повишените цени на парното. Извършено е първото политическо убийство в най-новата ни история - на бившия премиер Андрей Луканов. Страната е в най-голямата криза изобщо в историята, сравнима е само с падането под турско робство.

През есента на 1996 г. огромното недоволство от

властта прераства в масови протести и уличен натиск.

Държавата е фалирала, изправена е пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца в началото на 1997 г. цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лева. Унищожени са спестяванията на мнозинството българи, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

Кризата е толкова голяма, че на извънреден конгрес на БСП навръх Коледа - 21-23 декември,

Виденов подава оставка като премиер и лидер.

В партията го наследява Георги Първанов. Дни по-късно извънредно се събира и 37-ото НС, за да приеме оставката на кабинета.

На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев. Той приема след доста колебания, защото, както сам признава: “Хората на улицата са гладни и до това дередже ги докарахме ние.” Надделява обаче желанието му да успее да състави заедно с коалиционни партньори и с експерти силен управленски екип, който да подготви и да реализира програма за излизане от кризата.

Два дни по-късно - на 10 януари, президентът Желю Желев, чийто мандат изтича на 21 януари, отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по конституция. Опозицията в парламента обявява национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с

обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж.

Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват демонстрантите. Десетки са ранени.

10 януари е върховното изпитание за Добрев като вътрешен министър - само една негова заповед в онези часове можеше да превърне площада в бойно поле, а България в арена на гражданска война.

Протестите продължават и в следващите дни. На 28 януари новият президент Петър Стоянов връчва на Добрев мандат за съставяне на правителство.

Той започва срещи с всички партии, с експерти и синдикати, за да направи широк експертен кабинет, тъй като е убеден, че еднопартийно правителство няма шанс. Бързо обаче става ясно, че ресурсът на доверие към БСП и вътре, и извън страната е изчерпан.

Петър Стоянов обявява, че само връщането на мандата може да успокои гнева на улицата. Иван Костов пък предупреждава, че опозицията ще насочи целия си натиск върху Добрев, за да не успее да направи второ правителство на левицата.

Три дни в началото на февруари БСП провежда мъчителни заседания как да постъпи. Добрев нееднократно обявява, че няма как да състави кабинет, че вътрешната и международната изолация на партията е факт.

Предупреждава, че ако все пак успее да прокара правителство в парламента, то ще трябва да хвърли полицията срещу улицата.

Не така мислят обаче хардлайнерите в БСП,

които настояват левицата да има втори кабинет.

Червеният пленум го притиска на всяка цена да сформира и прокара правителство.

Добрев вече е взел решение да върне мандата. Късно на 3 февруари казва в интервю за Ройтерс:

“Моето мнение за решаване на кризата в България е в пълна хармония с позицията на ЕС. Тя има три пункта - политиците да се разберат за датата на изборите, аз подкрепям и съм радетел за предсрочните избори. Второ, да се споразумеят по програмно, преходно или коалиционно правителство. И трето, да се възстановят разговорите с МВФ. Ще върна мандата при тези условия.”

Така на 4 февруари Добрев и Георги Първанов

отиват при президента с 2 папки,

около които има много легенди, но и с решение да върнат мандата.

Което и правят. Така Добрев спасява България от четвърта национална катастрофа. По-късно препотвърждава решението си и пред членовете на Консултативния съвет по национална сигурност, който Стоянов спешно събира още същия ден. КСНС завършва с подписване на декларация за национално съгласие между всички партии и споразумение за провеждане на предсрочни избори. С това се слага край на продължителните масови протести.

На 12 февруари президентът Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска 37-ото НС и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април. Първото решение на служебния кабинет на Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.

Така след 4 февруари Николай Добрев

печели хората по улиците, но губи много другари на “Позитано”.

Заради решението си Добрев е подложен на другарски съд и нарочен за предател от много от съпартийците си. Те не могат да му простят, че предава доброволно властта в ръцете на СДС и не позволява на партията да довърши мандата си. Чуват се гласове да бъде изключен от партията.

Самият Добрев по-късно казва: “Нито имам съзнанието на спасител, нито греха на предател. Аз взех най-доброто за страната решение с разчет, че недоброжелателните и идейно ослепени политически сили може да ме упрекнат за това.”

Остава редови член на БСП до смъртта си две години по-късно.