“Oркестър без име”, филмът който се радва на изключителна зрителска любов, се появява на бял свят след наказание на сценариста Станислав Стратиев и режисьора Людмил Кирков.

Станислав Стратиев вече имал идея за такъв филм и написва сценария за две седмици.

Режисьорът Людмил Кирков дава пълна свобода на актьорската стихия на четиримата главни герои.

През 1979 г. на екран излиза техният филм “Кратко слънце” по едноименната повест на Стратиев. Той пълни салоните, но само след 2-3 седмици тихомълком е свален от екрана.

Във в. “Литературен фронт” излиза разгромяваща статия, в която филмът е обвинен в грешно идеологическо звучене, засилване на негативизма и нарушена диалектика между “голямата и малката правда”.

Статията, естествено, е одобрена от “най-горе” и поради тази причина киноначалниците замразяват почти готовия за снимки сценарий “Равновесие”. (Двамата ще го реализират чак след 5 години и отново ще берат ядове с него.)

Но понеже в киностудия “Бояна” има пари “за усвояване”, нареждат на двамата да направят весела, смешна и “жизнеутвръждаваща” комедия.

Станислав Стратиев споделя, че отдавна носи в себе си историята на група музиканти от родния му софийски квартал “Коньовица”. С тях той се среща случайно в чужбина и те му разказват перипетиите си,

докато напуснат България и пробият зад граница.

Писателят от своя страна разказва историята на Людмил Кирков, той я харесва и му предлага да напише ролите конкретно за четиримата актьори Велко Кънев, Филип Трифонов, Павел Поппандов и Георги Мамалев. Старатиев пише сценария буквално на един дъх - след петнайсетина дни е готов.

Така се ражда историята за четиримата музиканти от малко провинциално градче (снимките са правени в Айтос), които мечтаят през лятото групата им да свири в елитно заведение на морето и оттам да се изстреля в чужбина. На йониката и лидер на групата е Велко Кънев, на ударните - Георги Мамалев, баскитарист е Павел Поппандов, на солокитарата - Филип Трифонов.

Всеки от четиримата актьори има специален учител по музика. За около два месеца те, естествено, не се научават да свирят, но така ловко овладяват имитацията, че с изпълненията си във филма заблуждават дори опитни музиканти.

Най-лесно е на Велко Кънев, който като дете свирил на 24-басово акордеонче и за ролята си представя йониката като обърнат хоризонтално акордеон. Негов учител е композиторът Борис Карадимчев.

Георги Мамалев веднага отива на тавана на композитора Асен Драгнев и започва здраво да блъска барабаните. Актьорът научава партитурата си наизуст, но все пак много внимава, когато от екрана се чува звък на тъпана, той да не удря чинелите.

Мамалев е най-младият от четиримата,

вече се е снимал в “Пазачът на крепостта”, първия филм по сценарий на Стратиев, но именно “Окестър”-ът го изстрелва в звездната орбита.

Асен Драгнев е учител и на двамата китаристи от безименния оркестър. Пускат на плейбек мелодиите от филма и той им показва къде по грифа да държат пръстите си и как да ги местят. Дотогава и Поппандов, и Трифонов не са свирили на никакви инструменти, но за двата месеца така се изпедепсват, че във филма това въобще не им личи.

Най-трудно режисьорът Людмил Кирков намира изпълнителка за ролята на певицата Рени, която по сценарий в последния момент преди турнето измества титулярката, понеже е нещо като любовница на местния шеф на културата.

Пробвани са над 20 актриси,

студентки от тогавашния ВИТИЗ и дори и модната по онова време телевизионна говорителка Ина Симеонова.

Още с появата на манекенката Катерина Евро всички разбират, че това е точният човек. А пък нейният шанс се пръква от едно скарване с режисьора Стойчо Шишков, който казва, че манекенките не стават за нищо. Катето Евро еднага се сеща поне за две-три неща, за които много става, и му ги казва в очите. В името на сдобряването той я кани на пробни снимки и тя получава ролята.

Мария Каварджикова играе Ваня - другата певица, която е и приятелка на героя на Филип Трифонов. Тя обаче трудно достига до ролята заради морални скрупули на режисьора Людмил Кирков. Отначало той отказва да я вземе, защото по онова време е съпруга на неговия племенник - актьора Константин Цанев.

По време на снимките тя е бременна с второто си дете и това допълнително прави спомените й от онова лято наистина незабравими. “Мисля, че това е най-нежното нещо, което съм работила в киното”, признава Мария.

Като ръкавица по поръчка пасва образът на Миташки, управител на ресторанта, в който свири оркестърът, на актьора Димитър Манчев. Кирков, с когото са стари приятели и по левскарска линия, го взема без пробни снимки.

Когато снимат първите кадри с участието на Манчев, той по сценарий трябва да пие мастика.

Режисьорът сипва в чашата му истинско питие. Актьорът е притеснен, че ако правят повечко дубли, може да направи главата. “Пий и играй, отсича Кирков, ти можеш и едното, и другото!”

За малка, но знакова роля като чичо на барабаниста Гошето е поканен

най-великият епизодик в родното кино Георги Русев.

По същото време той снима “Дами канят” на Георги Мишев и Иван Андонов в Асеновград. За един ден го возят с кола до Айтос, прави епизода си и се връща при дамите в Асеновград.

Един снимачен ден само, но предостатъчен да роди култови реплики, които се повтарят и до днес: “Каква музика, бе?

Да ти пикам на музиката! При двайсе кокошки яйца от пазара купувам...”

“Оркестър без име” е сниман почти по цялото Черноморие - Албена, Златните пясъци, Созопол, Черноморец. Сценаристът Стратиев е с изключителни рефлекси към актуалностите на времето и напълно неревнив към текста си.

Людмил Кирков също е с голямо чувство за хумор и всичко това дава възможност на актьорите да импровизират на воля. Повечето от тези импровизации той запазва след това при монтажа.

Например когато Катето Евро като певицата Рени се оплаква, че й е паднал гласът, съвсем спонтанно Поппандов казва в кадър: “Ами наведи се да си го вдигнеш!” и това влиза във филма.

Три четвърти от диалога в сцените в хотелската стая, където Рени избяга от групата заради италианеца (Николай Николаев), също са актьорски импровизации.

Четиримата вкарват в диалозите популярни тогава лафове и това се приема много въодушевено от зрителите. Режисьорът Кирков измисля изречението на Рени: “Сега ще ви изпея една песен за любовта, морето и... още нещо.” Това “... и още нещо” наистина беше много натрапчиво тогава, употребяваше се под път и над път.

Освен че са добри приятели, Велко, Павел, Филип и Мамалев притежават и чувство за хумор, което няма граници. По време на снимките

те си правят страхотни номера

и въобще целият снимачен процес си е още една много смешна комедия.

Голям майтап става, когато снимат хората от оркестъра, които си поръчват нещо за пиене, докато чакат Велко, отишъл да търси “своя човек”. Певицата Рени иска цитронада с малко лед (“за да не ми падне гласът”), Филип си поръчва коняк метакса, Гошето - също коняк, но малък, понеже и той самият е малък, а Павката Поппандов - три коли, защото е много жаден. Снимат този епизод поне десет пъти и всеки път Поппандов изпива на екс първата си кола. Така в името на изкуството погълва почти литър, без да му мигне окото.

Една вечер четиримата решават да се направят на музиканти в казиното на Созопол. Пускат на плейбек “Ке сара” - хита на Рени от филма, а те грабват инструментите. Всички посетители, повечето от които са чужденци, онемяват: какъв е този нов оркестър, каква е тая шармантна певица, какво е това чудо? И почват да ги викат на бис. Наложило се да обясняват, че с тази песен само поздравили приятел за рождения му ден.

Един снимачен ден пък се развива съвсем по... български. Дълго репетират епизод, в който оркестърът спи на открито и сутринта го навалява дъжд. Докарват водоноска на снимачната площадка, но тя се оказва пробита. Ремонтират я, но се разбира, че няма вода, за да я напълнят. Когато всичко е готово, грейва слънце и режисьорът се отказва от епизода.

За Георги Мамалев остава паметна еротичната сцена с Катето Евро. Той и днес въздиша с мамалевска тъга заради факта, че зад кадър не е имало нищо повече от това, което се вижда на кадъра. И за двамата това лято се оказва последното свободно, следващата година минават под венчило.

Репликите на Филип Трифонов и по сценарий не са много, но той и режисьорът махат повечето от тях и накрая остават само 3-4. Едната от тях актьорът помни и до днес: “Ай сиктир! Десет дена ще й свиря под прозорците! Да не е Лайза Минели?!”

За да стане истинско изпълнението му, когато пиян води хубавото момиче от пощата в бунгалото си,

Филип изпива бутилка водка. Не го хваща и той иска още

Кирков забранява на Поппандов да му даде, но Трифонов тайно си пийва. И при влизането в бунгалото така си трясва главата в стъклената врата, че я прави на сол, а от лицето му плисва кръв. Това е и последното, което си спомня.

На сутринта се събужда в бургаската болница - бинтован и с вързани за леглото ръце. Пропиляват няколко дни, докато заздравеят раните му.

Иначе купоните са всекинощни и всички от екипа нямат време да се наспят като хората. Особено страшно е сутрин - когато се разбира, че махмурлукът не е класово явление, има го и на Запад, и на Изток.

И тогава някой ражда великия лаф: “Ах, морето - този син аналгин!” Понеже, недоспал или махмурлия, като се гмурнеш сутрин в него и възкръсваш като птицата феникс от пепелта.

На всички е толкова хубаво, че нарочно снимат бавно, да хванат цялото лято. За есента остават няколко епизода в ресторантта на Миташки. Сутринта, когато решават да ги отснемат, осъмват със сняг. И ги отлагат до следващото лято.

“Оркестър без име” излиза на екран 1982 г. и същата година печели две награди на Съюза на българските филмови дейци: отличието за режисура е връчено на Людмил Кирков, за музика - на Борис Карадимчев. Гледан е от над 2 млн. зрители, Павел Поппандов твърди, че всички българи зад граница го имат на касета или на дивиди.

През лятото на 1993 г. Станислав Стратиев написва “Оркестър без име 2” - продължение на комедията, в което проследява живота на героите си след 15 години.

Но пари за българско кино вече няма и в интервю писателят заявява: “... От днес тръгвам с босилек и менче да търся допълнителни средства.” Тъй като и четиримата музиканти са емигранти в Германия, има идея за копродукция и участие на немски пари и актьори.

Лидерът на четворката Велко е нещо като човек оркестър и свири на няколко инструмента за жълти стотинки в един подлез. Мълчаливият и странен Филип Трифонов обслужва всячески възрастна германка в богатия й дом.

Гошето Мамалев официално разхожда пуделите на забогатял сръбски гастарбайтер, а неофициално е момче за всякакви поръчки. Поппандов се е върнал към основната си професия и ремонтира коли в провинциален немски сервиз.

Рени на Катя Евро е прежалила италианеца Леопарди и е омъжена за много дърт, но и много богат германец и се радва на охолен живот. Един хубав ден всичките се събират и решават да се върнат в България и да отидат в малкото ресторантче на морето.

Там наглецът Миташки (Димитър Манчев) вече е собственик на няколко баровски хотела с луксозни басейни в дворовете им. Идеята четиримата да посвирят отново пропада.

Пропада и възможността сценарият да бъде заснет. И не само от безпаричие, а и заради типични нашенски скандали. През 1991 г. режисьорът Людмил Кирков е пенсиониран от Киноцентъра, изпада в депресия и се затваря в дома си. Има идея “Оркестър без име 2” да бъде заснет от Георги Стоянов.

Актьорите обаче се противопоставят на това и увещават Кирков да се върне на снимачната площадка. Той вече е болен и не може да работи. Отказва, но съветва актьорите да направят филма независимо с кой режисьор. Александър Морфов ми призна, че е говорено и с него, имал е и срещи със Станислав Стратиев, но те били повече опознавателни.

“Културата днес е като оркестъра на “Титаник”, който свири, докато корабът потъва. А когато корабът потъва последното нещо е грижата за оркестъра”, казва тогава Стратиев. През 1995 г. умира Людмил Кирков, 5 години по-късно инсулт покоси и писателя, малко преди да навърши 60.

С двамата си отиде и надеждата за продължение на един от най-харесваните и гледани български филми.