Скоро е Гергьовден. Слънце пак мечтите съживява

03.05.2021 Спомен
Църквата към манастира в Хаджидимово съхранява чудотворната икона на св. Георги, която лекува.
Църквата към манастира в Хаджидимово съхранява чудотворната икона на св. Георги, която лекува.

Къде да отидем на най-големия пролетен празник след Великден?

Ето няколко предложения за манастирите, чийто патрон и закрилник е светецът на кон, убил с копието си змея.

Защото Гергьовден се отбелязва не само край софрата с печеното агне. Чества се мъченикът за християнската вяра, загинал през 303 г. - св. Георги Победоносец.

6 май е и Денят на храбростта и на Българската армия. 

Седем от всичките 145 наши манастира носят името на св. Георги Победоносец. Първи сред тях е "Св. Георги Зограф" на Света гора.

Видите ли Зографския манастир, споменът ще е за цял живот. Мащабите и 10-вековната му история са чутовни. Всяка година на храмовия му празник монасите посрещат над 500 души. На Света гора обаче жени не се допускат от 1060 година. 

Манастирът "Зограф" е затворен правоъгълник. В центъра му са старата църква "Успение Богородично", построена в 1764 г. със средства на хаджи Вълчо от Банско, и новият съборен храм "Св. Георги", построен в 1801 г. В 19 ч затварят портите и гасят лампите. В 2,30 през нощта с клепало будят за службата в 3 ч, която продължава докъм 7,30 ч.

Следва общата трапеза, на която се полага и чаша вино. По време на хранене монах чете акатист на някой светец. Целта е да слушаш как са го мъчили, вместо да се ангажира вниманието с насладата от храната. За манастирите в Света гора понеделник, сряда и петък са постни и се яде по веднъж към 11 ч. В другите дни има две трапези - след утринната служба и след вечернята.

Трябва да се видят съкровищата на "Зограф" - светите мощи на св. Георги, Мария Магдалина, частица от честния кръст и др., съхранявани в голямата църква "Св. Георги". Там е и чудотворната Фануилска икона на св. Георги Победоносец, дала името на манастира.

Ако няма места и ви откажат виза за празника, имате друг избор пак на юг. На 12 км от град Гоце Делчев се намира манастирът "Св. Георги Победоносец" в Хаджидимово.

Силата му е магнетична заради чудотворната икона на св. Георги, която два пъти оцелява от пожар. Действителни истории за силата й се разказват от уста на уста, монасите също са описали случаи на изцеление в манастирските хроники. През последните години прогледнал 17-годишен младеж, загубил зрението си при катастрофа, проговорили нямата по рождение 5-годишна Магдалена от с. Места, както и 3-годишната Илве Терзиева от с. Абланица. Чудото при всички станало след преспиване в манастира срещу 6 май. Сега там ходят и се молят за здраве и помощ на св. Георги и християни, и мюсюлмани.

Покойният митрополит Натанаил бе ремонтирал из основи обителта, модерни стаи със самостоятелни бани могат да поемат до 70 души, но се резервират доста по-рано. На празника разрешават да се нощува в църквата и на двора в обителта. Хотелчета има и в Хаджидимово, и на 12 км в Гоце Делчев.

На север на 90 км от София е най-живописният наш манастир - гложенският "Св. Георги Победоносец". Намира се до с. Малък извор край Тетевен. Има 45 легла, в магерницата може да си приготвите храна, стига да си носите провизии. 

"Св. Георги Победоносец" в Поморие пък е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник и на град Поморие, затова е съпътстван с 3-дневен панаир. Манастирът е известен и с чудотворен барелеф на св. Георги.

Съграден е до аязмо,

което изцерява турски бей.

Той приема християнството и става първият игумен. 

Столичани могат да избират къде да отидат за празника. На ръка разстояние е Кремиковският манастир "Св. Георги Победоносец". Той е девически и началото му тръгва от ХIII в. Ако пък пътят е към Самоков, отбивката до с. Говедарци ще отведе до мъжкия манастир "Св. Георги Победоносец". Колкото малък, толкова и магнетичен е и девическият манастир "Св. Георги Победоносец" в с. Горни Богров.

В олтара е вграден огромен камък, белязан с 5 кръста Свети Георги на кон и до него убито животно са отпечатани на източната му стена, а на западната - света Богородица с младенеца.

Смайването обаче е пълно, защото камъкът расте и се е устремил към покрива на църквата. Чудото се намира на десетина метра от магистралата София-Варна.

"Той наистина расте. Преди стигах спокойно върха му, а сега трябва да се повдигам на пръсти", каза преди години тогавашният игумен отец Пламен. Височината му от 209 см вече подпира тавана.

Това място някога е било оброчище и хората са получавали там изцеление.

Заради чудодейната му сила християни вдигат храм още през Втората българска държава.

Легендата гласи, че цялата църква била златна. Върху руините й през турско построяват само параклис. Следващият храм се появява в края на XIX в. Тогава на богровеца Цвятко Дунев му се присънило да съгради черква около камъка и дава парите.

Свети Георги на бял кон обикаля край манастира и пази хората от беди, убедени са в Горни Богров. Преди да тръгнат за фронта през 1944 г. , мъжете минали през него да запалят по една свещ. Селото изпраща 103-ма на война и после всичките се завръщат живи. Жертви дават околните села Долни Богров, Яна, Железна, Бухово.

Македония: Почитат цар Иван Александър близо до Албания

"Свети Георги Победоносец" (или както се изписва сега в Северна Македония "Свети БорГи Победоносец") е разположен в селото Райчица, на 2 км източно от град Дебър в западната част на страната.

Дотам се стига, като прекосите Македония. Сега цялата област около Дебър и Гостивар, които са близо до границата с Албания, е населена с ентически албанци. Хубаво е да се върнете същия ден или да отседнете в по-голям град.

"Свети Георги Победоносец" е женски и е метох на известния Бигорски манастир "Свети Йоан Предтеча", който също си струва да се види. Манастирът е основан в началото на XIV век по времето на цар Иван Александър. Църквата е зографисана в периода от 1840 до 1852 година от зограф Михаил и монах Данаил от Бигорския манастир, а долният дял е изрисуван от техния ученик Дичо Зограф от Тресонче.

През 1945 г. комунистическата власт превръща обителта в конюшня. Възобновен е едва през 1999 г.

В манастира се изработват митри за владиците на Македонската православна църква, която не е призната за канонична от другите църкви.

Гърция: Ротондата в Солун

Манастирът "Св. Георги" се намира над Кукуш (Килкис на гръцки) - града, който до Балканската война е населен от българи.

Дотам може да се стигне през граничен пункт Кулата - Промахонас. Кукуш се намира на около 53 километра от Петрич и на 40 от Солун. Манастирът е включен във всички туристически маршрути на областта, но не предлага подслон за поклонници. Това лесно може да се уреди в самото градче. Цените за нощувки не се различават от тези в България извън туристическия сезон.

Ротондата "Св. Георги" в Солун от III в. е най-старата църква в града. Била замислена като мавзолей за император Галерий, но Константин Велики я превърнал в черква. И днес е запазено минаре от времето, когато турците я правят на джамия през ХV в. В много отношения храмът напомня ротондата "Св. Георги" в София. На самия празник можете да се поклоните на мощи на св. Георги, които в този ден се изнасят за поклонение след сутрешната света Златоустова литургия.

Сърбия: Темската обител край Пирот

Манастирът "Джурджеви ступови" ("Стълбове на св. Георги") бе възстановяван 40 години. Той е личен дар за църквата от княз Стефан Неманя в края на XII век - след успешната битка срещу византийците през 1171 г. Друг дарител е княз Драгутин, приел монашество с името Теоктист. Гробът му е до главната черква.

Манастирът се намира в областта Стари Рас, която се смята за люлка на сръбската народност. Името му идва от две високи звънарни в романски стил. Посрещането от монасите е изключително топло.

Намира се на 250 км югозападно от Калотина до Нови пазар, близо до границата с Босна. Ще се наложи да питате за пътя, дори да имате подробна карта. В "Джурджеви ступове" има също мощи на св. Георги, пред които можете да се поклоните с молитва за подкрепа в благочестивите начинания.

По-близо е Темският манастир "Св. Георги"

Намира се край село Темска в община Пирот. До 1878 г. е български. Манастирската черква е строена през XVI в., а централните й части са зографисани през 1576 г. От 1924 г. манастирът е девически, първите монахини са от Русия - бегълки от революцията.

Пирот е на 60 км от София. Не правете грешката да отваряте дума за история. Близо до Пирот е и известният Погановски манастир. Табели упътват за мястото.

Румъния: Българският храм в Тулча

Особено е усещането навръх Гергьовден да се поклоните в българска черква в Румъния. Идете до Тулча - някогашен български град в Северна Добруджа. Там е нашият храм "Св. Георги", вдигнат през 1667 г. от български първенци заедно с училището, от което днес няма помен. Олтарните икони са дело на Станислав Доспевски. Като изключим надписите по иконите, всякакво друго свидетелство за българското минало на града е старателно унищожено. До Тулча се стига лесно с кола от Силистра или от Дуранкулак. Растоянието е около 70 км.

При мощите на св. Петка в Яш

Град Яш се намира на границата с Молдова в североизточната част на Румъния. Там задължително трябва да се поклоните на мощите на света Петка Българска, която в Румъния е Румънска", както в Сърбия - Сръбска.

Черквата "Свети Георги" е в Патриаршеския комплекс, строена е през 1761-1769 г.

В Яш е на особена почит и най-големият средновековен герой на Румъния и на Молдова - Стефан Велики, който славно разбивал войските на султана. Това, което няма да разберете за него, е, че св. Стефан Велики (Стефан Чел Маре) е най-известният ктитор на българския манастир на Света гора - "Св. Георги Зограф", както и на българската черква в Йерусалим.

Причината за това е, че езикът на който св. Стефан е говорел, е български. За това в Румъния рядко се споменава, най-много да се каже, че "езикът на администрацията бил български", без да се уточнява защо. Пътят до Яш е 600-700 км от София. В Яш можете да отседнете на хотел или да потърсите подслон в манастира "Голия".

Ако минавате през Букурещ, непременно се поклонете на мощите на другия голям български светец, който се почита особено в Румъния - св. Димитрий Басарбовски. Те се съхраняват в черквата "Три светители".