Майката на Иисус напуска земния живот на 15 август

15.08.2022 Spomen.bg онлайн
Варненската Богородица е на 420 години.
Варненската Богородица е на 420 години.

През 1. век в Йерусалим на 64 годишна възраст Св. Богородица отива в по-добрия свят на небето.

Вярващите наричат този ден Голяма Богородица. Смъртта й била лека, сякаш е заспала. Затова днес честваме Успение Богородично. 

На успението край смъртния й одър били всички апостоли, като само Тома закъснял с 3 дни. Той поискал да й се поклони, отворили пещерата, където била погребана, но в нея видели само погребалната й плащеница.

Мария е дъщеря на бездетните дълго време юдеи Йоаким и Анна, които Бог накрая дарил с дъщеря. Родила се на 8 септември  и като навършила 3 години, родителите й я отвели в Ерусалимския храм и посветили на Бога, както обещали в молитвите си. Мария останала там 11 години до пълнолетие. Искала да служи на Бог и дала обет да не се омъжва и да остане завинаги дева.

Но според закона тогава, след като е навършила пълнолетие, не е можело повече да остане в храма, а трябвало да се омъжи. Първосвещеникът Захарий знаел за обета й, но за да не погазва закона за съпружеството, формално я сгодил за овдовелия 80-годишен старец Йосиф от Назарет, който се задължил да се грижи за нея и да пази нейната девственост. Тя получила от архангел Гавриил радостната вест, че Господ е избрал нея да бъде майка на Спасителя на света. Заченала непорочно от Св. Дух, тя ражда Иисус, когато отиват за всенародно преброяване във Витлеем.

Животът на Мария преминавал в благочестие - грижела се за болни, помагала на бедни, сираци и вдовици.

След кръстната смърт на Иисус и възкресението, майка Богородица остава в Ерусалим. Нейните ранни спомени за живота й записва близкият евангелист Лука - лекар и художник. Той нарисувал неин портрет икона, от който по-късните иконописци взаимствали образа й.

На раменете и на челото й се поставят 3 звезди. Най-старото известно изображение на Богородица с младенеца е от катакомбите Присцила в Рим. Най-известни са два основни типа - Одигитрия, т.е. "Пътеводителка", в която Богородица държи малкия Иисус и сочи пътя, истината и живота, и Елеуса, т.е. "Милостива".

Иконата "Успение Богородично" е описателна, с многобройни символни елементи. Веднъж е изписано тялото на Божията майка на одър, над него Христос държи в ръцете си душата й, а третият й образ е в горната част на иконата, когато вече Богородица е на небето.

Три църковни празника са свързани с Пресвета Мария - Рождество Богородично - на 8 септември, Въведение Богородично - 21 ноември, когато се чества Денят на християнското семейство и най-големият е днешният - Успение Богородично, предшестван от 15-дневен пост.

В Троянския манастир всяка година изнасят любимата икона на покойния патриарх Максим.

Троянската "Св. Троеручица" е любимата на покойния патриарх Максим. Знамение и чудо е появяването на иконата в манастира и монасите го смятат за божи дар. Преди 4 века, малко след като отшелници положили основите на обителта, на път за Влашко минал светогорски монах. Той носил иконата на "Троеручица", която била копие на чудотворната от Хилендарския манастир.

Монахът отпочинал ден-два и отново тръгнал с коня по пътя си. Но след 300 метра конят спрял и нищо не могло да го накара да продължи напред. Монахът се върнал, а после и другите му опити да продължи се проваляли по същия начин. Изтълкували го като знак, че "Св. Троеручица" иска да остане на това място. Така отшелникът продължил със сълзи на очи към Влашко без нея.

Оттогава 400 години чудотворната икона прави чудеса, като носи изцеление и облекчава живота на хората след молитви към нея. Десетки хиляди богомолци се стичат да я зърнат поне веднъж в годината. Това става на храмовия празник в Троянския манастир "Успение Богородично" на 15 август.

Тогава я изнасят сред поклонниците, за да пръсне

чудодейната си сила.

Хората закономерно свързват изцелението си от болести със света Богородица, защото Христос лекува чрез Божията майка, казват монасите. Стотици са писмата, събрани в Троянската обител от благодарни миряни, усетили чудодейната сила на вълшебната икона.

Троянската "Троеручица" е най-известната у нас, но такива чудотворни образи на Богородица има още в Стара Загора и Арбанаси. Обикновено

към основни изображения като Елеуса или Одигитрия се добавя

трета ръка.

Произходът на иконите на "Богородица Троеручица" се свързва с чудото, което се случило през VIII век на свети Йоан Дамаскин. Наклеветен, той бил наказан, като му била отрязана дясната ръка. След дълги молитви към Богородица ръката му по чудесен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони в православната иконопис върху различни изображения на Богородица се добавя третата ръка.

Света гора дава "Достойно ест" на София

Чудотворната икона "Достойно ест" пристигна на 27 октомври 2012 г. в София, за да остане завинаги в храм- паметника "Св. Александър Невски" по случай 100-годишнината му. Вярно, не оригиналът й от манастира "Пантократор" в Атон, но негово точно копие. Това решиха представителите и игумените в общия събор на 20-те свещени манастира в Света гора. Така те отговориха на прошението на БПЦ, изпратено с молба иконата на св. Богородица "Достойно ест", която се намира в Карея, да бъде донесена в България за поклонение и духовна подкрепа на българския народ.

След молебена при посрещането й имаше всенощно бдение. На следващия ден, 28 октомври, бе светата литургия, когато се честваше и 100-годишнината на катедралата.

Врачешката светица

Иконата на Пресвета Богородица е известна като "Радуйся благодатная Марие". Намират я през лятото на 1890 година, когато Божията майка се явява във видение на момъка Атанас Якимовски-Комитски от ботевградското село Врачеш. Атанас заспал под вековно крушово дърво и чува на сън Божията Майка: "Тук имаше манастир, турците го изгориха, а монасите избиха..." Богородица показва къде точно се намира храмът на манастира "Св. 40 мъченици" и посочва на Атанас мястото на лековитото аязмо над обителта. Атанас се събужда и хуква към селото да каже, че наистина му се е явила Богородица.

 Започват да копаят и откриват основите на черква, костите на убитите мъченически монаси и прочутата днес чудотворна икона на Врачешката света Богородица.

Тя се оказва неповредена от пожара.

Възстановяват манастира, а тленните останки на монасите занасят в костницата на Рилския манастир.

През 1990 г. иконата се реставрира. При работата се откриват два пласта. Те са свалени, за да изгрее най-старото изображение, с което Богородицата от Врачеш е известна днес. Експерти отнасят оригинала към XVII век.

Самата Божия майка обещала при явяването си на Атанас Якимовски да изцерява всеки, който с вяра отива при аязмото над манастира. 130 години чудотворната икона спазва този обет. 

Бачковската прелетяла от грузински манастир

Иконата на Бачковската Св. Богородица е една от най-известните у нас. Подарена е през 1311 г. на от двама грузинци. По-интересно е преданието, че "прелетяла" от грузински манастир и озарила в светлина местността Клувията. Пастирчета видели чудния огън и известили в манастира. Монасите я пренесли в църквата "Св. Богородица". На сутринта обаче иконостасът бил празно. Иконата "избягала" в Клувията. Върнали я, но "бягството" се повторило. В съня на монах казала, че

ще остане в манастира, ако й отредят място вдясно при входа на храма,

за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом.

Днес тя е на трон вдясно от главния вход.

Варненската е на 420 години

Малък храм в Гръцката махала на Варна, вкопан в земята през турско, пази чудотворна икона на Богородица с младенеца. Храмът "Панагия - Свето Успение Богородично" е на 420 години и е построен заради светинята.

През 1602 г. я открива християнин, отишъл за вода от аязмото до днешния квартал Възраждане. Във водите му той видял отражението на икона. Вдигнал глава и я съзрял да стои сякаш във въздуха между клоните на голям бряст. В града разказал на свещеника и народът тръгнал да види чудото. Свалили иконата от клоните и тръгнали обратно. Воловете на гърка обаче не потегляли и затова качили светинята на каруца, карана от българин. Тогава шествието поело към Варна. Решено било където спрат воловете, там народът да вдигне и храм в чест на Богородица. Животните спрели, където днес е храмът в Гръцката махала до ул. "Калоян".

Край аязмото имало манастир от Второто българско царство, но турците го опожарили.

Неми проговарят в Рибната църква в Асеновград

В Асеновградския храм "Св. Богородица Благовещение", известен още като

Рибната църква (заради аязмото с рибки под нея),

чудотворни дела върши иконата на "Св. Богородица Милостива".

Самият храм е построен върху параклис от XII век и най-вероятно намерената при разкопки чудотворна икона да е оттогава. Тя е реставрирана през XVIII в., а в наши дни са установени под нея няколко стари пласта, което потвърждава версията за средновековен произход на реликвата. Църквата пък е първата, в която Захари Зограф е оставил свои стенописи.

Няма болест, която иконата да не е изцерила - нямо проговаря, сляпо проглежда, но най-много са бездетните, които, пристъпили с вяра към нея, раждат.

През 1909 г. в църквата станало знамение, известно сред местните като "небесната служба". Над Асеновград се разнесъл звън от клепала, църквата сияела, чували се песнопения, като на света литургия. Знамението продължило 4 часа.

Умилителната от Златната ябълка помага на бездетни

Книга в Асеновградския музей свидетелства за чудотворните дела на Св. Богородица Успение" (Милостива) от кв. Горни Воден. Историята започва през 1765 г. Бездетна жена тръгнала отдалече за Горни Воден, но закъсняла за службата в черквата "Св. Богордица Успение" навръх храмовия празник. Нафората била свършила и свещеникът й дал ябълка, оставена пред иконата "Богородица Благодатна". Страдалката я приела с вяра и след време забременяла. А като родила, поръчала да изковат от злато ябълка и я дарила да украсят иконата.

Оттогава датира ритуалът "Златната ябълка".

В първия петък от Великия пост се наплита венец с 20 кг ябълки, закичват го на иконата "Св. Богородица Благодатна", а на Лазаровден след литургията венецът се маха и всяко бездетно семейство получава по една ябълка.

От 1896 г. всяка година на празника Преполовение между Възкресение Христово и Петдесетница чудотворната икона на Богородица - Елеуса (Милостива) се изнася с литийно шествие до Бачковския манастир. Богомолците в този ден могат да се поклонят на двете чудотворни икони с образите на Божията майка - Бачковската и Асеновградската.

Тя плаче в Арбанаси

Арбанашката св. Троеручица се явява на монах иконописец от Атон през XIII век. Той трябвало да я нарисува и отнесе в Търновград. Изпълнил заръката, но манастир с нейно име имало в Арбанаси и отнесъл светинята в обителта "Свето Успение Богородично". С появата й започнали и знаменията, и чудотворните изцерения на вярващи.

При турското нашествие иконата била заровена в земята, а векове по-късно сама се разкрила. Овчарче чуло сякаш майка да оплаква рожбата си изпод земята до манастирската стена, казало на съселяните си и като разкопали, я открили. Нарекли я "Плачещата Богородица", а тя доказала чудотворната си сила върху болни.

 Горнооряховци направили сребърен обков на иконата. Тогава била добавена сребърна и позлатена ръка, заради които я нарекли Троеручица.