А в Потсдам започват разногласията, довели до Студената война между Запада и Съветския съюз
За малко повече от век лидерите на големите държави провеждат над 20 конференции, някои от тях регионални, за да прекроят картата на света и да установят траен мир. Засега опитите не са особено успешни.
За нов световен ред говорят страните от Оста – Рим, Берлин и Токио. В пакта, който сключват на 27 септември 1940 г., те гръмко обявяват, че той не засяга съществуването на “сегашните” отношения на трите държави със СССР. Те обаче си разделят света на сфери на влияние, а след по-малко от два месеца Хитлер подписва плана “Барбароса”
за нападение над СССР. До това време той е нападнал Полша и си я е поделил със Сталин. Два дни след немското нападение Франция и Великобритания обявяват война на Германия. Европейските държави се предават една след друга и единственият сериозен противник на нацистите остава Великобритания. Япония пък е нападнала Китай десетина години преди подписването на пакта. През 1941 г. тя атакува и Пърл Хърбър и унищожава голяма част от американския флот. САЩ се включват във войната. Сталин като отговор си е “взел” Карелия, прибалтийските държави и Финландия. Двадесет дни след като Германия напада СССР, Сталин и Чърчил сключват споразумение за взаимопомощ. Изглежда, че новият световен ред е наложен.
Само дето той се оказва нетраен и се налага малко по-късно, и то от други държави – победителите във Втората световна война.
Днес покрай срещата на “тримата големи”, каквито е имало и на три пъти от 1943 до 1945 г., се търсят аналогии с Ялта. Дали не забравяме Техеран?
Там срещата на Сталин, Рузвелт и Чърчил е посветена на откриването на втори фронт в Европа и операцията “Овърлорд” – откриване на Втория фронт в Европа. На срещата от 28 ноември до 1 декември 1943 г. се обсъжда точно това. Още на първото заседание Рузвелт казва, че САЩ са въоръжили 11 френски дивизии. Сталин го репликира, че някои управляващи във Франция, по това време в изгнание, искат да преметнат съюзниците. Според него те си мислели че съюзниците ще им “поднесат” Франция наготово, и не искат да воюват за тях. Рузвелт отвръща, че Чърчил бил убеден, че Франция ще се възроди напълно и скоро ще стане велика държава. Той обаче не бил на това мнение.
На следващия ден Рузвелт говори и за Балканите и България. На Балканите имало 12 български дивизии в страната и още 9 в Гърция и Югославия. Ако, казва той, Турция влезе във войната, то
България ще трябва да премести тия дивизии в Тракия
На 30 ноември тримата обсъждат и операция “Овърлорд”. До това време Съветската армия е спечелила битките при Сталинград и Курск. Чърчил дава подробности за операцията, която планира. Оптимистично заявява, че англичаните ще бъдат готови за датата, която се планира. Те ще участват с 500 000 човека и 4000 самолета.
Американците пък тепърва започвали прехвърлянето на своите войски. По предварителни разчети те щели във всеки един от следващите 5-6 месеца да прехвърлят по около 150 000 души.
Стигат и до Финландия. Чърчил казва, че е разочарован от нея. Той се спира на това, че смята, че Съветският съюз трябва да си обезпечи подхода към Ленинград и сигурност като водеща морска държава в Балтийско море.
От 4 до 11 февруари 1945 г. се провежда отново конференция, този път в Ялта, между Сталин, Чърчил и Рузвелт. Вече изходът от Втората световна война е ясен и тримата се заемат със следвоенното уреждане не само на Стария континент, но и на света. Десантът на съюзниците е довел да изключване на Италия от войната. Червената армия пък е превзела Будапеща, на 60 километра е от Берлин при река Одер.
В Ялта Рузвелт започва разговора с това, че преди две години е говорил с Дьо Гол в Казабланка. Той му казал, че на Франция е нужен духовен вожд, както преди 500 години такъв била Жана д'Арк. Той се смятал именно за такъв.
Най-големи обсъждания има около разделението на Германия. Сталин припомня, че е било казано от Рузвелт - страната да се раздели на пет части. После са обсъждали с Чърчил тоя въпрос на среща в Москва, от която е т.нар. “салфетково споразумение”. Там англичанинът предлага тя да се раздели на две части. При обсъждането изникват и нови въпрос си: как точно да бъде разделена.
Тримата са единодушни, че Германия трябва да загуби значителна част от територията си, в която вече са руските войски. Чърчил обаче предлага те да бъдат предадени на Полша. Други въпроси, които трябва да се решават, са как да се раздели долината на река Рейн, границата между Франция и Германия, въпросът за владението на промишлените райони Рур и Саар.
Дълго се обсъждат и статутът, правилникът и как да се гласува в Съвета за безопасност. Разногласия обаче се появяват по репарациите, които трябва за заплати Германия.
Съветското предложение е най-напред репарации да получат тези страни, които са изнесли основната тежест на войната. След това и всички останали. Настрани остава използването на работната сила на пленените германци. Материалните репарации ще се вземат както от територията на Германия, така и извън нея – оборудване, вагони и локомотиви, транспортни морски и други германски предприятия и военно-икономическото разоръжаване на Германия. Тези вземания ще се правят до две години след края на войната, а хранителните стоки – до 10 години. Общата сума на репарациите за Германия е 20 милиарда долара.
Американското
предложение е различно
В Ялта Чърчил, Сталин и Рузвелт се договарят и до три месеца след края на войната в Европа Съветският съюз да нападне Япония и да я принуди да капитулира.
Това решение не е изпълнено. САЩ хвърлят атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, но Япония и тогава не капитулира. По време на конференцията Чърчил губи изборите и се оттегля от преговорите. Рузвелт пък е починал през април и на негово място е Хари Труман. Между съюзниците вече са се появили първите разногласия.
На Потсдамската конференция от 17 юли до 2 август 1945 г. са се появили първите сериозни различия между довчерашните съюзници САЩ, Великобритания и СССР. Това е началото на студената война. Преговорите започват Труман, Сталин и Чърчил, загубил министър-председателския пост и сменен от 26 юли от Клемент Атли.
Мястото е избрано символично. Берлин е в руини, дворецът “Цецилиенхоф” край Потсдам е запазен, а именно в него на 21 март 1933 г. райхспрезидентът фелдмаршал Паул фон Хинденбург се здрависва с Хитлер и го поздравява за назначението му за райхсканцлер на Германия, което е направил още на 30 януари. Тримата, както и в Ялта, са единодушни, че трябва да направят така, че нацизмът да бъде изкоренен, Германия никога повече да не заплашва своите съседи и
да подготвят условия
за мир в целия свят
И единогласието свършва дотук. Разногласията са доста повече, които сумарно опират до едно - как да разделят дяловете от общата победа. Труман, Чърчил и впоследствие Атли са категорично против съветизацията на страните от Източна Европа. Сталин пък е неотстъпчив в желанието си за укрепване на съветските граници с щит от верни държави.
На предишната конференция в Крим СССР е предявил претенции за 20 милиарда долара репарации от Германия след края на войната. Труман се е съгласил на 10 милиарда за руснаците. В Потсдам в съгласие с Чърчил категорично отказват тези пари да се изплатят на СССР.
Сериозни разногласия предизвиква и положението в държавите, през които е преминала Червената армия, за да достигне до Берлин. Разнобой има и по това къде да минава полско-германската граница. Труман категорично поставя условието в България и Румъния да се сменят правителствата на комунистическото малцинство с демократични. В противен случай двете държави няма да получат международна легитимност и не ще бъдат приети в ООН. Сталин е категорично против. По отношение на Италия Труман заявява, че ще ѝ окаже съдействие за членство в световната организация. Сталин пак е против и настоява за 100 милиона репарации от нея. До съгласие не се стига и за разделение на германското злато, ценни книжа и активи, както и за голяма част от технологиите и за дори цели заводи, изнесени от съюзниците.
"Искаме да видим силна демократическа Полша"
Какво реши Ялтенската конференция? В преамбюла е отбелязано: Нацистка Германия е обречена. Германският народ, опитвайки се да продължи своето безнадеждно съпротивление само прави цената на своето поражение по-тежка.
- -
Ние се договорихме за обща политика и планове за принудително осъществяване на безусловна капитулация, които ние ще предпишем на нацистка Германия, след като германското въоръжено съпротивление бъде окончателно съкрушено.
- -
Нашата непреклонна цел се явява унищожението на германския милитаризъм и нацизъм и създаване на гаранции за това, че Германия никога повече да не нарушава мира в целия свят. Ние сме изпълнени с решимост да разоръжим и разпуснем германските въоръжени сили, веднъж и завинаги да унищожим германския генерален щаб, който нееднократно съдейства за възраждане на германския милитаризъм.
- -
Ние обсъдихме въпроса за вредите, причинени в тази война от Германия на съюзните страни, и признахме за справедливо Германия да възмезди тези загуби в натура в максимално възможна степен.
- -
Ние решихме в най-близко време да създадем с нашите съюзници всеобща международна организация за поддръжка на мира и безопасността. Ние считаме, че това е съществено както за предотвратяване на агресията, така и за отстраняване на политическите, икономическите и социалните причини за войните по пътя на тясното и постоянно сътрудничество на всички миролюбиви народи.
- -
Ние съставихме и подписахме декларация за освобождение на Европа. Тази декларация разглежда съгласувани политики на трите държави и съвместните им действия за разрешаване на политическите и икономическите проблеми на освободена Европа в съответствие с демократическите принципи.
- -
За Полша
Ние се събрахме на Кримската конференция, за да разрешим нашите разногласия по полския въпрос. Подробно обсъдихме всички негови аспекти. Отново потвърждаваме нашето желание да видим една установена силна, свободна, независима и демократическа Полша и в резултат на нашите преговори се съгласихме на условията, в които новото полско правителство ще бъде сформирано на такива принципи, че да получи съгласие от трите държави.