10 ноември преди 40 години. Зала "Универсиада" е претъпкана до краен предел. Предстои категория до 60 килограма от световното по вдигане на тежести. С участието на феномена Наум Шаламанов, известен преди това като Наим Сюлейманов. Едва ли някой в този ден си е мислел, че режимът, който смени името на щангиста ще падне само след 3 години. И това ще бъде последната титла на Наум за България.
Шаламанов вече е голямо име в българския спорт. Въпреки че е само на 19 години. Зад гърба си има световна титла плюс една за младежи, въпреки че е само юноша, три европейски, два успеха във финалите на световната купа в Сараево и Монте Карло.
По време на игрите "Дружба", които заместват олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. за социалистическите игри печели първото място с двубой от 297,5 килограма. Зад океана китаецът Ву Шуде става шампион със скромните 267,5 килограма. Или с 30 под българина.
Наим печели категорично и битката с доскорошния хегемон в категорията Юрик Саркисян. През пролетта на 1986 г., само няколко месеца преди световното, той го разбива на европейското първенство в Карлмарксщат (ГДР). Наим завършва със световни рекорди - 145,5 килограма в изхвърлянето, 187,5 в изтласкването и 332,5 в двубоя. Саркисян е след него на 37,5 килограма, което за категорията е невероятна разлика. И никой не е изненадан, че в София СССР решава да пропусне категорията. Няма за какво да се хаби човек, който да не може да се справи с Наим.
Шаламанов е пример за спортист от социалистическа България. Среща се с Тодор Живков, подаряват му кола, апартамент в София.
И така на първенството на планетата в София шоуто е гарантирано. И Наум Шаламанов го прави. Първите му опити са, след като всички останали са приключили със своите. И е във вихъра си. 147,5 килограма в ихвърлянето, 188 в изтласкването и 335 двубой. Отново хеттрик от световни рекорди. При лично тегло от 59,8 килограма. Или отново вдига три пъти собственото си тегло в изтласкването, което и до днес е някаква аномалия и почти няма щангист, който да може да постигне това. Залата ще се срути от аплодисменти.
Титлата за Шаламанов е трета поред на световното за България в най-доминиращото първенство на планетата в историята на българския спорт.
При най-леките до 52 килограма Севдалин Маринов е едва четвърти в изхвърлянето със 112,5 килограма. Толкова имат Жуокиан Хе (Китай) и Юн-Сук Лиу (КНДР), но асеновградчанинът е най-тежък от тримата - със 100 грама над китаеца и с 200 над корееца. По тогавашните правила се гледаше личното тегло и най-лекият печелеше. Полякът Яцек Гутовски е първи в движението със 115 килограма. В изтласкването Хе и Лиу бързо отпадат от битката, в която се намесва и Алексей Колоколцев (СССР). Гутовски приключва със 137,5 килограма, Колоколцев спира на 140. Тогава за първи път излиза на подиума Маринов и пред него са 145 килограма. Толкова, колкото му трябват за титлата. С 10 повече от личния му рекорд. И ги заковава.
В следващата категория драмата е още по-голяма. Митко Гръблев и китайците Инкиан Хе и Румин Лаи завършват наравно първото движение - по 127,5 килограма. Българинът обаче е по-тежък от Хе със 100 грама и по-лек от сънародника му също със 100 грама. Само на 2,5 от тях е Оксен Мирзоян (СССР), който пък има предимството да е най-лек от всички.
В изтласкването Леи хваща нула, а Хе и Мирзоян приключват със 160 килограма. Гръблев остава с последния опит и записва 162,5 килограма. Рискът е огромен, защото, ако не успее, отива на трето място в класирането. И това е може би най-драматичният момент от цялото първенство. Митко се разхожда по целия подиум в опит да укроти щангата и накрая успява. Втора поредна титла за България с двубой от 290 кила. На 2,5 след него остава Хе, а на пет - Мирзоян.
Иван Абаджиев е запазил шоу за публиката и след Наим. Следващите две категории предлагат драматична битка за титлите, но само между българи.
В категория до 67,5 килограма за златото се борят Михаил Петров и Стефан Топуров. Петров успява да вдигне с по 2,5 килограма повече от съотборника си във всяко едно движение и грабва титлата с 342,5 килограма в двубоя. Топуров остава с 337,5. Бронзовият медалист Марек Северин от Полша е точно на 20 килограма от победителя. Тотално и пълно превъзходство.
В категория до 75 кг сценарият отново предвижда български дуел за златото. Шест месеца по-рано на европейското в Карлмарксщат (ГДР) дебютантът и бъдещ олимпийски шампион Борислав Гидиков и Александър Върбанов са първи и втори. И драмата е пълна.
Гидиков чупи световния рекорд в изхвърлянето със 168,5 килограма. Тогава обаче за двубой се брояха само тежести, които са кратни на 2,5, а всичко нагоре е за рекорд. Или влиза в изтласкването с постижение от 167,5. Във второто движение обаче Върбанов успява на 212,5 килограма, докато Борислав спира на 205, а е и по-тежък. Така Сашо чупи световния рекорд в двубоя с 377,5 килограма. Гидиков е на 5 от него. Превъзходството на българите е подчертано от постижението на третия - Андреа Сокачи от Румъния, който е със скромните 350.
Асен Златев прави поредните титли на България шест, след като смачква конкуренцията в категория до 82,5 килограма. Той прибира всички златни медали, като чупи и световния рекорд в изтласкването с 225 килограма. Преднината му пред втория е почти като при Наим - цели 15 килограма. Асен завършва с 405 килограма, а Исраил Арсамаков от СССР е само с 395. Трети с 385 е унгарецът Ласло Барси, но той прави нещо изключително. Оставя български щангист без медал. Здравко Стоичков е четвърти, само на 2,5 кила от отличието. Той е единственият извън тройката на това първенство.
Чак на седмия ден останалите си отдъхват. Следват три категории без българи. В първата - до 90 килограма, триумфира Анатоли Храпати (СССР) с втората си световна титла. Той записва 412,5 килограма, с 5 повече от съотборника си Виктор Солодов. Унгарецът Золтан Балашфи е трети. Нику Влад от Румъния става първият чужденец със световен рекорд в категория до 100 килограма, като изхвърля 200,5 килограма. В крайна сметка печели златото с 437,5 килограма, 7,5 пред Борис Серьогин (СССР), а бронзът е за Ласло Шани (Унгария). И Юрий Захаревич (СССР) прави шоуто в категория до 110 килограма, като чупи всички световни рекорди - 201 килограма в изхвърлянето, 248 в изтласкването и двубой от 447,5. На 20 килограма след него е съотборникът му Сергей Нагирни, а поредния бронз прибират унгарците чрез Йозеф Ячсо.
За българската публика обаче остава и десерт. При свръхтежките се очаква битката между нашия Антонио Кръстев и Леонид Тараненко (СССР). Хасковецът по традиция е най-тежкият на първенството - 161 килограма, докато съперникът му е само 138,4. Кръстев обаче бе майстор на изхвърлянето и чупи световния рекорд със 215 килограма, с 15 повече от Тараненко. Тази разлика кара съперника на Кръстев да отиде на непосилни за него килограми във второто движение и прави нула. Антонио грабва седмата титла за България с двубой от 460 килограма. На 30 от него е Манфред Нерлингер (ФР Германия). С 50 по-малко е третият Роберт Сколимонски от Полша.
Така приключва най-успешното световно в историята на българския спорт въобще. В нито един друг спорт не са достигани подобни висини.
Следват дежурните разходки по офисите на партийни и държавни ръководители. В началото на декември следват финалите на световната купа в Мелбърн (Австралия). Там Наим ще спечели отново категорията си, но в крайното класиране остава четвърти, защото победителят се определя по системата "Синклер" спрямо личното тегло. След края на състезанието споменава на Александър Върбанов, с когото са в една стая, че не смята да се прибира в България. По време на банкета излиза уж да изпуши цигара и през тоалетната изчезва в нощта.
След няколко дни каца в Турция с личния самолет на президента Тургут Йозал.
Така от картата на света изчезва Наум Шаламанов, за да се появи Наим Сюлейманоглу.