Откроени са 23 съвременни имена в културата и 8 в спорта
Разгледахме три учебника “История и цивилизации” за 10-и клас. Единият е от 280 страници, вторият - 312 стр., третият - 248 стр.
Общо 17 са авторите им, от тях 10 професори. Сред авторите са проф. Христо Матанов, проф. Пламен Павлов, проф. Райна Гавраилова, проф. Людмил Спасов.
Могат ли младежите да станат “леви” или “десни”, “русофили” или “евроатлантици”, като получат
различна версия на историята ни
според кой учебник са избрали учителите им?
Не. Учебниците не се различават радикално в оценките на историческите събития. През 14-и век България пада под “османска власт”. През 30-те години на 20-и век се установява “авторитарен монархически режим” според двата учебника, докато оценката за цар Борис III при третия е по-балансирана.
16-годишните четат навсякъде, че на 9 септември 1944 г. е извършен преврат. От “комунистите”, пише единият учебник, другите два разказват, че след преврата идва на власт Отечественият фронт.
Тодор Живков е управлявал тоталитарно според два учебника, а според третия - с еднолична власт, като “тепърва историята ще дава оценка на “живковизма”, но заедно с нарушаване на голяма част от гражданските права българите са имали социална стабилност”.
И трите учебника разказват актуалните събития до 2018-2019 г., като завършват с успешното председателство на Съвета на ЕС в София по време на третия кабинет на Бойко Борисов. В два от трите присъства Румен Радев като президент. Единият учебник заключава: “През 2019 г. България е стабилна във финансово отношение, защитава активно своето мнение в ЕС. Липсва обаче политическо разбирателство между отделните политически сили по възлови теми за днешното и бъдещото развитие на България.”
Формулата на Живков
Единият учебник: “Основна формула на Живковото управление е социална сигурност срещу подчинение на режима.”
Втори учебник: “Култът към личността на Живков достига огромни размери. Портретът му виси във всеки кабинет и класна стая, посвещават му се стихотворения и филми, членовете на семейството му са на ръководни позиции във властта.”
Трети учебник: “След споразумение между Великите сили тя (България - бел. ред.) става част от Източния блок. Постепенно в страната се установява управление на комунистическата партия. Настъпват коренни промени в политическото и икономическото устройство. България става република. Извършва се национализация на предприятия, банки, мини и колективизация на земята. През първите десетилетия в страната се налага режим, който води до унищожаване на предишния елит от офицери, интелигенция, крупни предприемачи. Идеологизират се образованието и културата. По време на “държавния социализъм” настъпва частична либерализация. Държавата изгражда научни центрове, предприятия. Особено внимание се отделя на медицинското обслужване и образованието. (...) В края на 80-те години настъпва криза, която води до падане на жизнения стандарт на населението. Част от предприятията, въпреки помощта на държавата, са нерентабилни. Надига се недоволство. През ноември 1989 г. е извършен вътрешнопартиен преврат. В страната се налага многопартийна система.”
Ето как са описани времената на соца: “Целта на властта е да заличи свободната личност и да се създаде маса от хора, в която всички са еднакви. Това еднообразие засяга повечето сфери: еднакви дрехи, мебели, апартаменти, автомобили. Равенството обаче е привидно. То не засяга бита на партийната върхушка, която създава нов слой от обществото - номенклатурата. Това е прослойка, която се ползва с редица привилегии и удобства - пазарува в специални магазини, посещава места за отдих, които не са достъпни за обикновените хора, ловни хижи, получава специални медицински грижи. (...) Част от наследниците на партийния елит учат в западноевропейски страни, което е невъзможно за обикновените български младежи и девойки.”
И трите учебника определят 10 ноември 1989 г. като вътрешнопартиен преврат
Властовите събития през следващите десетилетия (до 2018-19 г.) са разказани предимно фактологично.
Например: “След свалянето на Тодор Живков висшите постове на държавното управление са заети отново от дейци на БКП, която през април 1990 г. се преименува в БСП. Първата организирана проява на оформящите се опозиционни сили е многохиляден митинг в София на 18 ноември 1989 г., а на 7 декември 1989 г. е учреден Съюз на демократичните сили с председател д-р Желю Желев.
Възстановена е многопартийната система и се обновяват ръководствата на БЗНС, ОФ и др. Професионалните съюза се обявяват за независими.(...)
През юни 1990 г. са произведени избори за ВНС, което да изработи нова конституция. На 12 юли 1991 г. новият български парламент приема Конституцията на Република България. През зимата на 1990 - 1991 г. настъпва остра икономическа криза и правителството на Андрей Луканов е принудено да подаде оставка. През следващата 1992 г. чрез пряко гласуване Желю Желев е избран за президент.”
Управлението на Жан Виденов през 1996 г. навсякъде е определено като “криза”. А в единия учебник четем: “Управлението на коалиционния кабинет на “независимия” Пламен Орешарски (2013-2014) също е съпътствано от масови протести.”
За първите години на прехода единият учебник пише: “Цели поколения българи, прекарали своя живот през социализма, се оказват неподготвени за новите конкурентни условия и не успяват да се справят. Те губят своя обществен и социален статус, а също личното си самочувствие и достойнство. Бедността и престъпността завладяват България в първото десетилетие на прехода. Едва от началото на новото хилядолетие ситуацията започва да се стабилизира. Силен тласък на това дава присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.”
Според другия учебник: “В масовата култура се наблюдават тревожни феномени като засилен интерес към риалити предавания, към “сапунените” сериали, чалга музиката, плеймейтките и пошлата естетика на силикона, изкуственото и натрапчиво сексуалното. Като “елит” в българските медии се представят именно такива “герои” и “героини”, които стават пример за подражание на подрастващите, особено на тези от по-уязвимите социални слоеве.”
Кои са на снимки?
Желю Желев - във всички учебници. Също - Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски и Соломон Паси при подписване договора за присъединяване на България към ЕС на 25 април 2005 г. Иван Костов и Бойко Борисов също са на илюстрации. В един учебник е и Николай Добрев с обяснение, че е изиграл важна роля за мирното преодоляване на кризата 1996-97 г. В третия учебник са петимата български президенти от 1990 до 2019 г. (като първи е показан Петър Младенов).
В единия учебник са откроени следните имена в най-новата епоха на културата ни: Ани Илков, Миглена Николчина, Бойко Ламбовски, Теодора Димова, Емилия Дворянова, Алек Попов, Георги Господинов, Милен Русков, Захари Карабашлиев, Теодор Ушев, Цветан Тодоров, Теди Москов, Явор Гърдев, Александър Морфов, Галин Стоев, Христо Явашев - Кристо, Александрина Пендачанска, Соня Йончева, Дарина Такова, Васко Василев, Свилен Русев, Васко Ешкенази, “Мистерията на българските гласове”. В спорта - Христо Стоичков, Стефка Костадинова, Йорданка Донкова, Йордан Йовчев, Валентин Йорданов, Петър Стойчев, Ивет Лалова, Димитър Бербатов.