Тя се ражда в с. Харманлък, днес Дъбовик, Добричка област, с името Изидора. След години ще стане известна с името Дора.

Баща й е руският евреин Пейсах (Петър) Израелевич Габе, общественик и публицист, преселил се в България през 1884 г. заради гонения на евреите в Русия. Майка й Екатерина Дуел е украинка и след раждането на Дора сама се научава да лекува и акушира местните жени.

В анкетата пред Иван Сарандев след години поетесата ще каже: “Аз съм от еврейски произход, и то съвсем чист, без никакъв примес. Баща ми е от рода на левитите. В целия негов род не е имало търговци, а само учители равини, хора, които имат чисто духовни интереси...”

Дора Габе завършва гимназия във Варна, учи естествени науки в Софийския университет през 1904 г. и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905- 1906). Учителка по френски език в Добрич 1907.

Бог и природата

са изключително

щедри към Дора

и я даряват не само с талант и вътрешна красота, но и с физическа хубост. Няма мъж по света, който да може да устои на такава комбинация. През целия си живот Дора Габе се къпе в мъжка любов.

Тримата мъже, на които се отдава най-истински, са Пейо Яворов, проф. Боян Пенев, чиято съпруга е от 7 януари 1909 г. до 25 юни 1927 г., когато той умира, и младият поет Йордан Стубел. По красивата добруджанка горестно въздиша и Йордан Йовков и кой ли още не.

По-късно Дора Габе признава, че най-голямата й любов е бил Яворов, а най-дългата любов изживява с Йордан Стубел. В разговор с Лиляна Стефанова в Хисаря тя сякаш се изповядва: “Той (Стубел - б.а.) беше женен. През всичките тези безумни години той не се раздели с нея. Десетилетия така - той женен, аз - свободна.

Любов, страст, мъка сладка и горчива - няколко десетилетия. А започна като на шега. Бях замаяна. През 1925-а издаде най-хубавата си книга - “Съдба”. Да знаеш колко бях щастлива! Повечето стихове бяха посветени на мен. Но не се раздели с жена си. Остана при нея. Колко плаках... Нямах сили да си тръгна, да го зарежа и да хукна в чужбина...”

Но точно в чужбина Дора Габе изживява още една голяма и страстна любов - с Витезслав Незвал, един от най-големите чешки поети.

През 1931 г. Дора присъства на премиерата на поемата му “Едисон”, която той прави във Винохрадския театър в Прага. Тогава тя е на 45, а Незвал - на 31 години.

Има и друга версия за запознанството на Дора Габе с чешкия поет. През юни 1932 г. две красиви дами седят в пражкото кафене “Славия”. По някое време там нахлува темпераментният Незвал. По-късно Незвал лудо ревнува Дора от кавалера им в кафенето - Ярослав Сайферт, а тя ревниво изключва от този спомен и Елисавета Багряна.

Животът понякога си прави такива експерименти: Дора, някогашната съпруга на проф. Боян Пенев, и Багряна - негова любовница, отново кръстосват шпаги за един и същи мъж. Пред поета Вътьо Раковски Габе казва, че когато с Витезслав пътуват към Братислава, Багряна не е с тях: “Помня хотела. Моята стая. Неговата стая. Лиза я нямаше...”

През 1932 г. Дора Габе наистина е в Прага и двамата с Незвал започват да превеждат на чешки романа й “Някога”. Тогава между тях пламват не само поетични, но и сърдечни чувства. Какво са някакви си 14 години разлика пред една страстна любов?!

Двамата се срещат и през следващите години, а епистоларната им връзка трае до окупацията на Чехия от Хитлерова Германия през март 1939 г., когато Незвал е хвърлен в затвора.

Ето част от страстните писма, които двамата си разменят след 1932 г.:

Незвал:

Единствената твоя дума, която би ми казала, че си поне малко моя, би направила от мене щастлив човек. Ужасно е, че не мога да възстановя поне за миг в паметта си твоето лице от тази малка фотография, която си ми дала в деня на нашата среща... Твоите очи под воала, твоето мило лице, което съм докосвал с блаженството на пръстите, както скулпторът докосва своите пластики, и твоите устни, които усещам само като притворя очи... С тебе съм, любима, чакам, чакам писмо, телеграма, чакам нашата среща, тебе, очите ти, твоите усти, тебе цялата.

Дора Габе:

Мой скъпи приятелю, не се сърди за моето мълчание. Искаше ми се да се успокоя малко, преди да ти пиша. Първите дни след вашето заминаване бяха тежки, не бях в състояние да говоря, никъде не ходех.

Незвал:

Дорушко моя... На две крачки от мене е леглото, в което всяка нощ мисля за теб. Днес, като си легна, ще взема писмото ти, ще го чета отново и отново и ще заспя с него.

Когато го получих,

треперех цял

Искаше ми се да го чета отзад напред от страх да не изгубя твоята любов... Дните, които преживяхме заедно, минават пред мене като филм на забавен каданс.

Дора Габе:

Твоето писмо е до възглавницата ми - препрочетох го много пъти, нищо не мога да върша, само мога да чета твоите писма и твоите поеми, имам желанието да изкрещя твоето име на всяко същество, което може да ме чуе!

Незвал:

Целувам те,

Дорушка, по всички

места, които са

били мои...

Моля те да си спомняш понякога за мене и вярвай, вярвай ми, че те обичам все така, както в най-хубавите часове, че ми липсва твоето сърце, което ме разбира така добре и което аз разбирам, сякаш е мое.

Дора Габе:

Планинският въздух не ме оставя да спя и тази същата луна, която е и при вас, ме гледаше цяла нощ през прозореца.

Незвал:

Това е единственото нещо, което можем да виждаме заедно в този момент. Така откривам след толкова много години отново луната. Иска ми се нашите погледи да се срещнат там на нея. Луд съм като шестнайсетгодишно момче!

Дора Габе:

Пиши ми, за да не си мисля, че съм те видяла насън. Твоите стихове са предназначени за всички, понякога, понякога ми се иска да са само мои.

Незвал:

Надявам се, че ще ми изпратиш последното си стихотворение от “Някога”.

Всичко това могат да напишат само истински влюбени поети. Но след години Незвал ще признае пред приятеля си, поета Бранислав Франтишек, че цял живот копнеел и по Елисавета Багряна. Е, иди ги разбери поетите!

Все пак раздвоеният Витезслав оставя свой “паметник неръкотворен” благодарение на любовта си към Дора Габе.

През 1933 г. написва романа “Като две капки вода”. Подарява й го с посвещението “На милата Дора - Константина в този роман”.

Незвал е роден на 16 май 1900 г. в с. Бискоупки, Южна Моравия, в семейството на селски учител. На 7 г. е изпратен в гр. Тршебич да учи пиано. Завършва гимназия в Бърно. Учи право и философия в местния университет и в Прага, но не се дипломира. Освен писател Витезслав е и преводач, журналист, художник и композитор.

През 1921 г. става член на литературно-художествената група “Девятсил”. Основател на движението “Поетизъм” и един от лидерите на чешкия литературен авангард.

През 1924 г. влиза в комунистическата партия на Чехословакия. Живее в Париж, където се запознава с Бретон и Елюар.

През 1934 г. в Прага обединява групата на чешките сюрреалисти, но през 1938 г. я разпуска. Изключително продуктивен, Незвал написва над сто книги, от които около 40 са със стихотворения. Превежда Рембо, Пушкин, Елюар, Хайне, Маларме, Бодлер, По. И разбира се, Дора Габе.