Аристократът притежавал несметни богатства, но бил храбър боец. Държал в ръка сарматски царски меч с китайски нефритени дракони

Мъжът най-вероятно е взел оръжието като трофей за спомен от епичната победа край Дунав

Фондация "Прада" откри изложбата си "Глобална античност" в Милано с два удивително красиви артефакта от България - маската шлем и меча от Чаталка. Двете "бижута" от музея в Стара Загора разказват една от най-завладяващите истории как са се развивали връзките в тогавашния многолик свят. Бойните доспехи по неподражаем начин обединяват Римската империя, древните традиции на Елада и Тракия, невероятните богатства и величествени победи на тракийската аристокрация над сарматската военна машина и династията Хан от Поднебесната империя.

Самата идея "Глобална идентичност" е част от много по-обширно проучване на Фондация "Прада", започнало още през 2015 г. Според изследователя и куратор Салваторе Сетис зад всичко това стои желанието на организаторите да видим в изкуството на древността "ключ, който осигурява достъп до множество култури в съвременния свят".

Организаторите смятат, че с прецизния избор на тези над 150 произведения на изкуството и артефакти, изложбата предлага уникален поглед към художествените, културните, търговските и политическите връзки, свързвали народите и културите от Средиземноморието до Азия.

С тази оригинална селекция всеки един от изложените предмети се превръща в разказ за връзките между два или повече географски региона и общества, отдалечени един от друг.

Историята на красивите предмети от Чаталка, свидетелстващи за бляскавия лукс на тракийската аристокрация, е прелюбопитна.

Всичко започва през 1963 г., когато Министерският съвет планира да изгради язовир на 18 км от Стара Загора. По този повод музеят в Стара Загора стартира спасителни разкопки и две години по-късно учените вече проучват могилата Рошава Драгана. Именно там археолозите Димитър Николов, Христо Буюклиев и Минчо Димитров се натъкват на богат тракийски гроб.

В него е погребан аристократ, който е кремиран, а прахът му е поставен в оловна урна в каменен саркофаг. Върху него е поставен златен венец, 2 меча, 6 връхчета на копия, 55 на стрели, красив шлем маска, напомняща за скулптурата на Александър Велики, ризница и 2 умбона на щит – най-изпъкналите им части в центъра на кръга.

В своя научна публикация изследователят Ерик Гонтие пише, че всички тези находки подсказват, че това е висш офицер или владетел. Причината е, че този тип каменни урни от края на I до втората половина на II в. са характерни само за най-богатите мъже от тракийската аристокрация.

Известният германски изследовател Йоахим Вернер дори допуска, че става дума за "тракийски гроб на вожд". В статията си той отбелязва, че мъжът не само е бил собственик на богатата вилата край Чаталка, а и член на висшето общество на траките, които в онези времена вече са част от Римската империя.

Мъжът е погребан през втората половина на I век, смятат в музея в Стара Загора.

Интересният въпрос е какво е било предназначението на изящната маска?

"Римската бронзова маска шлем е парадна – разказа пред "24 часа – 168 истории" директорът на Регионалния исторически музей в Стара Загора Петър Калчев. - Висока е 23 см и тя свидетелства, че човекът, който я е носил, е от местната военна аристокрация". Според него маската определено не е бойна.

"Тя се състои от две части, поставяли са я на главата му при специални случаи – обясни още Калчев. – Като произведение на изкуството е. Лицето е изваяно по реалния образ на притежателя - тракийски воин с къдриците му. Всъщност траките са били хубави хора. Срещат се дори писания, че всеки трак е имал минимум по три жени. Всеки с по-малко се е смятал за немощен".

На въпрос как една маска съчетава тракийските и елинските корени с живота в Римската империя, Петър Калчев казва: "Траките и гърците съвместно живеят дори в Римската империя.

Те са част от нея, защото римляните водели хитра политика те не са воювали с тях. Просто им казвали какви са условията – данъците са в такъв размер, осигурявате еди-колко си войници и снаряжение и запазвате всичките си привилегии. Така стигат до Темза".

Думите на Калчев се потвърждават и от римския хронист Ариан. Според него на конните учения през II век знатните и най-добрите ездачи носели позлатени шлемове, за да привлекат погледите на зрителите. По време на парадите ездачите се разделяли на нападатели и защитници и се биели с учебни копия. На някои от тези игри са пресъздавани сцени от Троянската война, някои носели маски на елини, други на амазонки, трети на троянци.

Според Ариан имало разлика между тези маски шлемове и военните им аналози. Примерно тази от Калкризе, датирана от 9 г. след Христа, е намерена на бойното поле в Тевтобургската гора. Затова част от учените допускат, че някои маски са носени и при военни сблъсъци. Именно този спор в научната общност е разгледал Кшищоф Нарлох в статията си "Студеното лице на битката" от 2015 г. Според него този тип маска шлем винаги е от две части – метална с човешко лице и купол, покриващ главата отзад. Свързани са с панта или куки, скрити под линията на косата.

Всъщност предназначението на пантата е много важно, защото позволява маската да се вдига и спуска. Според Нарлох това е доказателство, че те са носени приживе от собствениците си.

Но в Тракия маската има още една роля – тя свидетелства за високия статус на човека в отвъдния свят.

Според покойния археолог Христо Боюклиев тракиецът е донесъл част от доспехите си като плячка в свирепата битка по поречието на Долния Дунав.

"Воювал е срещу сарматите през 68-70 г.", отбелязва Петър Калчев.

Оттогава досега учените не спират да правят догадки кой е красивият воин енигма. Според част от изследователите в този район най-влиятелен бил родът на Тит Флавий Динис. Той бил син на Скелес и архиерей (главен жрец) на тракийския койнон (провинция). И освен това пожизнен жрец на Зевс Сабазий.

Затова някои археолози като Мария Камишева допускат, че вилата и могилата край Чаталка може да са свързани с неговия род. Едва ли воинът с маската е бил Динис, тъй като за него няма данни да е воювал със сармати и даки.

Останалите гробове на членове на знатната фамилия също свидетелстват за лукса и глобализма на тогавашния свят – те са погребани със златни накити, венци и луксозни вещи от Изтока и Италия: свещник с херма с лицата на двама младежи, съдчета за балсам и благовония и др.

Но сред тях безспорно най-интересен е воинът с маската, защото в ръката си е държал меч, свързан със сарматски владетел или с неговия род. На оръжието е поставен знакът на цар от Олбия и е украсен с нефрит, който се свързва с династията Хан. Според Йоахим Вернер дължината му е 90 см, дръжката е със златен накрайник, златен е и върхът на ножницата, като стилът е подчертано персийски. Релефните знаци по скобата са характерни за степните народи, като част от инкрустациите са правени с тюркоазено синя стъклена паста.

Самата скоба е от жълтеникаво-зеленикав нефрит. Дължината е 11 см и на нея са изобразени два дракона. Учените са единодушни, че изработката е характерна за епохата Хан.

Нефритът най-вероятно е добит от района около Хотан, пише Ерик Гонтие.

Но най-интересното е, че върху златната апликация са идентифицирани 6 знака. Единият от тях е на сарматския цар Инисмей.

Как оръжието се е озовало в тракиеца аристократ?

"Това е сарматски боен меч - военен трофей, името Инисмей е разчетено", посочи Петър Калчев.

Известно е, че през втората половина на I в. сарматите са воювали с Рим по поречието на Дунав. Същевременно обаче са владеели и елинските колонии край Черно море. Смята се, че сарматите дошли от степите между Волга и Дон след втората половина на I в.

Установяват се там и дори владетелите Фарзой и Инисмей започват да секат свои златни и сребърни монети с родовите си знаци. Този на Инисмей е кръг с вертикална черта и перпендикулярна на нея С-образна извивка. Тъй като същият знак е намерен и в могила на знатен сармат от края на I в. в Пороги (Украйна) върху меча, гривната и токите на колана, учените смятат, че погребаният там е самият Инисмей. Тук обаче възниква едно противоречие. Ако мечът е взет като трофей през 68-70 г., а Инисмей управлява в края на I и началото на II в., тогава как знакът му се озовава на меча, преди да стане цар? Така възниква предположението, че това може да е герб на целия род.

От друга страна, подобни нефритени скоби са откривани и в други сарматски гробове в Кубан, Керч и Ростовска област. Затова Ерик Гонтие предполага, че бижуто е било пренесено по Пътя на коприната, а Бактрия е част от него.

Според Калчев по всяка вероятност тракийският воин е взел меча в някое от сраженията между римските легиони и сарматската конница през 68-70 г. Някъде в този период е битката, описана от Тацит в "Истории".

Тогава сарматското племе роксолани избива две римски кохорти, след което нахлува в Мизия.

Конницата им била почти непобедима, но пехотата била безпомощна.

Знатните роксолани носели кожени туники с пришити железни пластини и точно такава брони – като люспестата, намерена в гроб 2 в Чаталка.

В този епичен сблъсък римляните побеждават и управителят на Мизия Марк Апоний е отличен с издигането на триумфална статуя. Интересното при него е, че е бил жрец по времето на Нерон в култа му към римската богиня Деа Диа.

От тази гледна точка е логично един от висшите му тракийски пълководци, участвали в тези славни победи над сарматите, да вземе за спомен от сражението своите бойни трофеи.

Учените са единодушни, че смелият воин е част от фамилията, която владеела богатото тракийско имение.

Същевременно оброчните плочки на Тракийския конник покрай могилите показват, че собствениците ревниво са съхранявали своите тракийски корени.

"В една от първите си монографии Димитър Николов описва стопанството на тази аристократична тракийска фамилия – разказва Калчев. – Най-вероятно през зимния период са живели в Аугуста Траяна (Стара Загора), а когато ставало по-топло, отивали в имението, където бил управителят, робите".

Вилата е разположена на пътя между Аугуста Траяна и Филипопол (Пловдив), близо до Via Diagonalis, тоест имението е свързано с тогавашните транспортни пътища. В него има два основни комплекса, като жилищната част е в местността Делимоньово кале.

"Имало е женски и мъжки покои", отбелязва Калчев.

Занаятчийската дейност започва веднага след основаването на вилата в края на I век с производство на тухли и керемиди.

Работилницата в стопанската част има четири помещения. В най-голямото са открити две грънчарски пещи, три ями за глина, канал за течаща вода и място за грънчарска кола.

В този лукс е живял храбрият тракийски воин, чиято парадна маска и меч са едни от най-ярките свидетелства, че глобализмът още в онези древни времена е пронизвал почти всеки аспект на живота.