Художникът умира до статива си, обичаше да казва Рашидов
Две жилести ръце, вплетени една в друга, направени от глина, която е още топла - така недовършена остана последната скулптура, която стои върху работния плот на Вежди Рашидов.
Наречена е “Ръцете на Хенри Мур”. От години художникът мечтае да ги направи, работи по снимка на големия ни фотограф Иво Хаджимишев, успял да запечата ръцете на световноизвестния английски скулптор. Впрочем фотографията все още стои закачена на стената на ателието му, леко огъната от дългия си престой там.
“В тези ръце е целият му живот”, казвал Вежди за Хенри Мур, от когото се е възхищавал искрено. Така и не успява да сбъдне мечтата си и да ги довърши. Искал е да ги покаже в юбилейната си изложба, която самият Вежди е подготвял приживе. Сега ще я осъществи съпругата му д-р Снежа Бахарова на 14 декември - рождения му ден, когато трябваше да навърши 75 години.
Изложбата ще е в галерия “Сан Стефано” в София точно както той е планирал
и където вече е имал две самостоятелни изложби през 2017 и 2018 г.
Скулпторът, получил световно признание заради огромния си талант, си отиде на 6 ноември след сърдечен удар. До последно обаче беше в ателието си, сякаш за да остане верен на личното си убеждение: художникът умира до статива си - думи, които Рашидов често повтаря в свои интервюта.
Неговата оценка е, че скулптурата е една от най-тежките професии. “Винаги съм изкарвал парите си с много труд. Трудното беше до създаване на добро име в професията. Днес създаденото име помага за моето съществуване.”
Вежди Рашидов, който години наред беше и активен политик - и депутат, и председател на Народното събрание, и министър на културата, остава известен най-вече със своите скулптури, но неговите рисунки и акварели са не по-малко значими. Именно акварелът е първата му страст. Блестящ рисувач е, затова
в Художествената гимназия в София го наричат Ван Гог
Същевременно бил и доста палав, но учителят му Васил Вълев - един от най-добрите български акварелисти, винаги го защитавал.
Талантът му проличава още в прогимназията, когато е в кърджалийското училище “Митко Палаузов”. В онези години негов директор е Златка Петрова, съпруга на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в града Георги Петров. Именно тя е жената, която го връща от сиропиталището, в което той расте след смъртта на майка си - нещо, за което Вежди ѝ остава признателен цял живот. Докато е ученик там обаче, учителят по математика се оплакал един ден на директорката - новото момче хич не внимавало в час, все рисувало. И даже занесъл една негова скица на Петрова. Тя самата преподавала рисуване и един поглед ѝ бил достатъчен, за да разпознае огромния талант на Вежди.
Впрочем той се обръща към акварела преди години, когато се разболява от рак. Тогава лекарите му забраняват да работи с бронз и киселина, както и да прави скулптури. Годината е 2015-а, а художникът е като заточен 3 месеца в болница в Германия. През прозореца на стаята си все гледал как листата на дърветата стават червени, после кафяви, после окапват. И започнал да ги рисува. Неговият добър приятел, художникът Захари Каменов, му изпратил японска хартия 12 на 16 см и четчица. След време, когато се прибира в България, Вежди подрежда рисунките с листа в изложба в галерия “Арте” и
всички пари от продажбата им дарява на детската онкология в ИСУЛ
Пак с есенно листо е свързан един от най-красивите му акварели - “Целувката”, в която червените устни са единственото цветно петно. За тях се вдъхновява от паднало листо в двора му, оприличено от художническия му поглед на устни. Впрочем Рашидов винаги е смятал, че устните са най-еротичната част от човешкото тяло. Затова и излага картината в изложбата си “Еротикон”, в която освен много акварели има и 6 скулптури.
За творчеството си Рашидов има над 23 награди и отличия от цял свят, сред които орден “Стара планина” и орден “Кирил и Методий”, златни медали от Ватикана и Париж, австрийския орден “Златен кръст на свети Леополд”, призове от Япония, Полша, Русия и др.
Има над 50 самостоятелни изложби у нас и по света – във Франция, Канада, САЩ, Япония, Индия, Южна Корея, Турция, Чехия, Германия, Холандия, Ирландия и много други държави. Негови произведения са притежание на световни музеи като: Лувъра в Париж, “Уфици” във Флоренция, музея “Пушкин”, Националния музей в Йерусалим, Музея на Ватикана, Националната художествена галерия, Националния музей на Турция, музея “Дзинтай” в Пекин, музея “Арсенал” във Венеция, Музея на изкуствата в Тоскана, Скулптурния парк на Министерството на външните работи в Кипър, Музея на конната цивилизация в Япония, както и в колекцията на японския император, Скулптурния парк в Палма де Майорка и много други чужди музеи и частни колекции.
Поклонението пред Вежди Рашидов е днес, 12 ноември, в Народния театър в 11 ч.
