• Изгражда мрежа от секретни щабове и подземни бункери в Германия и окупираните територии, за да управлява Европа от тях
• В "Бергхоф" посреща Чембърлейн и Мусолини, под краката му прокопават 6 км тунели, а последните си 105 дни прекарва в убежището под Берлин

Ако “Орлово гнездо” е резиденцията за прием на официални гости на Адолф Хитлер, която беше запалена миналата седмица, то истинската вила на фюрера в Баварските Алпи, от която той управлява, е бил комплексът “Бергхоф” в Оберзалцберг. Там той прекарвал значителна част от времето си, приемал политически лидери и обсъждал важни държавни въпроси.

Първоначално това е скромна планинска къща, но постепенно се превръща в една от най-охраняваните резиденции на Третия райх. Зад огромния панорамен прозорец с гледка към планината диктаторът взема съдбоносни решения и изгражда образа си на човек, който обича природата и животните. Под краката му обаче се прокопава цял подземен свят от бункери и тунели.

Историята започва далеч преди Хитлер да стане канцлер на Германия. През 1923 г. той посещава за първи път района Оберзалцберг край Берхтесгаден. Планинската местност го впечатлява с уединението си, чистия въздух и възможността да бъде далеч от любопитните погледи.

През 1928 г. наема малка къща, наречена “Вахенфелд”. По това време тя е обикновена ваканционна постройка, собственост на семейство, което я отдава под наем. Диктаторът постепенно се привързва към нея и започва да прекарва все повече време там.

След идването си на власт през 1933 г. вече разполага с достатъчно средства, за да я придобие. Купува имота и започва мащабно преустройство. Между 1935 и 1936 г. малката къща е преобразена в представителна резиденция, която получава името “Бергхоф” – “планински двор”. Архитектурата е променена така, че да отговаря на новото положение на собственика. Появяват се големи помещения за приеми, просторна тераса, представителни салони и внушителен панорамен прозорец, който се превръща в една от емблемите на сградата.

Хитлер лично се интересува от проекта и се намесва в интериорното оформление. Вилата е обзаведена с тежки мебели, произведения на изкуството и предмети, които трябва да подчертават властта и статута на обитателя ѝ. Постепенно около нея се изгражда цял комплекс. В района се появяват сгради за най-близките му подчинени - охраната, администрацията и обслужващия персонал.

“Бергхоф” се превръща в място, където пристигат хора, от чиито решения зависи бъдещето на Европа. Сред най-известните му посетители е британският премиер Невил Чембърлейн, който се среща с Хитлер там през септември 1938 г. Разговорите са част от кризата около Судетската област в Чехословакия, която завършва с Мюнхенското споразумение. То позволява на Германия да присъедини територията, а Чембърлейн се връща във Великобритания с обещанието, че е осигурил “мир за нашето време”. В “Бергхоф” идват още италианският диктатор Бенито Мусолини, полският външен министър Юзеф Бек и много други представители на чужди държави.

Докато там Хитлер управлява войната, жена му Ева Браун организира различни забавления и събира приятели. Вилата се превръща и в място за частни вечери, музика, прожекции на филми и неформални срещи. Именно оттам са и част от снимките на фюрера. Той често е заснеман в непринудена обстановка - седнал на терасата, разговарящ с гости или загледан в планините. Тези кадри се разпространяват масово и създават образа на човек, който обича спокойствието, природата и семейството си.

И докато над земята “Бергхоф” изглежда като прекрасно имение, под скалите се изгражда съвсем различен свят. През лятото на 1943 г. започва прокопаването на мащабна система от подземни тунели и бункери, предназначени да осигурят защита на Хитлер, приближените му и персонала при въздушни нападения.

Подземната мрежа е с дължина над 6 км. В скалите са издълбани галерии, помещения и укрития, оборудвани с необходимите технически системи. Строителството се извършва с невиждана бързина. В него са ангажирани 6000 души, голяма част от които са роби от Чехия и Италия. Те работят при тежки условия, а храната им е оскъдна. Десетилетия по-късно е открита ръждясала тенекиена кана за мляко. В нея на работниците е носена рядка и водниста супа. Почивките им също се провеждали под земята, за да не се губи време за излизане на повърхността.

Но днес от величествения комплекс не е останало почти нищо. Краят на алпийската резиденция идва, когато Третият райх вече е пред разпад. На 25 април 1945 г. британската кралска авиация нанася тежък въздушен удар по Оберзалцберг. Сградите в района са поразени, а голяма част е разрушена.

Историческите хроники показват обаче, че Адолф Хитлер е имал цяла мрежа от тайни щабове, подземни бункери и изолирани резиденции, разпръснати из Германия и окупираните територии в Европа. Някои са били скрити дълбоко в гори и планини, а трети са представлявали цели комплекси дълбоко под земята с комуникационни центрове, охрана и помещения за висшето нацистко командване.

Една от тях е “Вълчата бърлога” в Полша. Намира се в гората край днешния град Кентшин (бившия Растенбург). Хитлер я използва от 1941 до 1944 г. и прекарва там общо 800 дни. Комплексът има около 50 бункера с дебелина на бетонните стени от 7 м, 70 бараки, две летища и собствена железопътна гара. Съоръжението е било толкова добре замаскирано, че от въздуха не се различавало от околната местност. Три строго охранявани зони, безброй охранителни постове и 10 км мини защитавали няколко хиляди военни и цивилни, живеещи там.

Отвън бункерът на Хитлер приличал повече на древноегипетска гробница. Само няколко крачки навътре сред руините днес се забелязва паметна плоча в памет на Клаус Шенк, граф фон Щауфенберг. На 20 юли 1944 г. полковникът се опитва да убие фюрера с бомба, но не успява. Обикновено посетителите на “Вълчата бърлога” били проверявани, преди да влязат в привидно непревземаемата крепост.

В деня на покушението Хитлер и военният му щаб се събират, за да обсъдят военната ситуация, а Щауфенберг също е поканен. Полковникът вече няколко пъти се опитвал да внесе взривно вещество, но обстоятелствата винаги го отказвали в последния момент. Този път обаче Щауфенберг успява да постави куфарче с бомба под дъбова маса до Хитлер, но някой го ритва настрани с крак, защото му пречи. Диктаторът дължи живота си на този късмет, както и на факта, че налягането на взрива е било насочено навън през прозорците, които са били отворени заради лятната жега.

Четирима офицери умират на място, докато Хитлер е леко ранен, защото е в съседната стая. Щауфенберг напуска срещата под предлог. Убеден в смъртта на фюрера, той заминава за Берлин, за да завърши пуча. Вместо това е арестуван и екзекутиран още същата нощ.

Историческите хроники показват, че британците и американците са знаели от лятото на 1943 г. за съществуването на “Вълчата бърлога”, но не се интересували от сградите. Те са искали да хванат Хитлер.

Именно оттам на 22 юни 1941 г. той заповядва нападението срещу Съветския съюз. Но когато Червената армия приближава резиденцията, германският Вермахт взривява квартирата на 24 януари 1945 г. Масивните стоманени сгради обаче не били напълно разрушени и все още може да се видят в гората. По-късно през годините минните полета са разчистени и туристите посещават руините на “Вълчата бърлога” от 1959 г. насам. От 2017 г. насам резиденцията е под държавно управление, а данните сочат, че около 300 хил. души я посещават годишно, повечето от Полша, но много и от цял свят.

Любопитното е, че само на няколко километра от “Вълчата бърлога”, също добре скрито в гъстата иглолистна гора, върховното командване на армията разположило своя щаб, известен като “Мауервалд”. Той не е разрушен при войната и е известен с легендарната Кехлибарена стая - камера, декорирана с кехлибарени панели. Пруският крал Фридрих Вилхелм I подарява на цар Петър I Велики през 1716 г. като знак за приятелство и за потвърждаване на съюза между техните страни. Царят изложил стаята в двореца си в Санкт Петербург. Но по време на Втората световна война нацистки войници я откраднали и до ден днешен никой не знае къде е. Тогава началникът на Източна Прусия Ерих Кох предположил, че ценната стая може да е скрита в “Мауервалд”. След войната той не бил екзекутиран, защото властите се надявали, че ще разкрие мистериозното местонахождение. Той обаче запазил мълчание. “Мауервалд” е претърсван отново и отново, последният път през 2017 г., но без резултат.

Друга емблематична резиденция на Хитлер е скрита дълбоко сред боровите гори край украинския град Виница. Далеч от големите европейски столици, Адолф си изгражда още едно убежище, от което да ръководи войната на Източния фронт. То носи зловещото име “Върколакът” и е едно от най-важните му командни места извън Германия.

Строителството му започва в края на 1941 г., няколко месеца след нападението срещу Съветския съюз. Участват военнопленници и местни жители, принуждавани да работят при тежки условия. Според историческите сведения хиляди хора загиват по време на изграждането на комплекса. А мястото е избрано внимателно - в гориста местност, на около 8 км северно от Виница, близо до главния път към Житомир. Целта е щабът да бъде достатъчно изолиран, за да остане скрит от любопитни погледи, но и да осигурява бърза връзка с фронта.

Комплексът постепенно се превръща в малък военен град. Изградени са дървени къщи за офицерите и персонала, административни помещения, комуникационен център, столова, хотел, казино, баня, фризьорски салон и дори плувен басейн. В сърцето му са разположени 3 подземни стоманобетонни бункера - за Хитлер, за офицерите и за общите нужди на командването. Бетонните съоръжения са изключително масивни. Стените им достигат дебелина около 2,5 метра, а покривните плочи - до 4,5 м. Над земята сградите са прикрити сред дърветата, а охраната е организирана така, че достъпът до комплекса да бъде строго контролиран.

Хитлер използва щаба няколко пъти. Най-продължителният му престой е между юли и ноември 1942 г., когато оттам следи настъплението на германските войски в южната част на Съветския съюз. Той се връща и през 1943 г. Общо прекарва там около 156 дни.

С напредването на войната обаче фронтът се обръща. Германските войски са принудени да отстъпват, а през 1943 г. Хитлер вече няма причина да поддържа щаба край Виница. Комплексът е изоставен, а при отстъплението германците взривяват съоръженията, за да не попаднат в ръцете на Червената армия.

Днес сред дърветата все още може да се видят огромни бетонни отломки от някогашните бункери. Те напомнят за времето, когато в тази украинска гора се е намирал един от центровете, от които се ръководи най-кървавата война в европейската история.

Само че от горските убежища и укрепените планински щабове на Хитлер до последното му скривалище има огромна разлика. Когато диктаторът вижда, че губи позиции, се скрива заедно с Ева Браун във Фюрербункера си в Берлин. Там прекарва последните месеци от живота си.

Това скривалище започва да се строи още през 1943 г., когато германската столица все по-често става обект на въздушни нападения. Той е разположен под градината на новата Райхсканцелария, която е официалната резиденция и работно място на Хитлер в Берлин. Съоръжението всъщност представлява две свързани подземни части - по-старият Предбункер и основният Фюрербункер, който е разположен на по-голяма дълбочина. Стените и таваните са изградени от масивен стоманобетон, предназначен да издържа на тежки бомбардировки.

Вътре има десетки помещения - лични стаи на Хитлер и Ева Браун, работни кабинети, конферентна зала, помещения за охраната, секретарките и военните съветници, кухня, санитарни помещения и технически инсталации. Предвидени са системи за вентилация, електричество и водоснабдяване. Защото това не е просто бомбоубежище, в което диктаторът може да се скрие при въздушна тревога. То е замислено като команден център, откъдето той да продължи да управлява Германия дори когато столицата е под обсада.

Хитлер слиза в бункера на 16 януари 1945 г. и прекарва последните си 105 дни там. В подземието се събира и последният кръг от хора около него. Сред тях са Ева Браун, Йозеф и Магда Гьобелс с децата си, личният му секретар Мартин Борман, началникът на личната му охрана и военни съветници.

Там на 20 април празнува и 56-годишнината си. Последният му рожден ден. 2 дни по-късно той признава, че е изгубил надежда и вече не вярва в победата. По време на съвещание избухва в ярост, обвинява военните си командири за провала и заявява, че няма да напусне Берлин.

В последните дни поразеният Хитлер диктува политическото и личното си завещание. На 29 април се жени за Ева Браун - жената, която е до него в продължение на години. На 30 април 1945 г., докато съветските войски вече се сражават в непосредствена близост до Райхсканцеларията, двамата решават да сложат край на живота си.

Диктаторът се оттегля в личното си помещение заедно със съпругата си. Тя приема цианид, а Хитлер се самоубива с огнестрелно оръжие. Телата им са изнесени през аварийния изход към градината на Райхсканцеларията, залети са с бензин и запалени по негово предварително разпореждане.

Така приключва животът на човека, който само няколко години по-рано мечтае за хилядолетен райх и завладяване на Европа. Но смъртта му не слага край на ужасите в бункера. На 1 май Йозеф и Магда Гьобелс убиват шестте си деца, след което и двамата се самоубиват. Други членове на последното обкръжение на Хитлер също избират смъртта или се опитват да избягат от обсадения град.

След превземането на Берлин съветските военни проучват подземното съоръжение. На 5 декември 1947 г. правят опит да го взривят. Конструкцията е сериозно повредена, но не е напълно унищожена. Днес мястото се намира в централната част на Берлин, близо до “Потсдамер плац”. Над останките има обикновена градска застройка и паркинг. Няма запазен вход, който да отвежда посетителите към подземните помещения.

През 2006 г. там е поставена информационна табела, която показва къде се е намирал бункерът и обяснява неговата история. Германските власти избягват да превръщат мястото в туристическа атракция, за да не допуснат то да се превърне в обект на неонацистко поклонение.

И въпреки че където и да отиде Адолф Хитлер изгражда мрежа от убежища, сякаш се подготвя да управлява света от тях, нито един бункер не успява да го спаси от края на режима, който сам създава.