За могъщата Мернейт се знае малко, тя живяла по време на Първата династия, когато владетелите все още не се наричали фараони

Дълго преди изграждането на пирамидите в Гиза древноегипетската държава едва започвала да се оформя под управлението на владетелите от Първата династия. Мистериозна жена на име Мернейт (известна също и като Меритнейт) поела управлението на тази зараждаща се свръхсила. Макар мнозина египтолози да са твърдели, че е била единствено регент, нов анализ на царските йероглифи потвърждава, че тя всъщност е била пълновластен монарх, разкрива “ИЕфЕл сайънс”,  базирайки се на проучване, публикувано първоначално в списание Prague Egyptological Studies. Това я прави и първата жена, държавен глава в световната история.

Но как е било открито това близо 5000 години по-късно? Как може да се обясни това объркване? 

В Древен Египет терминът “фараон” се появява преди около 3300 години, по време на Дванадесетата династия. Преди това владетелите са били наричани просто царе – първият от които е Нармер, управлявал преди малко повече от 5000 години. Мернейт, което означава любима на Нейт – древноегипетската богиня на войната и сътворението, е дъщеря на Джер, третия владетел от Първата династия, и правнучка на Нармер – първия обединител на Древен Египет. Нейният царски статут е обект на дискусии, откакто гробницата ѝ в Абидос е открита през 1900 г. от известния египтолог Флиндърс Питри. Забелязвайки пищността на погребалната камера, първоначално Питри предположил, че тя принадлежи на цар, но някои детайли не съвпадали с това предположение.

Подобно на всички членове на царските семейства

Мернейт е погребана с две внушителни стели

(изправени каменни плочи с надписи, релефи или рисунки, които в древността са служили за надгробен паметник или възпоменателен знак). На нейните обаче липсва ключовият йероглиф, известен като серех – най-ранния хералдически знак в Древен Египет, който обикновено се използвал за обозначаване на монарси. 

През 1946 г. по време на разкопки в гробница в Сакара египтологът Уолтър Емери открива тринадесет печата. Върху всеки от тях има серех, както и имената на Джер и Мернейт. Макар че той смята тези доказателства за достатъчни, за да се потвърди статутът на Мернейт като владетел, други учени остават скептични – най-вече защото самите печати са изгубени, а наличните черно-бели фотографии са твърде неясни, за да бъдат взети под внимание.

В рамките на ново проучване обаче египтоложката Сюзън Кели заедно с дигиталната специалистка Кристъл Милър от университета “Макари” в Сидни приложили техники за дигитална реставрация върху тези стари фотографии, разкривайки йероглифите с голяма прецизност. Това им позволило да потвърдят, че някои серех - символите на царската власт - съдържат името на Джер, докато други – името на Мернейт. 

Авторите отбелязват също, че политическата кариера на Мернейт вероятно е преминала през няколко етапа, при които периоди на възкачване на престола са се редували с периоди, в които

тя е била отстранена от властта

Например фактът, че нейният серех се появява редом до този на Джер, може да подсказва, че първоначално тя е заемала позицията на съвладетел – било то заедно с баща си или непосредствено след неговото управление. Смята се още, че египетската благородничка е била съпруга на Джет, четвъртия владетел от Първата династия, и майка на Ден, който е управлявал след нея. Не е ясно кога е родена, но се предполага, че това е станало между 3000-ата и 2970-ата година пр. Хр., когато баща ѝ все още е бил жив. Тогава Древен Египет се стабилизира, а управлението се централизира.

“Няма съмнение, че владетелите на Древен Египет са били предимно мъже, но някои доказателства сочат, че жена от царското семейство е била предпочитаният избор за временен управник при специфични обстоятелства или по време на държавна криза”, пишат авторите на изследването.

Поемайки тази роля периодично, в зависимост от промените в политическата обстановка, изглежда, че Мернейт е заемала различни властови позиции. Предполага се, че тя е управлявала общо около тридесет години, като 10 от тях самостоятелно, преди да бъде положена в своята пищна царска гробница, заобиколена от 41 други гробници на придворни и слуги. “Предвид нейната значимост, тя е била погребана по същия начин, както и нейните съвременници от мъжки пол”, заключават авторите. При последните разкопки на гробницата ѝ през 2023 г. са били открити и стотици запечатани глинени делви с останки от вино на 5000 години.

Съществуват и други белези, които изграждат съвкупност от доказателства за владетелския статут на Мернейт: нейният пищен погребален комплекс в царския некропол, надписи, в които името ѝ фигурира редом с административни титли и ведомства, както и върху печати от царски гробници. Въпреки наличието на всички тези свидетелства пъзелът на нейната кариера остава непълен. Настоящото изследване предлага нова хипотеза: политическата кариера на Мернейт следва да бъде разделена на отделни етапи, съответстващи на различните видове налични доказателства. Различните типове текстове позволяват да се класифицират отделните политически роли, които тя е заемала. Кралският серех, поставен до този на Джер, я определя като съвладетел, докато печатите от гробници потвърждават по-късната ѝ роля на регент – майка на управляващия владетел. Вероятно когато съпругът ѝ Джет умира, тя сяда на престола, докато синът ѝ Ден стане на възрастта да управлява самостоятелно. Той се превръща в най-успешния владетел от Първата династия и се смята, че до голяма степен това се дължи и на майка му.

Египтяните признават политическия ѝ статут, като споменават името ѝ върху печата от гробницата на един от следващите владетели – Семерхет. Други текстове сочат, че тя е упражнявала власт над хазната и държавните служители, управлявайки като владетел, макар и без официална титла. Възможността да променя политическите си роли в хода на своята кариера се е дължала единствено на нейния пол и на позицията ѝ в управляващото семейство. Очевидно Мернейт е имала предимството да навлиза в политическата сфера и да се оттегля от нея според нуждите на момента – за разлика от мъжете владетели, които са я наследили: те са управлявали, починали са и са били погребани от своите приемници.