Тези дни от Букурещ ми се обади Георги Наков, дългогодишен кмет между 2005 до 2016 г. на най-голямото българско селище в Банат, Румъния, Стар Бешенов (Дудещи Веки). Днес той е изтъкнат представител на българското малцинство в Румъния, заема позицията на депутат в румънския парламент и защитава интересите на общността чрез Съюза на банатските българи в северната ни съседка. А повод за обаждането бе възраждане на една стара идея, която имахме на времето с друг голям българин от Румъния - покойния генерал Николай Миркович, който ни напусна скоропостижно на 25 септември 2016 г. само на 65-годишна възраст. Става дума за паметта на един велик българин, който днешните млади хора у нас задължително трябва да знаят -втория син на последния търновски цар Иван Шишман, носил странното име Фружин.
В предишните статии разказах за епичната война на българския владетел срещу османците и за неговата трагична смърт на 3 юни 1395 г., когато е екзекутиран от султан Баязид пред портите на последния си град Никопол. Така Търновска България пада под турска власт за цели пет века, а българският престолонаследник и първороден син на Иван Шишман, Александър, не издържа, приема исляма и става османски военачалник. Вторият син Фружин обаче не предава Отечеството.
Фактически не се знае нищо за живота му преди падането на Българското царство. След превземането на Никопол емигрирал в Унгарското кралство и се появил на историческата сцена през 1408-1413 г., когато в Османската империя избухнали междуособици за престола между синовете на султан Баязид. Заедно с наследника на трона на Видинското царство и негов братовчед Константин Асен, Фружин оглавил първите борби на българите срещу османската власт. Именно той водел унгарските отряди в помощ на Иван-Срацимировия син, който се заел да брани родния Видин и да отвоюва българските земи до Ниш и Пирот. Емигриралият в Сърбия български книжовник Константин Костенечки отбелязва в Житието на деспот Стефан Лазаревич, че въстанието срещу турците било оглавено от „синовете на българските царе".
По-късно двамата си поставили за цел и земите на Търновското царство. Те не успяват да освободят страната, но това не намалило решителността на сина на Иван Шишман. През 1425 г. той участвал заедно с влашкия воевода Дан ІІ в прочутия поход на видния унгарски пълководец Пипо Спано срещу турците на юг от Дунав. В разразилата се битка християните разгромили непобедимите досега османски орди, които дали 15 000 жертви. В сражението Фружин се проявил като неукротим герой и затова унгарският крал и бъдещ владетел на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски дарил на българина феодалното имение Липа. Запазена е грамотата на владетеля, в която обяснил повода за дарението. Синът на цар Иван Шишман бил възнаграден с кралска милост, защото „в немалко наши твърде тежки и успешни походи, както против турците, така и против други наши и на Христовия кръст неприятели (...) е излагал себе си и своите блага на множество смъртни опасности".
По-късно Фружин получил и други дарения, но именно замъкът Липа край днешния град Липова в румънската област Банат (през ХV в. – Темешки комитат) останал столица на владенията му. Като доверено лице на краля той бил пращан на дипломатически мисии, целящи да създадат широк антиосмански съюз. Особено важно било пратеничеството в Западните Балкани с цел да се насърчи съпротивата на албанците. Документи от архива на Дубровник разказват за пристигането на сина на Иван Шишман на 28 май 1435 г. Същият ден той отплавал за Албания, където изпълнил успешно задачите си.
Фружин не престанал да крои планове за освобождението на България. Един документ от 6 септември 1444 г. показва, че българинът продал своето имение Файдаш Целта била една единствена – да се подготви отряд за решителната схватка с османците при великия кръстоносен поход, воден от полско-унгарския крал Владислав І Ягело и трансилванския воевода Янош Хуняди. На 10 ноември 1444 г. обаче християните били разбити край Варна, а кралят – убит. Точната съдба на Фружин не е известна, но в 1446 г. Липа и другите негови имения били отнети от прекия му сюзерен Янош Хуняди. Вероятно унгарецът опитал да прехвърли върху българина вината за разгрома край Варна. Оттук насетне данните за Фружин се губят, като се изключи споменаването в османски данъчен регистър на един княз Фружин в района на Пирот в 1454 г. Свързването му със сина на Иван Шишман обаче си остава спорно.
Без съмнение до края на живота си Фружин останал последователен борец за българската свобода. След измяната на Александър, вторият син на Иван Шишман е чувствал себе си като пряк наследник на търновския трон. Макар унгарски благородник, той бил титулуван като „Господар на Загора (България – б. а.)", Фружин Асен или просто „сина на Шишман". Затова не е случайно, че кръстил първородния си потомък на името на героичния си баща. А българите са изразили уважението си към неговата непримирима съпротива като го включили в помениците на българските царе.
В унгарските документи потомството на Фружин се проследява чак до края на ХVІ в. Както стана ясно, първородният му син носел фамилното име Шишман, а негови наследници били Михул (Михаил) и Ищван (Стефан) Бозяши, отбелязани в документи от 1454-1463 г. като „синове на Шишман". През 1464 г. е споменат третият брат Сандрин (Александър), кръстен на дядо си, цар Иван Александър Асен, и издигнал се до длъжност „кастелан" на крепостта Северин. Известни са също неговият син Филип Шишман, а от ХVІ в. - Ищван, Радослав, Владислав, Ференц и Дюрма, носили гордо фамилията Шишман. Всички те векове наред се сражавали срещу османските нашественици, продължавайки делото на своите велики предци.
Този ореол на Фружин ме накара през 2013 г. да направя нарочна експедиция в далечната румънска област Банат в търсене на руините на замъка Липа. Бяхме заедно с големия родолюбец, „румънския" българин Тодор Ангел от с. Извоариле край Букурещ, който за нещастие по-късно почина от ковид. Когато пристигнахме в Липова, хората първо ни посочиха величествени руини върху хълм, намиращ се близо до града. Оказа се обаче, че това са останките от замъка Шоймош, който бил притежание на унгарската фамилия Орзаги. Но крепостта на Фружин Липа наистина е съществувала. Нейните запазени до 3-4 м. зидове открихме в една гора на 3 км югозападно от днешния Липова.
Всъщност това е градската цитадела, която била обособена като отделен вътрешен замък. Крал Сигизмунд не случайно дарил наследника на българския престол с този много богат през ХV в. град. Липа бил основан от крал Бела ІV в 1245 г., а през 1440 г. добил статут на свободен град. След като в 1426 г. той бил отстъпен на Фружин, през 1446 г. заедно със замъка Шоймош градът е даден на Хуняди.
Средновековният град Липа спокойно може да бъде наречен последна столица на България. Макар и в католическа страна, Фружин запазил вярата на своите деди и на баща си Иван Шишман. Има данни, че в селището той построил голяма православна църква, последно седалище на независимата българска патриаршия. Дълг е ние, съвременниците, да направим всичко възможно тя да бъде открита и разкопана при съвместна българо-румънска археологическа експедиция. А идеята на Георги Наков е да издигнем паметник на великия българин Фружин в центъра на днешния град Липова. Нека му помогнем – кой с каквото може и на каквото е способен!
