По софийските улици и особено между "Юнион Палас" и Градската градина броди бледна сянка, облечена в светъл тоалет и с помръкнали сини очи, която пита всеки, когото срещне: "Не сте ли виждали Йосиф Хербст?".

Тези, които я познават, свидетелстват колко много Виола е приличала на по-малката си сестра, но била по-красива от нея, а съдбата ѝ... дори по-трагична. Сякаш проклятие тегне над тях, а цялата личност на тази необикновена жена остава в периферията на чуждите биографии.

Виола Каравелова губи сестра си Лора - любимата на Яворов, губи сина си - от пневмония, а накрая ѝ е отнет и нейният съпруг - известния журналист Йосиф Хербст, но от него тя до последно няма да се откаже.

Две години, след като той "безследно изчезва" няколко дни след атентата в "Света Неделя", тя продължава да го издирва и вярва, че ще го намери, дори когато всички я мислят за луда. Не всички. Защото документ от досието на журналиста (от 1927 г.), показва, че Каравелова-Хербст продължава да бъде следена, като се обръща особено внимание на това с кого се среща, има ли връзка с нелегални и конспиративни среди, от кого получава суми, с кого ги харчи и кой дружи с нея.

Освен това всякакви "приятели" - гости в нейния дом, използвачи, бивши и настоящи служители на полицията, кръжат около нея и я залъгват с фалшиви надежди, че Йосиф е жив. Изнудват я за пари и се възползват от слабостта ѝ. Докарват я до умопомрачение.

Но как се стига дотам?

Виола се ражда като втората дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови на 14 септември 1884 година, след като първото им дете - Радка, умира от скарлатина още на две години. А накрая се ражда и най-малката Лора. По-голямата сестра е синеока, изящна, меланхолична и много интелигентна. Израствайки в едно от най-известните семейства в България след Освобождението, за нея общественият дълг, политиката и културата са част от всекидневието.

Виола получава престижно образование в Елизаветинския институт - прочуто заведение за благородни девици в Санкт Петербург, но се завръща у нас след смъртта на баща си. Възпитана в аристократичен дух, но и като независима жена, тя се чувства не на място в българското висше общество, където неомъжените дами над 20 г. се смятат за стари моми. Но Виола е твърде красива, за да бъде дълго неомъжена. Твърди се, че Андрей Ляпчев се влюбва в нея и дръзва да иска ръката ѝ, но Екатерина Каравелова отказва да даде дъщеря си, най-вероятно заради ограничени финансови възможности на кандидат-зетя тогава.

В крайна сметка през 1910 г. Виола се омъжва за Илия Белинов - богатия син на политика от Демократическата партия Иван Белинов. Младоженците заминават за Париж. Само че правилният и изгоден брак невинаги е непременно щастлив. След раждането на сина им Илия разкрива слабостта си към жените и комара. Семейният живот не се припокрива с очакванията на Виола и тя преживява болезнено разочарование, което я кара да се разведе и да се завърне в София с детето си.

През 1913 година се случва трагедията с Лора, която се превръща в огромно обществено събитие. Няма запазени сведения как реагира Виола на станалото, но се знае, че майка ѝ Екатерина се включва активно в споровете около смъртта на дъщеря си и обвиненията срещу поета Пейо Яворов.

Не знаем дали Виола е говорила много за Лора, дали е избягвала темата, или е пазила скръбта си за себе си. Тепърва тя ще губи близки хора.

Чест гост в дома на майка ѝ е известният и сърцат журналист Йосиф Хербст, с когото Виола постепенно се сближава и влюбва. Интересен детайл е, че именно Андрей Ляпчев, който някога е искал Виола за своя съпруга, е посочван в някои публикации като човека, който всъщност я запознава с Хербст.

През февруари 1921 г. Виола и Йосиф се венчават в Софийската синагога, а тя приема юдейската вяра и името Сара. Връзката им е описвана като дълбока и емоционално значима.

Виола преживява нова трагедия през 1924 г., когато синът ѝ умира от пневмония според публикувани биографични разкази. Животът няма да ѝ даде много време да се възстанови от тази загуба, преди да ѝ удари поредния жесток шамар.

Нейният съпруг Йосиф е човек със собствени убеждения и позиция, който има живот - богат на обрати, заслужаващ да бъде описан в огромен роман. Но какво става с него на финала на житейското му приключение? Хербст, който е с буржоазен произход, а чрез брака си с Виола е свързан с Каравеловата партия, вляла се в управляващия Демократически сговор, е заклеймен като комунист - "продал се на Коминтерна".

На 16 април 1925 г. се случва атентатът в църквата "Света Неделя", при който загиват над сто души, а стотици са ранени. Бомбата гръмва в 15:20 часа и отеква в цяла София. В този момент, докато вестник "Днес" се печата, Хербст сваля готовия материал под главата му и на коляно в печатницата пише статията: "Сатанинско злодеяние", която започва така:

"В този момент, когато вестникът се печаташе, в 3 и половина часа, ужасен гръм разтърси столицата, грамадни облаци дим се вдигнаха от черквата "Св. Крал" и изпочупи прозорците на целия квартал... На покрива на черквата изглежда да е била поставена адска машина, която избухва и целият покрив се срутва върху пълната черква..."

Надали трябва много предварителна информация за този текст.

След ужасяващия атентат следват репресии, арести и безследни изчезвания в атмосфера на политически страх и насилие. Хербс е един от прибраните за "малка справка" - обвинен, че е бил предварително уведомен за атентата, поради което единствен е излязъл с извънреден следобеден брой на "Днес".

След вечерния арест съпругата му Виола Каравелова, изплашена до смърт, намята палто и тича до майчиния дом на улица "Ангел Кънчев" 10. Вездесъщата Екатерина Каравелова, която има всякакви връзки, трябва да направи нещо.

На сутринта двете тръгват по всички инстанции, а от "Обществената безопасност" им казват, че Хербст е вече освободен. Чакат го, но той не се прибира вкъщи. След ред просби става ясно, че бил преместен за кратко в Четвърти участък, но бил пуснат и оттам. Казват им, че може да е в училището "Константин Фотинов", там също имало арестувани, но ден след ден следите му се губят завинаги.

В действителност от спомен на поета Трифон Кунев, известен с псевдонима си Ланчелото, става ясно, че той и Хербст заедно са били задържани в Четвърти участък. Всички били убедени, че Йосиф първи ще бъде пуснат на свобода заради връзките му в двореца, тъщата му, контактите в Европа и факта, че е бивш кореспондент на четири-пет световни издания, но... Към четири часа сутринта извикват името му така, сякаш ще го освобождават. Той обаче като че ли има друго предчувствие, защото поверява тефтерчето си на Трифон Кунев и после...

Само догадки за кървавите т. нар. “бели нощи”, в които мнозина потъват в мрака.

През следващите месеци Виола търси отговори от властите. В края на юни пише до министър-председателя Александър Цанков, като се позовава на удостоверение на Софийския военнополеви съд от 27 юни 1925 г. според което Хербст не се издирва по Закона за защита на държавата и освобождаването му е наложително. Но него все така го няма. Виола не е само съпруга, която скърби. Тя е жена, която търси истината, настоява за нея и отказва да приеме мълчанието като отговор.

В отчаянието си Екатерина Каравелова пише писмо да княгиня Евдокия, сестрата на царя:

“Мила, драга, княгиня Евдокия,

Останах тая нощ у дома, за да се разтуша от нерадостни мисли. Пиша Ви не за да моля за застъпничество на Хербст, за каквото ме обвиняват, че съм се обръщала към Негово Величество Царя и към генерала Лазаров, и не зная към още кого ли не. Не милост, а правосъдие и правда всички очакваме. Тия кошмарни дни и нощи почват да притъпяват тая вяра.

Неотговорни фактори да се разпореждат и да решават в мрака на нощите кой да живее и кой да мре - по тоя начин ли ще се успокои злочестата ни и изтерзана страна?...”

Писмото на майката остава без отговор. А за Виола всяка врата може да донесе надежда, всеки непознат може да знае нещо. Всяка новина може да се окаже последната нишка към човека, когото чакаш. Това продължава с години. Виола обикаля софийските улици с портрет на Йосиф, прикрепен към дрехите ѝ, и пита хората дали са го виждали. За нея времето сякаш е спряло.

Мнозина се възползват от състоянието ѝ с лъжливи обещания, че съпругът ѝ е жив и ще бъде освободен. Осъзнавайки умопомрачението на дъщеря си, Екатерина отново се намесва. И никой повече не вижда Виола, докато не угасва някъде през 1934 г.

Но ето какво се казва в рапорт от следенето ѝ, открит в Архивите говорят - проект на ЦДА.

“Рапорт №4

Донасям Ви, Господин Началник следното:

По задача А 725, да се проследи лицето Виола Каравелова Хербст Ви донасям, че последната сега е във Виена. Била е душевноболна и се е намирала на лечение в частна болница за душевноболни. Често е окичвала тялото си с портрети на своя мъж Йосиф Хербст, изчезнал през събитията...”

Може би тъкмо тук, сред сухите редове на полицейските рапорти свършва документалният разказ за Виола Каравелова, но не и нейната човешка история.

Днес нов театрален спектакъл ще я върне към живот и ще припомни нейната съдба. С премиерата на моноспектакъла “Седем нощи на Виола Каравелова” от Боян Крачолов на 4 ноември в Народния театър “Иван Вазов” ще се даде лице, глас и присъствие на жената, която историята твърде дълго е оставяла без тях.

Защото Виола Каравелова заслужава най-сетне да бъде видяна.