При всички тях търсенето на сензация надделява над историческата истина
Покрай препогребването на костите на цар Самуил и споровете дали са негови, или не за сетен път се убедихме, че съмнението е дълбоко вкоренено в съзнанието ни като народ. Трудно възприемаме някаква истина, а сме верни на оня безсмислен принцип “Що да е тъй, като може да е иначе”. И доказваме, че още от богомилско време дуализмът здраво се е вселил в народопсихологията ни. Не само в политически, икономически, културен и социален смисъл, а и в исторически.
Доказателство? Въпреки всички усилия нямаме все още безспорен доказан гроб на български хан или цар.
През 1912 година две пастирчета край село Малая Перешчепина в Украйна опитват да извадят пропаднало в река Ворскла теле. Част от брега се срива и се разкриват златни предмети. Едното от тях отнася златна чаша в дома си. Скоро се разчува из селото, хората тръгват да събират скъпоценности. Накрая предметите са събрани и откарани в Ермитажа в Санкт Петербург. Те са общо около 700. До 50-те години на миналия век никой не се занимава с въпроса на кого принадлежи голямата находка. Тогава
проф. Зайбт от Виена разчита монограм на един пръстен и твърди, че там е изписано името на Кубрат
Според него е сигурно доказателство, че това е и гроб на хана. След 30 години пак виенски професор, този път Вернер, категорично лансира тезата, че съкровището и гробът не може да са на никой друг освен на Кубрат, защото той бил в приятелски връзки с Византия, оженил се за дъщерята на император Ираклий, който пък му подарил меч. За това свидетелствал надписът на дръжката. Той разчита и монограмите на два златни пръстена, на които пише “Кубрат” и “На патриция Кубрат”. Оригиналът на меча е в Ермитажа, а копие от него - в Националния исторически музей. Други учени обаче преди Вернер изказват мнението, че няма гроб, защото в него няма кости, а съкровището е аварско, хазарско, тюркско и славянско. В гроба обаче са открити следи от огън. Без значение за тези теории остава фактът, че прабългарите са изгаряли своите мъртъвци.
През 1799 г. братята Христо и Кирил Накови в село Наги Сент Миклош
откриват 23 златни съда с тегло над 10 кг
Подаряват ги на австрийския императорски двор и са възнаградени с титлата барон. След близо 100 години за пръв път е изследвано от проф. Хампел. С този въпрос се заемат и българските изследователи акад. Стефан Младенов и професорите Никола Мавродинов и Станчо Ваклинов. Те пък изказват предположението, че е прабългарско. Някои съвременни учени утвърждават, че вероятно е принадлежало на хан Кубрат. Категоричен отговор няма.
През 1930 г. Владимир Гринченко прави разкопки на терен край село Вознесенка край Запорожие за строителство на голям металургичен завод. В общ гроб с дълбочина около метър и диаметър 70 см той открива останки от кости на 30 души, златни и сребърни предмети. Твърди, че са на военен командир и неговите приближени. В гроба е и фигура на сребърен орел с монограм на гърдите, който е тотем на прабългарите. Отново има следи от огън. По-късно мнозина учени, сред които и български, са на мнение, че на монограма е изписано
“Еспор” или “Испор” – имената, с които хан Аспарух е записан във византийските хроники
Това е достатъчно да се приеме за гроб на основателя на България. Други учени обаче твърдят, че на мононграма е изписано “Петрос” и задълбочават загадката. Проф. Рашо Рашев, който проучва преди 20 години основно Плиска, изказва предположението, основано на косвени доказателства, че Аспарух и синът му Тервел са погребани в тяхната столица. Отново единно мнение няма.
И гробът на цар Борис I Покръстител, въвел официално славянската писменост в България, не е известен. Дали е погребан в Голямата базилика край Плиска, дали в Преслав в местността Патлейна, или в манастир край Варна, Елена или провадийското село Равна, отговор няма. Проф. Васил Златарски предполага, че е край Преслав. След откриване на Кръглата църква през 1927 г. тази теория е оборена и мнозина учени приемат, че точно в нея е погребан цар Борис. В Голямата базилика край Плиска, построена от него, пък е намерена олтарна плоча, от което логично следва, че той трябва да е погребан там, след като я е построил. Карел Шкорпил открива три гробници край тогавашна Варна, днес в пределите на града, в Караач теке. Според него едната е на цар Борис. Правнучката му задълбочава мистерията, след като обяви преди двадесетина години, че съхранявала черепа на царя, който бил завещан като семейна реликва от нейния прадядо.
И с гроба на цар Симеон Велики не случихме. Надделява мнението, че той е погребан в Кръглата църква в Преслав. Конкретни доказателства и гроб обаче няма. Както и при баща му, косвеното доказателство е, че тя е построена от него. При разкопките обаче е намерен саркофаг, върху който на гръцки е изписано името на сина му цар Петър I.
Другата хипотеза е, че гробът му е бил в Дворцовата църква. А Преслав само за три години два пъти е бил разграбван и разрушаван. Един път от киевския княз Светослав, втори път - от византийския император Йоан Цимисхи.
Мистерията се заплита още повече от
гробовете на царете от Второто българско царство
Още през 1856 г. в Търново идва Петър Берон, който започва да прави проучвания и стига до извода, че царете са обитавали Трапезица, а на Царевец живеели болярите. Тази теория е напълно опровергана. След две години в старопрестолната столица идва и тревненецът д-р Христо Даскалов, но той се интересувал от църквите, а не от дворците. През 1879 г. след Учредителното събрание, на което се решава Търново да бъде историческа столица на България, нещо неотменено и до днес, Марин Дринов и митрополит Климент - Васил Друмев, започнали да събират всички старини, за да направят музей. Берон пък прави първите разкопки, за да открива дворци на Трапезица. След 7 години в Търново идва и Карел Шкорпил, който започва да проучва Царевец. По-късно по настояване на княз Фердинанд били направени разкопки и на северния склон на Царевец и е открита кула към патриаршеската църква “Възнесение Христово”. По-сериозни и научнообосновани разкопки прави Моско Москов през 1906 г. в църквите “Свети Димитър” и “Свети 40 мъченици”. Във втората църква намира гроб с царски атрибути и предполага, че е на цар Иван Асен II. Църквата е издигната от него. До този гроб открива още два – по останките в тях стига до извода, че те са на съпругите му, вероятно унгарката Ана-Мария Неда и епирката Ирина Комнина. В притвора на “Свети Димитър” Москов открива два гроба, които са разкопавани и скъпоценностите - разграбени. Нарича ги “Асен” и “Петър”. И тук няма преки доказателства, но логиката му подсказва, че братята са погребани в църквата, в която са обявили въстанието.
През 1972 г. при нови разкопки в църквата “Св. 40 мъченици” Въло Вълов открива кости в пищно украсения гроб 39, както го нарича първоначално. В него още има останки на пурпурна туника и плащ със златни шевици, червени кожени ботуши, а до костите на дясната ръка - масивен пръстен. Вълов изказва предположението, че това
не е цар Калоян, а виден аристократ с това име
Основанията му са, че този гроб не е в зидана гробна камера с надгробна плоча, а е в гробна яма в дървен ковчег. Командирован е във Видин, а оттогава започват споровете дали гробът е на цар Калоян, които и до днес не стихват. Тук се промъква и съмнението, че предстои честване на 1300-годишнината на България и трябва за засилване на патриотизма да бъде открит гроб на български цар. Вместо това стигнахме до гроба на Левски пак във връзка с тази кръгла годишнина. И за него се спори оттогава, та до днес.
Гробът на цар Иван-Александър – фалшификация или безспорен факт
През петдесетте години на миналия век в патриаршеската църква “Свето Възнесение Господне” при разкопки са открити 7 гроба - 4 вътре и 3 в притвора. Гробовете са разграбвани и разрушавани. Тук трябва да се добави, че след превземането на Търново през 1393 г. патриаршията е разрушена е там е направено османско гробище. В югозападния ъгъл са два гроба. В единия има два черепа и разбъркани кости от мъжки и женски скелети. В гробовете има няколко части от мраморна плоча, а отвън - две части от похлупак. Гробът е в рамка, направена от монолитен пясъчен блок, измазана отвън и отвътре. Върху нея е лягал похлупакът, върху чиято долна част има запазени белези, че е била изобразена човешка фигура в цял ръст с дълга мантия и ботуши, украсени с двуглав орел. Заключението на няколко археолози и изследователи е, че находките дават сигурни данни да се приеме, че това е гробът на цар Иван-Александър и съпругата му Теодора. Другият гроб до него с основание се предполага, че е на рано починалия му син Иван Асен IV.
Едва ли ще разплетем загадките на царските гробове. Опитите обаче продължават със силна страст. А и сензациите, които сами си създаваме.
Какви ги свърши френският археолог Жорж Сьор
През 1900 г. княз Фердинанд издава указ, с който кани Жорж Сьор да прави разкопки на Царевец и Трапезица. Негови помощници са чужденци, предимно сънародници. Български учени не са допуснати. В разкопките, продължили близо две години, участват над 200 души под полицейска охрана.
Жорж Сьор заявява: “Аз съм натоварен от княза да правя разкопки в неговия собствен имот и с негови лични средства”. По това време търновският кмет Панайот Славков и общината са подарили на княза хълмовете Царевец и Трапезица. Открити са основите на Патриаршеската църква на Царевец и още 14 църкви на Трапезица. Находките са укривани от тогавашните български историци. Няма запазени и дневници на Жорж Сьор, което предполага, че документацията е отнесена във Франция.
Борис Дякович, първият български дипломиран в Париж археолог, по онова време уредник в Народния музей и заместник-директор на Народната библиотека, прави заключение в рапорт до министъра на народното просвещение, че разкопките са разпръснати. “Мене ми се случи за първи път да видя подобни безразборни разкопки, та затова изнесох впечатление, че тук се работи с чиста спекулативна цел, че не се разкопава по известна система, както това става например в Италия и Гърция, ами се разравят само най-важните места, за да се извлекат оттам най-важните неща, а останалите да се захвърлят завинаги...” Допълва го и околийският полицейски управител: “Намерените вещи при разкопките на Царевец и Трапезица представляват гордостта на България от старо време”.
Други съвременници свидетелстват, че Жорж Сьор си тръгнал с два вагона ценни предмети. Една част от тях днес са в Националния археологически музей.
Мирко Робов, археолог към Националния исторически музей, филиал Велико Търново:
Първите царски гробове открива Моско Москов
Първите установени гробове, определени като царски, са откритите от Моско Москов през първата половина на септември 1906 г. два скелета, ситуирани съответно в северната и южната част на притвора на църквата “Св. Димитър” в източното подножие на Трапезица. Към това заключение на ранния проучвател го навежда на първо място обстоятелството, че този храм е ктиторско дело на първите Асеневци, че именно тук с обявяване на въстанието от 1185 г. Петър получава знаците на царското си достойнство. Двата скелета са с внушителни размери, което допълнително дава основание на проучвателя да ги свърже именно с братята Петър и Асен. Изводите му не се приемат сериозно, като очевидно отразяват романтичните подбуди на първите проучватели.
След разкопките на църквата “Св. Димитър” през същата година Москов прави разкопки и на другата важна църква - “Св. 40 мъченици”. Два гроба по протежение на южния зид на наоса проучвателят свързва с цар Иван Асен II и неговата съпруга Ирина. Изследователи, подкрепящи тази теза, се опират и на един пасаж от житието на св. Сава, който гласи: “След това, когато благочестивият цар Асен прие края на житието си и отиде при Бога, иноците от същия манастир (т.е. “Св. 40 мъченици”) го приеха...”.
Моско Москов описва релеф, намерен при тези разкопки. Гробното съоръжение било с тухлен градеж, непосредствено до южния зид на притвора. Там проучвателят открива много късове от мраморни плочи, сред които един с по-големи размери и релефно изображение, представляващо “част от женска глава с корона. Главата е сложена върху възглавница, която откъм четирите края имала нещо като пискюли... Около самата глава има нещо като ореол. Окото е издълбано, щото представлява заспал човек”. Гробът е бил иззидан грижливо и облицован с мраморни плочи. Паметникът обаче липсва и никой не го е изследвал, тъй като е предаден за съхранение във военната казарма, от която безследно изчезва. Москов предполага, че гробът е на една от жените на Иван Асен II – Ана-Мария, дъщеря на унгарския крал Андрея II. Останки от гробно съоръжение, което може да се свърже с Иван Асен II, не са установени.
Единствените царски гробни камери с релефни изображения върху надгробните плочи са установени в югозападния ъгъл на дворцовата църква. Смята се, че са отворени и разграбени с падането на Търново в превзетия с щурм Царевец, когато сърцевината на столичния град – престолната крепост, е била подложена от завоевателя на тридневно опустошение. Гробът на Иван-Александър, идентифициран с анализ на надгробната плоча, е проучен от Кръстю Миятев през 1951 г.
Вторият по-малък гроб се свързва с Иван Асен, първия починал син на Иван-Александър, чието опело е изобразено в миниатюрата върху лист №2 от Ватиканския препис на Манасиевата хроника. Надгробната плоча е открита при проучването на южния напречен крепостен зид по протежение на главния вход на крепостта.
