Професорът почина на 97 г. в деня, когато българите избираха 7-ия си президент

Автор на конституцията, радетел за връщането на смъртното наказание в средата на 90-те, дългогодишен депутат, “баща” на реституцията, но преди всичко уважаван юрист - Александър Джеров беше един от малкото безспорни авторитети в годините на прехода.

Проф. Джеров почина в неделя, когато българите избираха 7-ия си президент. За смъртта на 97-годишния юрист съобщи дългогодишният му колега от парламента и съмишленик Георги Марков, който е друга синя легенда от 90-те.

Джеров участва в изработването на основния закон като

депутат от СДС във Великото народно събрание,

когато е член на комисията за конституцията. Въпреки че не я подписва, той дълги години я защитаваше и настояваше всяка промяна да бъде предварително обмислена.

“Ако е просто да развалим конституцията, много лесно става”, предупреди той в интервю за dir.bg през 2023 г., когато мнозинството на сглобката вече подготвяше промените. Според Джеров първо трябва да е ясно с какво ще бъде заменен всеки премахнат текст и как промяната ще се отрази на останалите институции. Напомни, че обикновен парламент не може да решава въпроси, запазени за Велико народно събрание. Оказа се прав. Т.нар. домова книга за служебни премиери почти вкара държавата в конституционна криза, а останалите промени, включително в съдебната система, бяха отменени от Конституционния съд. 

Джеров е роден на 27 юни 1929 г. в София в семейство на юристи. Баща му Асен е бил адвокат, а дядо му по майчина линия Ангел Карагьозов е бил министър на правосъдието и председател на Върховния касационен съд. Завършва Втора мъжка гимназия и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. За избора на професия разказваше, че е свикнал мъжете в семейството да са юристи.

През 1947 г. семейството е изселено от София в Луковит. Имали три дни да напуснат дома си. Тогава баща му работел като касиер и преподавал немски език, а майка му Нели била с музикално образование и преподавала уроци по акордеон. Александър останал в София при роднини и сменял квартирите, за да не го заловят.

Първата му работа е далеч от правото - машинописец

в соцпредприятието “Каменни кариери”. След това става адвокат. Специалността му е вещното право. Занимава се с казуси като строителство, етажната собственост и възстановяването на отнети имоти. Между 1966 и 1973 г. е юрисконсулт в Министерството на благоустройството. Години по-късно защитава дисертация за принципа на автономията на волята в международното частно право.

Към политиката го насочила съпругата му Лили, която е статистик и икономист. Тя го убедила да отиде на събрание на възстановената Радикалдемократическа партия. Той още се страхувал какво може да последва от включването в партийния живот заради проблемите на семейството му с комунистите. Запознал се с Елка Константинова и Александър Йорданов и така влязъл в ръководството на партията.

Така след демократичните промени се включил активно в политическия живот и е избран за депутат във Великото народно събрание през 1990 г. 

През 1996 г. Джеров преминава в Демократическата партия,

а от 2000 до 2006 г. беше и неин заместник-председател.

След Великото народно събрание е депутат в 36-ия, 37-ия и 38-ия парламент, вече избран от листата на Народен съюз. Тогава е зам.-председател на Народното събрание и шеф на комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.

Участва активно и в изработването на законите, които уреждаха рестуцията, заедно с Георги Марков, който беше един от първите, които изказаха съболезнования за смъртта му. Джеров се е занимавал с реституцията и като изследовател и автор на правни коментари по приложението на законите.

В смутните времена в средата на 90-те, когато престъпността в България е в пика си, Александър Джеров се обявява за отпадането на мораториума на смъртното наказание. “Смъртно наказание плюс бърза присъда - това е формулата за справяне с престъпността”, казва тогава Джеров. Според него така престъпниците “ще си правят друга сметка”. Идеята не минава.

През 2003 г. той се обяви против връщането на имотите на Симеон

Сакскобургготски Според него обявяването на закона за конфискацията за противоконституционен не възстановява автоматично собствеността на тогавашния премиер.

Александър Джеров беше представител на България във Венецианската комисия към Съвета на Европа и работеше по съгласуването на българското законодателство с европейски юристи. Това не е случайно - професорът владеше отлично немски, френски и руски език. 

Той е и един от основателите на департамент “Право” в Нов български университет и негов първи ръководител между 1991 и 2001 г. Преподаваше гражданско и вещно право, както и правния режим на кадастъра и устройството на територията. На 3 април 2001 г. стана почетен професор на университета.

Сред трудовете му са “Вещно право”, “Гражданско право”, изследвания за реституцията, жилищностроителните кооперации и етажната собственост. Александър Джеров написа над 50 научни публикации. През юни 2009 г., за 80-годишнината му, президентът Георги Първанов го награди с орден “Стара планина” първа степен за заслугите му към политическите и обществените отношения в България.