Четирите куки биха могли и да са смъртоносен капан, разсъждават археолозите

4 бронзови куки тези дни приковаха вниманието на археолозите, проучващи Златния град на одрисите край карловското село Васил Левски. Всяка една от тях е с дължина 8 см, завършва с остра контра, като всички те висят на подвижна халка.

"Първоначално ги възприех като механизъм за окачване на кандила или осветление, но след почистването се вижда, че това е уред за морски риболов - казва пред "24 часа – 168 истории" доц. Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей - Пловдив, и ръководител на разкопките. - Всеки рибар би ги познал от раз. Това не трябва да ни учудва, защото съвременните рибарски куки, които се появяват в бронзовата епоха в Египет, са със същата форма. При тях няма никакво развитие, те винаги са с контра."

Любопитното е, че култовият център е разположен в подножието на Стара планина, далеч от каквито и да е морета.

Размерите на куките подсказват, че биха могли и да са капан, тъй като устройството е в състояние да се разтваря и затваря около евентуалната плячка.

"Все още не сме сигурни дали са ловили октоподи, или по-големи риби, но при всички случаи това е пособие за улов в дълбоки води и определено не е било подходящо за речен риболов", обяснява Кисьов. Според него предметът е запазен в много добро състояние.

По принцип куката е едно от най-старите изобретения на човечеството. В Археологическия музей в Сития на остров Крит има експонати с бронзови рибарски куки и остени от минойската епоха.

В лондонския Музей на науката също е съхранен бронзов уред за улов на риба от периода между 1500 г. и 1000 г. пр.Хр.

Имало е и конструкции, подобни на тази у нас, които комбинират няколко куки в един уред. Древните гърци го наричали kriagera, а римляните harpagо – дълъг прът, завършващ с корона от пет извити навътре куки и една по-малка в средата. С него древните освен улов, вадели сварено месо от казаните или предмети, паднали във водоеми и кладенци.

Имало и уреди с по-големи куки, които в онези времена се използвали като опасно оръжие. Моряците ги хвърляли по вражески плавателни съдове и ги придърпвали. В своята енциклопедия "Естествена история" Плиний Стари отбелязва, че великият атински държавник, стратег и оратор Перикъл, живял в т.нар. Златен век на Атина през V век пр.Хр., изобретил този тип куки.

Принципът е сходен с тези на одрисите край село Васил Левски: множество зъбци обхващат и задържат мишената.

Разбира се, този механизъм е много далеч като ниво на изработка, сложност, период и предназначение от друга бронзова конструкция, намерена край остров Антикитера. Тя представлява устройство с 35 бронзови зъбни колела, най-голямото от които е с 223 зъба. Разбира се, то е датирано доста по-късно - от II век преди Христа, и според гръцки археолози е служело за определяне на положението на Слънцето и Луната, фазите и затъмненията.

Големият въпрос е за какво са им били куките на аристократите одриси в Златния град на траките? Така го наричат заради керемидите с размери 70 на 60 см. Покрити са с три слоя: черен фирнис, червена ангоба и златист лак. Кисьов свързва златистия цвят с обработка на желязна руда, а декорацията служела за украса на самите сгради. По всяка вероятност покривите блестели на слънцето и се виждали отдалеч. Но не това е най-любопитното за археолозите.

"Изработката на керемидите не е характерна за нашите земи и не се откриват във вътрешността на Тракия. Срещат се в Аполония, Месембрия, черноморските колонии – обясни доц. Кисьов. - Става дума за лаконски и коринтски тип керемиди, характерни за гръцките области Лакония и Коринт. Дали са внесени от морските колонии, или са правени на място, още не се знае."

За археолога те представляват сериозно предизвикателство, защото изведнъж в подножието на Балкана изникват култови храмове със златисти покриви, подобни на тези в Спарта, Атина, Абдера и други елински градове.

"Били са помпозни. Говорим за V-VI век преди Христа, това е един много ранен тракийски център, където са използвани строителни техники и прийоми, характерни за Елада", обясни още Кисьов.

Двете постройки, които екипът проучва, са еднакви - 8 на 8 метра, като основите им са от речни камъни. Първата е проучена миналата година, а втората - тази. Над основите е имало квадри - големи, правилно издялани каменни блокове.

За съжаление, повечето от тях са изчезнали.

"90% от тях са изнесени оттук през 30-те години на миналия век - в селото са ги използвали като строителен материал", обобщава Кисьов. С други думи, царските стени днес са неразделна част от селски къщи.

Тази година обаче археолозите откриват източната стена на втората постройка - сграда Б. Точно до нея се вижда тъмна ивица в почвата с дължина 4 метра и широчина 40 сантиметра. Според Кисьов най-вероятно тази изгнила днес дървена подпора на стената е държала конструкцията и на покрива.

По следите, оставени от дървото, учените изчисляват, че височината на сградите е била около 4 метра. Както и че керемиденият покрив е бил двускатен.

По всичко личи, че втората сграда е била храм. В пода , под падналия керемиден покрив, археолозите намират олтар.

Точно пред прага, на първото стъпало, лежи масивна бронзова апликация във форма на розета.

"Украсявала е или дървената врата към храма, или горния фронтон", казва Кисьов, който се надява да намери още и да сглоби пъзела.

Самите керемиди също са много интересни, защото завършват с изображения на медузи и лъв. Още през 2024 г. екипът открива два антефикса - единият с лъвска глава, а другият във форма на палмета – стилизирано палмово листо или нещо подобно на ветрило. Учените забелязват и монументални каменни украси,

чието тегло е около 200 килограма. 

Докато проучват обекта, екипът се натъква на още една загадка. Каменните блокове в стените се оказват "втора употреба".

"Тук е имало по-стар храм - от квадри – някъде от VII-VI век преди новата ера, в един момент е бил разрушен и траките са използвали квадрите им за новите два храма", казва Кисьов.

Но разнищването на този въпрос не е единственото предизвикателство пред учените.

"Все още има много въпроси без отговор – примерно защо входовете са ориентирани към югозапад", замислен казва Костадин Кисьов. Освен това култовата площ на север от сградите все още не е проучена.

Това, което е установено до момента, е, че обектът се състои от две части. Първата е неукрепено селище в подножието на планината - на площ от 20 - 25 декара. Там в миналото екипът вече е регистрирал десетина каменни жилища.

В тях археолозите попаднаха на тежести за вертикални станове, за вретено, много керамика и части от амфори. Тоест в тази част е кипял усилен труд и оживена търговия.

Втората част е цитаделата - голямо светилище, оградено с крепостна стена с дебелина 2 - 2,5 м. В северната част двете външни лица на стената са изградени от големи квадри от гранит и пясъчник. Предполага се, че цялата дължина на стената е била около километър.

Кой би могъл да построи всичко това? Кисьов отговаря без колебание: "Свидетели сме на едно луксозно строителство, което може да си го позволи само владетел".

Аргументите му са няколко. Първо, монументалността на строежите и строителните техники. Второ, вносните строителни материали, които са били много рядко явление в онази епоха. Трето, луксозните съдове, произведени в Атина, и амфорите за зехтин или вино от островите Тасос и Самос.

За учените изясняването на всички детайли е изключително важно, защото одрисите са племето, което създава първата обширна държава на траките.

Древногръцкият историк Тукидид в "История на Пелопонеската война" отбелязва, че цар Терес е първият, който изгражда голямото царство на одрисите. Нещо повече, гръцките хронисти посочват, че официалните отношения с Атина са установени при управлението на сина му Ситалк, през 431 г. пр.Хр.

Но находките край с. Васил Левски подсказват още нещо - че

връзките с Елада са

започнали много по-рано

Освен това районът на река Стряма попада в пределите на Одриското царство, от което Кисьов прави извода, че тук "е живял един от най-ранните одриски владетели".

"Тоест ние проучваме най-ранния селищен тракийски център на одрисите във вътрешността на Тракия", усмихва се археологът.

На въпроса ни кога предполага, че ще открият двореца, в който е живял владетелят, той казва, че това е въпрос на време.

"В един момент ще открием резиденцията му, защото селищните центрове се сменят постоянно според това къде е резиденцията", уточнява той. Според него най-логично е на север от храмовете да има и друга сграда, свързана с тази на резиденцията.

За съжаление, проучванията често прекъсват заради липсата на достатъчно средства. По думите на Кисьов добрата новина е, че обектът вече е паметник на културата с национално значение, благодарение на което тази година екипът може да си позволи да проучи доста по-обширна площ.

И така стъпка след стъпка, докато не открият какъв е бил животът в бляскавия Златен град на одрисите.