Няколко парадокса бележат историята на жизнения стандарт на българина - имало е период, в който сме изпреварвали Западна Европа по материално благосъстояние, Кримската война ни е донесла замогване, а през 1939 г. сме в първата десетка по икономическо развитие.
Най-бедните в момента пък са около 30 пъти по-богати в сравнение с предците ни при създаването на българската държава от хан Аспарух. И това е устойчива тенденция на растеж, колкото и да не ни се вярва. Изводът е на професора по стопанска история Пенчо Пенчев от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Критериите са общите световни показатели, тъй като няма конкретни за България. Страната ни обаче не се е отличавала много от съвременниците си в годините на Средновековието.
Информацията за този период е крайно недостатъчна.
"Жизненият стандарт тогава не се измерва само в пари,
а в стока, в количеството на храната, каква е била средната продължителност на живота им, доколко са умирали от насилие и по време на войни, колко високи са били" обясни проф. Пенчев пред "24 часа - 168 истории".
Като цяло обикновеният българин през вековете трайно е бил беден. Но винаги е имал собственост - къща, ниви, добитък, бил е главно земеделец, който е осигурявал храна за семейството чрез стопанството си. Никога не е имало феодализъм с крепостна зависимост на селяните. Те не са били собственост на господаря си. "Така че битът на Васил Левски не е бил много по-различен от човек, живял по времето на цар Симеон Велики", коментира професорът.
Дори ако вземем само частен пример -
светлината е около 99% по-евтина от това, което е струвала на Апостола
и Христо Ботев през Възраждането. При това сега е с много по-високо качество. "Не се замисляме и я приемаме за даденост, а преди по-малко от 200 г. е била голям проблем. Детайлът е показателен. Можем да влезем в домовете си, на работните места или където и да е и да получим ярка и евтина светлина", допълва проф. Пенчев.
Според него, колкото и невероятно да звучи, има период в българската история, когато стандартът ни на живот е бил по-висок от този в Западна Европа. И това е времето на византийското владичество. "Не говорим за колосална разлика, но все пак мъничко сме били по-добре, защото там е имало гладна смърт, а тук - не", казва проф. Пенчев. Периодът продължава и при цар Калоян, управлявал от 1197 до 1207 г., както и при Иван Асен II (1218 - 1241), който пръв започва да сече български златни, сребърни и медни монети. Употребата на собствена валута е признак за замогване в материално отношение. Намерена е само една златна перпера, произведена след битката при Клокотница през 1230 г.
"Тя се е равнявала на възнаграждението за месец за човек, упражняващ нискоквалифициран труд през XII, XIII и XIV век" - обясни д-р Стоян Михайлов от Националния археологически институт с музей към БАН. - Воините, лекарите, някакъв вид юристи и занаятчии
са могли да печелят до няколко десетки перпери
на месец. Повечето хора са били земеделци и не са имали месечни постъпления."
След смъртта на цар Иван Асен II положението се влошава заради многобройните чужди нашествия, водещи след себе си разрушения, ограбване и смърт. Така е и при селския цар Ивайло, когато почти цялото мъжко население е включено във войската, за да отблъсква нападенията на татарите и византийците.
През Възраждането също има много любопитен момент.
Парадоксално, но един от ефектите на Кримската война между Русия и Турция (1853 - 1856) е, че у нас навлиза модата на европейското облекло, европейските златни монети и дори техника. "Причината е, че тогава съюзници на Османската империя са Франция и Англия и именно покрай тяхното участие войната не води до традиционните кризи и разруха, а до покачване на стандарта на живот - обясни чл.-кор. проф. Иван Русев от Икономическия университет - Варна. - От историческите податки знаем, че през третата четвърт на XIX век българското общество се замогва. Нашите предци вече са могли да си позволят по-разнообразна храна и облекло, дори стоки, които могат и са били доставяни от европейския пазар."
Всъщност тази тенденция на покачване на стандарта започва още през 30-те години на XIX век при султан Махмуд II. Той и неговият елит предприемат реформи - т.нар. Танзимат, след като през 1826 г. създават и модерната османска армия.
"Българските земи е трябвало да дават продукция за изхранване на огромния едномилионен Истанбул - обясни проф. Русев. - Това е стимулиращ фактор за нашата икономика. На източните пазари и в частност в Цариград са се търсили предимно овче месо и вълна."
Реформите на султана включват и по-тясно свързване на Османската империя с Европа.
"Цариград е принуден да се откаже от монопола
върху търговията с определени стоки - например зърнените храни - обяснява проф. Пенчев. - Така зърното от източните български земи захранва западноевропейския пазар в продължение на 2-3 десетилетия. Съответно доставките носят свежи европейски пари у нас. Говорим за времето докъм 1869 - 1870 г., когато там се появява по-конкурентната американска и най-вече аржентинска пшеница."
В този период са установени и първите консулски бюра на западноевропейските страни. Една част от консулите също са били търговци и установяват европейската мода в облеклото и храната. Идват вече луксозни платове, българите, които дотогава са яли месо само по празниците, откриват не само овчето и свинското, но и дивеча. Разбират, че могат да месят не само с брашно от пшеница, но и от рожков.
"С разнообразяването на храната се повишава и продължителността на живота", казва още проф. Пенчев.
По време на Кримската война във Варна пристигат английски и френски
войници като съюзници на османската войска. Прекарват месеци по Черноморието, а после се натоварват на кораби, за да стигнат Кримския полуостров за завършващия етап на войната.
"От тях Варна възприема не само модните тенденции, но научава и нови технологии, ноу-хау. Например модерната за времето си комуникация телеграф - обяснява чл.-кор. проф. Иван Русев. - След войната той е предаден на османската власт. Донесли са различни подправки - пипер, кафе, което идва от колониите на великите сили и навлиза масово в градския ни бит в средата на XIX век. Тук идват и луксозни стоки - текстил, който е непознат на източния пазар. До онзи момент българите са носели вълнени дрехи. Вече ги сменят с копринени и по-фини материи. Нарастват и доходите. Австрийският пътешественик Феликс Каниц, който обикаля нашите земи през 60-те и 70-те години, разказва, че "местните хора си спомнят с умиление за времето на войната, когато парите лежаха по пътищата". Става дума за европейските монети, които са били вкарани в оборот."
Търговците се замогват в този период. Най-вече братята Евлоги и Христо Георгиеви, които неколкократно увеличават своите капитали. Също както и калоферецът с фирма в Цариград Христо Тъпчилещов. Подобен процес се наблюдава и във вътрешността на страната, далеч от границата. "В своите спомени копривщенецът Михаил Маджаров пише, че "всички онези пари, които впоследствие българската революция (Априлското въстание) съсипа, бяха първоначално събирани именно от това време". Тъй като революция без пари не се прави", добавя проф. Русев.
"През XV - XVI век Османската империя е велика сила, но няколко века по-късно на нея гледат като на болния човек на Босфора. И вече е задържащ фактор, но това не означава, че българите са били бедни - обяснява проф. Пенчев. - Напротив,
когато стават малко по-богати, започват да мислят за освобождение."
Именно около Руско-турската война от 1877 - 1878 г. става ясно действителното замогване на сънародниците ни. Те са обработвали нивите си, живеели са в собствена, макар и кирпичена къща. Известни са свидетелствата от пристигането на руските войници по време на войната от 1877 - 1878 г., които 20 г. по-рано са разбрали какво е да не си крепостен селянин. Те се учудват на свободата на нашите сънародници, за които са им казали, че живеят много зле под османско иго.
Разбира се, там, където са се водили сражения, стандартът не е бил нормален за времето си. Причината обаче не са само бойните действия, а и първата по-продължителна криза в европейската икономика, която трае от 70-те до 90-те години на XIX век. У нас пристига в края на този период.
"След Освобождението българите преживяват труден период. Но вече в края на 90-те години и началото на XX век България успява да създаде своя икономика - казва проф. Русев. - Най-добре се развива вълненотекстилната промишленост. Ние изграждаме наш български национален пазар, но в същото време продължаваме да присъстваме на големия османски пазар."
Местните шивачи не могат да постигнат много високо качество на вълненотекстилната продукция, каквато всъщност се предпочита в Ориента. Българските фирми не могат да бъдат конкурентни на европейските, но пък на изток успехът им е гарантиран.
През 1911 г., преди Балканските войни, след които навлизаме в поредица от кризи, най-голям брой българи (312 208) са имали доходи до 1000 - 1200 лв. месечно, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Стигали са им за скромен живот, без лукс, но и без лишения. След тях се нареждат около 100 000 души, които са получавали между 1600 и 3000 лв. Това са били опитни учители в прогимназии, офицери със средни чинове (капитани, майори), началници на пощенски клонове или малки железопътни гари, както и по-успешните занаятчии. Само 822-ма са имали доходи от 10 000 - 20 000 лв., тоест дори над министерските заплати.
Растежът обаче спира по време на Балканските войни. Веднага след трите войни от второто десетилетие на XX век всъщност влизаме в много тежка рецесия. Дългото отсъствие на мъжете се отразява негативно на икономиката. Храната е дефицит. Хората са умирали от глад, особено в южните райони, където са се водили военните действия.
В същото време някои търговци са успели да натрупат състояние, което после пък е спомогнало за стабилизацията в края на 20-те години. Тогава навлизаме в благоприятен период, защото икономиката ни е обвързана с германския пазар през 30-те години. Икономиката минава на военна основа с оглед на предстоящата война и това води до свежи пари.
Тогава границата между селския и градския начин на живот става по-изразена, смята проф. Русев. Преодолени са кризите, предизвикани от войните. Някои българи забогатяват покрай производството и обработката на тютюна, който се изнася най-вече в Германия, в други страни в Европа и в Египет. Самочувствието на българина се променя, но идва нов трус - превратът на 9 септември и завземането на властта от комунистите.