Още от малък бил голям зевзек. Обожавал да разказва вицове и да рисува карикатури. Заради любовта му към арменските анекдоти го наричали Гарабед. В едно междучасие имитирал с жестове учителя по психология Г. Топалов, а момчетата хлопали от смях по чиновете. Не усетили, че до вратата стоял самият Топалов. С пресилена усмивка обаче учителят казал: “Браво, Георги, артист ще станеш!”

Артистичният талант на Георги Георгиев-Гец личал още в ученическите му години. Започва да играе 7-8-годишен и театърът така влиза под кожата му, че още в гимназията вече има две написани пиеси, а в Елена изиграва първата си роля на градска сцена - барон Скарпия в “Тоска”, когато е в 12-и клас. Партньорка е братовчедка му Вичка, която е Тоска. Вместо да го удари в гърдите с юмрук, както правела на репетициите, тя забила в него кухненски нож. Гец паднал, спуснала се завесата, но скрила само колената му, а той, ранен, останал проснат пред публиката. Изправил се по завесата и се скрил зад нея.

Предсказанието на учителя му обаче за малко да не се сбъдне, защото от Отечествения фронт не искали да дадат на момчето бележка да учи в София. Георги два пъти е късан на първия тур на кандидат-студентските изпити в НАТФИЗ, тогава Държавно висше театрално училище (ДВТУ). Преди третия опит Гец отишъл при своя кръстник (бащата на Христо Медникаров) и му казал: “Ако не ме пуснат да уча в театралното училище, ще се хвърля и ще се удавя в реката!”

Кръстникът направил, каквото могъл, и младежът се озовал в столицата. Пристигнал при проливен дъжд и предусетил, че ще му върви по вода.

Още студент се снима в първите филми на държавната кинематография. Дебютира с малка роля на Шлосера в “Утро над родината”, после е Димо в “Наша земя”, а в “Под игото” дори го пробват за ролята на Боримечката. Талантът му е зашеметяващ и веднага след завършването е назначен в Народния театър, където играе без прекъсване до пенсионирането си през 1992 г.

Георги Георгиев-Гец бил изключително суеверен човек. Винаги преди представление лягал на сцената зад завесата поне за 10 минути, а негова колежка го дебнела, за да го ритне по подметката. За късмет научил от Апостол Карамитев, с когото били добри приятели, да събира карфици и да ги забожда на обратната страна на ревера си. По едно време започнал да колекционира и пирончета. Веднъж на репетиция колега го хванал за ревера и цялата му ръка се разкървавила. Но и тогава не обяснил за какво са му топлийките.

Освен това от Карамитев се научил да сяда непременно на екземпляра от пиесата. Вярвал в артистичното суеверие, че ако ръкописът падне на земята, го очаква провал: “Случвало ми се е за почуда на минувачите да сядам върху листовете насред улицата или в автобуса. Срам ме е било, но съм предпочитал да не се изложа на представлението”.

Това, което го водело напред, е, че като излезе на сцената, целял да породи любопитство у онези, които го гледат. Едно от най-важните му качества освен таланта била съсредоточеността му в работата. А освен всичко поддържал духа и физическата си форма, като всяка сутрин правел гимнастика със 150 лицеви опори и 50 клякания.

През 1955-1956 г. е на театрална специализация в Москва и след това сцената и киното едва ли не се бият за него. По онова време актьорът е толкова известен, че когато гостува в Белослав, денят там е обявен за неработен. В някакво село отлагат идването му, за да имат време да асфалтират отсечката между площада и читалището, където трябва да играе той.

Докато се снима в “Под игото”, се среща с любовта на живота си Цена, която имала специалност “Славянска филология”. Тя става негов домашен режисьор. Винаги когато му давали нови роли, тя проучвала автора и епохата. Гец се вслушвал в нейното мнение и знаел, че една роля ще стане, когато тя я е одобрила. Вярната ѝ оценка се предала и на режисьорите Людмил Кирков и Зако Хеския. Те често питали по повод нов сценарий: “Цена прочете ли го? Какво каза?”. “Майка ми беше домашният режисьор на баща ми. Заедно репетираха – споделял е по-големият син на актьора Иван. - Тя извършваше предварителната работа, когато баща ми получаваше нова роля. Намираше книги за автора или епохата и конспектираше най- важното. Според мен той щеше да има по-малко успехи, ако не беше нейната намеса. Тя има много верен усет за фалш или за добре изиграна сцена. Баща ми харесваше манджите ѝ. Двамата бяха големи купонджии като млади. Не познавам по-забавен човек за компании от баща ми. Знаеше чудни истории и ги разказваше смешно и интересно. В живота ми никога не е било така забавно, както във вечерите с него и приятелите му. Имаше доста повече качества за комедиен актьор, отколкото го използваха. Той обичаше да се прибира у дома. Отпускаше се, изпиваше чаша бяло вино.”

“Цена, знай, че след киното най-много обичам теб и децата!”. Съпругата на Георги Георгиев-Гец намира бележката с този текст една сутрин, след като той рано-рано е заминал на снимки.

Актьорът има над 70 роли в театъра, над 60 в киното и поне още толкова в телевизионния театър. Появил се е на бял свят на 4 октомври 1926 г. и тази година се навършват 100 години от рождението му. Гец е абсолютен рекордьор по награди в българското кино. Осем пъти е носител на приза за най-добра мъжка роля. На Московския кинофестивал през 1974 г. е отличен с такава награда за образа на Йордан в “Селянинът с колелото”. Това е едно от най-добрите му превъплъщения.

Но големият му шанс е след тази роля. Легендарният италиански режисьор Еторе Скола го кани да играе главната роля във филма си, който стана световен хит - “Грозни, мръсни и зли”. Павел Писарев, тогава шеф в кинематографията, му казва: “Гец, няма да те спрем”. Но италианецът му дал 6 месеца да научи италиански. Актьорът преценил, че ще има проблеми с езика, а не искал дубльор, и отказал.

През 1961 г. Антон Маринович го снима в “Златният зъб” и това е първото докосване на актьора до звездността. Филмът е гледан от 3,6 млн. души, зрителите се впечатляват от умението на героя му да убива противниците си само с един юмручен удар между очите. В края на 60-те години на миналия век обаче Георги Георгиев-Гец сякаш е налегнат от тежък карък в три последователни продукции. В “Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова той е запаснякът, но филмът е скастрен от критиката по поръчка на властта и бързо е свален от екран. Подобна е съдбата и на “Небето на Велека” (1968), където Гец играе главната роля. Нарочват лентата за вредна, неправилна и неотговаряща на класово-партийните критерии и бързо му удрят печата “Забранен!”. На режисьора Едуард Захариев е отнето правото да снима игрални филми за цели 5 г. Най-тежък е ударът с “Прокурорът”, в който актьорът отново изпълнява главната роля. Въпреки че е по едноименната пиеса на любимеца на Тодор Живков Георги Джагаров и се играе в няколко театъра, филмът няма премиера и е забранен за излъчване. Показан е едва през 1988 г.

Въпреки това синът на гурбетчия градинар от еленското село Разпоповци се нарежда сред десетте най-велики български актьори за всички времена. Той е сред малцината, които през цялата си кариера не е охулван нито от критиката, нито от хилядите си почитатели.

Никога не се е страхувал от бедствия и катастрофи и никога не е използвал каскадьор за нито една своя роля. Изстрелял е 250 хил. куршума, скачал е с парашут. Целият е бил натрошен. В първия епизод с шлеповете във филма “На всеки километър” за малко не се удавил, понеже скочил в реката, както бил в шаячни дрехи и с обувките на краката. Водите на Дунава през ноември са толкова студени, че още в първите минути дрехите му замръзнали и натежали във водата. А уговорката била да плува и когато реши, че трябва да го приберат с моторница, да се обърне по гръб. С ледените дрехи на гърба си Гец плува известно време и като се уморява, се обръща по гръб, но чува по мегафона: “Продължавай да плуваш, че моторницата не може да запали!”. Останал без сили и в ледения си “скафандър”, се оставя на течението, което го отнася навътре. Спасява го случайно излязла в реката рибарска лодка.

В “А бяхме млади” тича по колодрум, но се подхлъзва по стената и пада по корем. Наранява си гърдите. С превързани рани прави втори дубъл на същата сцена. А във филма “Осмият” гилза разкъсва зеницата на окото му и дълго време офталмолози се борят да спасят зрението му. По време на снимките за пръв път си позволява в един от епизодите да го замести парашутист, но всички други опасни сцени, като скок от висока къща, ръкопашен бой и преминаване през дълбока река, прави сам.

Най-жестоко пострадал във филма на Зако Хеския “Зарево над Драва”, където героят му е жертва на побой. И май актьорът е бил набит съвсем истински, защото дълго време след това целият е в синини, а устните му - “на кървави парцали”.

Междувременно преди 10 ноември плъзва слухът, че Гец е ударил шамар на сина на Тодор Живков – Владимир. Историята се оказва измислена, но хората неслучайно създават този мит.

Великият актьор обаче не крие и разочарованията в живота си. Най-голямото е, когато през 1992 г. го пенсионират с още шестима театрални величия. В продължение на 2 години не стъпва във втория си дом – Народния театър, и дори не минава покрай сградата. Но не остава без работа и се включва в театър “Барбуков”, който до някаква степен лекува раните му.

Той не можел да си представи живота без театър, затова като истински колос умира на сцената. Въпреки че е огорчен, Гец решава да отпразнува достойно 70-годишнината си през 1996 г. От началото на годината колегите му умували как да почетат юбилея му, който трябвало да бъде на 4 октомври. За съжаление обаче, присъстват на заупокойната му литургия месец по-рано.

На 9 април 1996 г. имал представление в Стара Загора.

През целия ден се оплаквал от силно главоболие. Преди обяд се разходил из градския пазар, а непознат негов почитател го поканил на прясна риба. Той трябвало да играе в постановката “Ню Йорк - хотел “Плаза” в синдикалния дом в града. До последния момент сградата е скована от кучешки студ, защото няма ток. Актьорите сами строят декора за спектакъла малко преди 19 ч.

“Бяхме стигнали до третата част на спектакъла – разказва неговата дългогодишна театрална партньорка Таня Масалитинова. – В нея двамата сме съпрузи, които непрекъснато се карат, докато се готвят за сватбата на дъщеря си. Публиката се заливаше от смях. По едно време аз усетих, но не и зрителите, че нещо става. Гец се олюля на сцената. Помислих си, че опитва нещо ново. Дори си казах: “Виж го ти, хитреца, измислил е ново приспособление”. Публиката много се смя. После той дори съкрати част от репликите си. Опитах се да го върна... Публиката нищо не усети. Накрая имаме общ поклон. Той рязко се обърна и излезе. Помислих, че му е прилошало. Поклонихме се без него, аз се пошегувах: “Таткото е сърдит”, нали в пиесата все се караме. А той фактически в този момент умря. Кръвоизливът беше започнал.”

По спешност актьорът е закаран в градската болница, където лекарите установяват, че е получил тежък и рядък инсулт. От София за консултация са извикани специалисти от Военномедицинската академия. Местят го в ИСУЛ, където след няколко дни му правят успешна операция за отстраняване на хематом. Оттогава Гец е между живота и смъртта. Няколко месеца е в кома. Успява да излезе от нея, но състоянието му е на приливи и отливи. Асът на българския театър отваря очи и прави леки движения. Бил на командно дишане и се хранел със сонда. През последните два месеца от живота си разбирал всичко, но не говорел.

Колосът на българския театър издъхва на 2 септември 1996 г. и до последния си дъх не можел да си обясни защо толкова много искал да стане артист. И защо никога не можел да се откаже от сцената...