Йоана Савойска, от чието рождение на 13 ноември се навършиха 118 г., е единствената в съвременната европейска история царица на комунистите в продължение на 2 години. Това пише за нея близкият ѝ приятел Джовани Артиери, граф, журналист, писател, историк и сенатор. Има предвид времето от 9 септември 1944 г. до изгонването на царското семейство през септември 1946 г. след референдума, превърнал България в република.

Джовани Артиери беседва често с Джоджо, както я нарича семейството ѝ в Италия. Познава я от дете и се среща с нея в годините, когато тя вече живее в Испания и пише своите спомени. Обикновено се срещат следобед в къщата, която тя купува с финансовата помощ на майка си Елена в Мадрид и днес е дом на Симеон Сакскобугготски.

Тя седи на диван с жълта дамаска, а над нея е портретът на Мария Луиза Бурбон Пармска на кон, облечена като хусарски полковник. Изважда ръкописа от кожена папка и започва. Разказвайки на писателя за живота си в нашата страна, царицата му споделя, че 3 години след смъртта на цар Борис III не е можела да спи. А след като комунистите вземат властта през 1944-а, намира утеха единствено в книгите.

Желанието ѝ да чете в размирните времена провокира журналиста да зададе на Йоана Савойска въпроса дали нейната съдба не е същата като на съпругата на френския крал Луи XIV - Мария Антоанета. За нея е известно, че много е четяла в затвора, а после и в килията в замъка “Консиержри”, където е преместена. Българската царица обаче категорично възразявала, че не може да има сравнение между една

“случка, от която излязох жива с децата си”,

и тази на френската кралица, завършила трагично.

Същият журналист Артиери е автор на предговора към италианското издание на спомените на царицата. В него той споделя, че от майката на Симеон II знае за един момент от живота ѝ, който тя е решила да не разказва в мемоарите си. Искала е да стане изповедник на прибраните в подземията на Съдебната палата и осъдени на смърт от Народния съд. По думите ѝ те са били не просто разделени от близките си, но не са им позволили да се срещнат и със свещеник. Нея също отказват да пуснат при “враговете на народа”, така че не успява да им опрости греховете.

Журналистът познава добре не само Йоана, но цялото семейство на италианския крал Виктор Емануил III. Наблюдавайки децата му дълги години, казва, че всички те са “затворени по природа, имат нещо от славянската меланхолия на майката (Елена Савойска - б.р.) и от концентрираната сериозност на бащата”.

“Йоана беше весела, шеговита, понякога иронична, но не повече от другите принцеси и от брат си, престолонаследника. Тя е близка до баща си, повече мислеща като него и преди всичко заради склонността си към четенето на книги от всякакъв род - романи, пътеписи, студии, философия, популярна научна литература, най-вече история и биографии” - така Джовани Артиери описва характера на българската царица.

Той е свободно допускан в двореца на Савоите, защото е известен в родината си монархист преди Втората световна война и когато в Италия се провежда референдум и сънародниците му избират републиката, се усъмнява в честността на избора. По стечение на обстоятелствата вотът се случва само 3 месеца преди такова допитване да бъде насрочено и в България.

По същия начин и у нас, и там се разпространяват

слухове за измама, целяща да осигури победа за републиката.

Разликата е, че в нашата страна комунистите държат положението изкъсо и не позволяват никой да протестира, докато в Неапол, където резултатите показват цели 83% срещу краля, избухват безредици. Сблъсъците са кървави, пише в своите репортажи по този повод Артиери. Набляга на един конкретен случай - истинско клане, при което силите за сигурност откриват огън по тълпа от демонстранти монархисти. По официални данни убиват 9 и раняват 150 души. Журналистът монархист обаче говори за 47 жертви по време на протестите. Това не води до никакви последици.

Но впоследствие

Артиери е една от най-влиятелните фигури в дясното

Италианско социално движение. Убеден либерал, той е избиран за градски съветник на Рим през 70-те години. Подкрепя исканията на десния работнически синдикат и протестира заедно с работниците на улиците по време на стачките им.

Кариерата му започва в неаполитанския вестник Il Mezzogiorno, преминава през Il Mattino, кореспондент е на La Stampa през 30-те и 40-те години на миналия век. Отразява войната в Испания, Етиопия и Финландия. През 1953 г. предприема 11-месечно околосветско пътешествие.

Написал е около 30 книги, някои от които за родния му Неапол, а други са исторически, включително за Мусолини и фашизма в Италия. Много от тях са за династията на Савоите, от които произхожда и българската царица Йоана.

Странно съвпадение на нейния и браковете на родителите ѝ и сина ѝ Симеон

Изправят се пред религиозни пречки заради сватба между православен и католик

По някакво странно съвпадение на обстоятелствата цели три поколения се сблъскват с едни и същи религиозни пречки пред браковете си. Майката на царица Йоана, родена като черногорската принцеса Елена Негош, станала кралица Савойска, трябва да се откаже от православната си вяра, за да се омъжи за италианския крал Виктор Емануил III. Годината е 1896-а и се случва в Бари точно преди сватбата.

Логично децата им са католици, също и Джована, както е кръстена известната по-късно като царица Йоана. Препятствията са повече, но тя не се отрича от своето кръщение, за да приеме другия клон на християнството. Налага се младият български монарх да търси благословията на папата. Баща му Фердинанд е отлъчен от църквата, защото е кръстил сина си не по католическите канони. Търновската конституция го задължава престолонаследникът да е в лоното на православието. На помощ се притича папският нунций в София, впоследствие станал понтифик и наричан българският папа - Анджело Ронкали или Йоан XXIII. Той успява да склони Ватикана да приеме брака между Борис III и Йоана.

Тя решава много дипломатично въпроса с вярата. Без официално да е приела православието, сменя името си от Джована в българския вариант в чест на свети Йоан Рилски. Така я покровителстват и той, и свети Франциск от Асизи, към когото изпитва безгранична вяра и даже волята ѝ е да се омъжи и да бъде погребана в църквата с негово име в град Асизи.

Въпросът с религията е особено деликатен за Йоана, тъй като тя е силно вярваща. Животът ѝ поднася сериозно изпитание на 16 г., когато заболява от коремен тиф. Тогава прекарва времето си, молейки се за изцеление на свети Франциск, който покровителства Италия. След като оздравяват и тя, и сестра ѝ Мафалда, двете принцеси отиват на поклонение в Асизи, а впоследствие Йоана ходи там неведнъж. И действително католическата венчавка се извършва там, както и погребението ѝ през 2000 г.

Третото съвпадение е между Симеон II и родителите му. Той е православен като баща си и 32 г. след него иска да се ожени за католичка - доня Маргарита Гомес-Асебо. Живеещият в Испания цар търси благословията на папата. При това два пъти, преди да се венчае за избраницата си. По стечение на обстоятелствата понтификът е същият, който е помогнал за сватбата на родителите му - някогашният монсеньор Анджело Ронкали, вече папа Йоан XXIII.