Стефан става член на МОК, Крум - кмет и депутат, а най-големият Александър остава в сянката им

Те са трима братя, които от началото на миналия век до 9 септември 1944 г. са едни от хороводците в българския политически и икономически живот. А по техните стъпки, които рядко бъркат ритъма, играят и трима министър-председатели на България - четирикратният Александър Малинов, Александър Цанков и Андрей Ляпчев. Братята често попадат в скандали, единият дори се озовава в затвора, но понякога такава е съдбата на хора, които управляват големи пари. Днес две разкошни къщи в центъра София напомнят за миналото величие. Едната е на “Оборище” 21, а другата - на бул. “България” 47. Те са братя Чапрашикови – тютюнотърговците, които първи намират европейски пазари за българските тютюни.

Произходът на първия милион е в онова легендарно “Работили много и упорито, докато... умрял чичо им и оставил цялото си състояние”.

Родът е от Дупница, а Александър, Стефан и Крум

са трето поколение

тютюнотърговци

Още през 1864 г. дядо им Стоимен Чапрашиков е създал тютюнева фирма с името “Ориент табако”. По онова време той изкупува български тютюни и ги продава в Турция и Гърция. Дядо Стоимен има двама синове – Иван и Георги. Иван е по-предприемчивият и наследява фамилния бизнес, а на Георги е отредена ролята на помагач. Иван няма деца и когато почива, оставя цялото си наследство на племенника си Крум. По-късно сред дупничани тръгва мълвата, че най-малкият Чапрашиков е фалшифицирал завещанието, но това си остава недоказано, парите са си пари, а хорската мълва – тя нека си разказва.

С тези пари роденият през април 1876 г. Стефан завършва право в Париж, а шест години по-малкият Крум – в Гренобъл. Единствен най-големият - Александър, не проявява кой знае какъв интерес към науките. След завръщането си в България Стефан става секретар на княз Фердинанд. От тази позиция не му е нужно да е привързан към определена политическа партия и до края на живота си остава политически непостоянен. При обявяване на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. във великотърновската църква “Св. Четиридесет мъченици” и на старопрестолния Царевец в цялата страна се правят многохилядни митинги. В шифрована телеграма Фердинанд поръчва на Стефан Чапрашиков да проучи настроенията в столицата. Пак шифровано, Чапрашиков му отвръща: “Никога столицата не е бивала в такъв възторг. Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади задръстени от тълпи народ, който взаимно се поздравява с “Честито царство” и вика “Ура”.

Стефан Чапрашиков

е един от

доверените

хора на царя

и участва в преговорите с Турция след обявяване на Независимостта и в делегацията, подписала Лондонския мир през 1913 г., според който България е победител в Балканската война. Кариерата му върви нагоре до 1918 г. Последователно е дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Русия. След като дипломатическите ни отношения с Русия са прекъснати през 1918 г., е дипломат в Германия. Там създава необходимите връзки и когато е отзован у нас прави фирмата за износ на тютюни “Стефан Чапрашиков и сие”. Сието е сестриният му син Димитър Божков.

През септември 1929-а по време на 28-ата сесия в Лозана е избран за член на МОК.

В края на същата година става и почетен председател на Българския олимпийски комитет. Той е сред основните организатори по участието на българската делегация в зимните игри през 1936 г. в Гармиш-Партенкирхен (Германия). Тогава урежда от Германия дарение за 20 000 марки, така повече наши спортисти отиват на олимпиадата. Самият Стефан е състезател по конен спорт. Негова е инициативата за изграждане на столичния хиподрум. Макар да прекарва повече време в Германия, след 9 септември 1944 г. се завръща в София и… попада в клопката. Опитва се да направи сделка с новите управници, като завещава на държавата вилното си място в Евксиноград и къщата си на столичната улица “Шипка” 20 за музей на спорта. Предоставя целия си архив на Българската академия на науките. После отива при племенника си Димитър Божков, който по това време е в Кърджали, надявайки се, че ще му помогне да избяга в Турция. Това не става и заплашен да бъде изправен пред Народния съд, Стефан Чапрашиков се обесва. Днес нищо от даренията му не е запазено.

Най-малкият брат, Крум, съумява да увеличи многократно наследството на чичо си Иван. Като гимназист няколко месеца

участва в четата на

Христо Чернопеев, сражавайки се за свободата на Вардарска Македония, после преминава в четата на Яне Сандански. При проливен дъжд настива, разболява се от пневмония, но не я лекува.

Още през септември 1908 година е избран за общински съветник, а на следващата и до 1912 г. - за кмет на Дупница. Малка, но съществена подробност е, че се отказва от заплатата си. Приятелят му, министър-председателят Александър Малинов, е успял да издейства държавен кредит, с който кметът прави водопровод и благоустроява центъра на града.

Започва търговията с тютюни още в началото на миналия век. По време на Балканската война е подпоручик и ординарец на командващия Седма рилска дивизия ген. Георги Тодоров. По време на войната обаче се връща от фронта и изпраща своя ординарец Стефан Георгиев в родната му Дупница да изкупува тютюни. Вече е открил световните пазари за българските тютюни. Една година обикаля из Европа, създава си контакти с големите тютюневи компании и през 1907 г. успява да продаде във Виена тютюнева реколта от предходните две години. Жени се за Елисавета, дъщеря на финансовия министър Михаил Тенев, който е и управител на БНБ от 1887 до 1898 г.

Връзките на Крум Чапрашиков с ВМРО и финансирането на организацията продължават до края на живота му. Войводата Тодор Николов, който се е завърнал от четничество из Битолско, свидетелства, че през 1909 г. Траян Китанов и Илия (Никола) Малашевски го завели, като най-сигурно, да пренощува в къщата на Чапрашиков в Дупница. Домакинът дал разкошна вечеря, на която поканил гости. Мнозина подозират, че Крум Чапрашиков дава идеята на Иван Михайлов, когато става лидер на ВМРО, да настоява видните български индустриалци и банкери да финансират организацията. Някои се съгласяват след заплахи за “щипско мъмрене”. Сред отзовалите се е и банкерът Атанас Буров.

Виден член на Демократическата партия, Крум Чапрашиков финансира щедро и партийния ѝ орган в. “Зора”. Депутат е в XVI и XVII народно събрание. През януари 1920 г. създава самостоятелна тютюнева фирма, на която дава наследственото име “Ориент табако”. Капиталът ѝ е 20 млн. лв. Основател и основен акционер е и на Италиано-българската търговска банка.

Неприятностите за Крум Чапрашиков започват по време на управлението на Ал. Стаболийски, когато земеделците приемат Закона за незаконно придобитите имоти след 17 септември 1912 г. и за конфискацията им. През 1923 г.

е арестуван

като незаконно

забогатял

С помощта на подходящ подкуп успява да излезе от затвора. Осигурява си самолет от Италия и се изплъзва от ръцете на българското правосъдие. Някои подозират, че макар и в чужбина, стои зад финансовата подготовка на преврата на 9 юни 1923 г. Скоро става известна и близостта му с новия премиер Ал. Цанков.

Напрегнатият живот на политик, търговец и банкер, а и нелекуваната пневмония се отразяват на Крум и той заболява от туберкулоза. Лекува се около 3 години в Швейцария и се завръща у нас. През 1931 г. построява къщата си на ул. “Оборище”. По това време скрепява поредното си политическо приятелство, този път с министър-председателят Андрей Ляпчев. Двамата общуват още от младини като борци за свободата на Македония. Ляпчев е от Ресен. По-късно Чапрашиков финансира партията му - Умереното крило на Демократическия сговор. Сред политическите опоненти на Ляпчев пък тръгва мълвата, че е съдружник на Чапрашиков в търговията с тютюни.

Крум умира на 15 септември 1934 г. в София от рак на белите дробове. Месеци преди смъртта си дарява 1200 квадратни метра в центъра на Дупница за построяване на театър и читалище.

Макар да е най-голям, Александър Чапрашиков

живее в сянката

на братята си

Стефан и Крум, като основно им помага в търговията с тютюни. И той си построява голяма къща на днешния бул. “България”. Закупува и няколко имота в “Горна баня”. Върху 200 декара прави овощна градина. Преди 9 септември 1944 г. обаче има заеми за около 200  000 лв. и неплатени данъци за още 240  000. Арестуван е в средата на септември, имуществото му е отнето и е интерниран в Лясковец, където и умира. Съпругата му умира от рак през 1954 г., като дълго време ѝ е отказвано лечение и по милост е приета в последните си житейски дни в Медицинска академия. Двете им деца, Анна и Георги, остават на улицата и семейни познати ги подслоняват. След години на художничката Анна председателят на Народното събрание Георги Дамянов отпуска една стая в къща на ул. “Хан Крум”, а братът Георги продължава да спи където намери. И Анна като майка си се разболява от рак. За да преживява, рисува портрети на безценица. С надеждата, че ще си върне имотите, пише няколко писма до Тодор Живков и по съвет на братовчедка си, дъщерята на Крум, също Анна Чапрашикова, която предвидливо е напуснала страната през 1944 г. – до американския президент Ричард Никсън. Резултат няма, а семейната къща на бул. “България” е станала полско търговско представителство.

Анна Чапрашикова, Крумовата дъщеря, почина през 2006 г. на 88 години в Париж. След като емигрира, известно време е в Швейцария, а от 1954 г. - в Ню Йорк. Дълги години е журналистка в бюрото на сп. “Пари мач” там. Сред нейните приятели бяха авторът на “Корона от тръни” Стефан Груев, Димитър (Дими) Паница и княгиня Мария Луиза. Последната ѝ воля е с парите ѝ в швейцарски, след реституцията - и в български банки, да се основе фонд за подпомагане на талантливи студенти от Американския университет в Благоевград, които да продължават обучението си в САЩ.

Какво се случва в парламента

На 11 април 1919 г. се обсъжда Законът за незаконно придобитите имоти.

Земеделецът Иван Кирков: Г-н Механджийски прави една декларация, която му прави чест, и ние ще искаме той да устои на нея, но ще искаме и от Чапрашикова, и от всички милионери да направят такава декларация.

Барон Христо Гендович: Аз съм за закона и нека се конфискува всичко. Крум Чапрашиков обаче отказва да направи декларация за произхода на милионите си и попада под ударите на закона.

На следващата година вече е приет Законът за съдене на виновниците за националната катастрофа. Крум Чапрашиков попада под ударите на чл. 4, който гласи: “Народните представители и всички лица, възползвали се от своето служебно или обществено положение, които са повлияли за подготовката или обявяване на войната и са използвали създаденото от войната положение за лични облаги и спекулативни сделки”. Втори софийски военнополеви съд образува срещу него следствено дело №206. През 1922 г. заедно с брат си Александър подават оставка като народни представители, защото “незаконното им забогатяване” е доказано.

В друго заседание от 1912 г.:

В първия пункт аз питам г. министра на войната: известно ли му е, че подпоручик Чапрашиков, като се е завърнал като болен от бойната линия - Кешан - е вземал своя бивш слуга за ординарец, довел го е със себе си тук, в София, снабдил го е с надлежните средства и го е пратил в Дупница, за да купува за негова сметка тютюн, с продажбата на който г. Чапрашиков се занимава. Този ординарец, бивш слуга на г. Чапрашикова, снабден с надлежните суми и с открит лист от акцизния началник, преди няколко дена е заминал по селата в Дупнишко да събира тютюн; купувал е тютюн в селата: Баланово, Слатина, Джерман и др.; снабден е с открит лист да купува тютюн за сметка на г. Чапрашикова. След като се яви моето питане във вестниците, г. Чапрашиков отговаря чрез в. “Мир”, в бр. 1817 от 18 м. м., ако не се лъжа. (Общ смях).

Не се вижда добре датата. Г. Чапрашиков казва следующето: “Наистина, аз вземах един войник, именно Стефан Николов Георгиев, доведох го с мене, обаче стана нужда да го пратя в Дупница да пази моята къща. Понеже, казва той, г. министърът на войната по време на мобилизацията беше издал заповед в смисъл, че всеки един офицер може да вземе двама души войници, единият ще остане вкъщи да служи на семейството му...”.

На заседанието от 14 декември 1928 г. Димитър Грънчаров защитава своя съпартиец, но и бивш околийски началник Кирко Цвятков, който заради участието си в защита на Стамболийски по време на преврата е осъден на 11 г. затвор за “участие в шайкаджийство”. Самият Грънчаров пък е обвинен, че по същото време е арестувал и бил Александър Чапрашиков.

Д. Грънчаров (з. в): ...а защото в качеството си на околийски началник на 9 юний 1923 г. е излязал и се е противопоставил на ония, които по един незаконен начин в една тъмна нощ заеха властта. (Кирко Цвятков – б.а.) Моят другар от дупнишката избирателна колегия, г. Таско Стоилков, също така с цел да умаловажи това мое питане, е заявил, какво аз, който отправям това питане, съм бил връзвал едно време Александър Чапрашиков като народен представител. Дължа да заявя пред почитаемото Народно събрание, че това е невярно, че то е казано само за да се каже нещо. И аз декларирам, че ако се установи това нещо, аз съм готов да сложа депутатския си мандат. Аз моля г. министър-председателя, който е близък приятел на г. Александър Чапрашиков, да провери лично това и ако се установи, че то е вярно, заявявам повторно, че ще сложа мандата си.

Не се доказва, че не е връзвал Чапрашиков, но и не се отказва от мандата си.